A Diary of Dreams...

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по

Още стъпка. Няма я. Тръгна си. Дните ми са празни без нея. Обаждам се на приятели, за да запълня времето си с нещо, а те ми казват "Тя беше просто поредната, продължавай напред!" Всъщност тя не беше поредната. Беше жената. Моята любима. И сега я няма. Тръгна си. Седя тук и си спомням как тя обичаше да идва идва тук нощем когато не можеше да спи. Това кресло й беше любимо. Сядаше на него, взимаше книга от полицата и четеше докато не заспи, а после аз идвах и я занасях в леглото. Но сега я няма. Тръгна си. Телефонът ми звъни, приятел. "Да излезе тази вечер" предлага той. "Добре!" отговарям с удоволствие. Нещо, което да държи съзнанието ми далеч от нея. Взимам якето и излизам навън, на студения нощен въздух. Вървя към заведението, а студа се просмуква през дрехите ми, докосва кожата ми. О, как ми се иска тя да е тук и да ме стопли. Тя топли себе си, няма я. Тръгна си. Влизам в клуба. Приятелят ми е там, усмихвам му се. "Бира" казвам на бармана и тог

21.11.2007 - Singing in Silence Днес е Денят - 21.11. Денят когато за първи път видях любимите ми Sonata Arctica. Мечта, която имах 7 години се сбъдна тогава в Planet Music във Виена. Все още си спомням как коремчето ми беше на топка когато се качих в автобуса сутринта, как се мотахме във Виена докато намерим къде е клуба, чакането, онзи литър вино, всичките разговори от типа "Ако се запозная с *името на някой от групата, най-често беше Тони*, ще..." и "Ако изсвирят *името на песен, най-често споменавани Replica и The Vice* ще умра на място...", 4 часовото чакане, пичовете, които вееха финското знаме, което в последствие хвърлиха на Тони, бутането за първи ред, нетърпеливото чакане на 3-те часа съпорт (Ride the Sky and Epica), крещенето, което не успях да сдържа когато се появи на сцената, всичките текстове, които изпях с Тони онази вечер, \m/-то от него и усмивките от Тони и Елиас (кой да предположи, че по-малко от шест месеца по-късно ще се снимам с тоз' пич ^

The weight of days on me... I am done. The corn is burning under my feet, the words like circles and I'm waiting for someone to catch my fall in the deepest void of all. Haven't seen you in weeks, no clouds in the sky to rain me a drop loving touch I need and I am killing time by the lake, diving off the cliff, many times - scarring myself, colliding on the lake bed so dry... The world's without virginity and souls have no integrity... The Word of grave old danger - Love, it's all I'm after, oh I am done... The ground's not shaking under my feet, the World's not turning anymore! Wind is a thief, lonelier than me and it - does - not - want - me - in here... Plant a Flower of Love, care for it, water it, lounge in the shade of the stale champagne - a flower so fatal, yet beautiful. Showed the Bee where to fly and then let it die. The world's without virginity, the souls have no integrity... The Word of grave old danger - Love, it's all I'm after, o

Flesh on flesh. Your breath on her skin… Slowly you slide your hands around her breasts, down her belly, down, down. Your animal instinct is guiding you. Her flesh on yours. Her nails digging into the skin on your back, you feel the skin peel off and you know blood will draw, but animal instinct pushes you. She fights back a bit, playing, like she always does. The human in you is gone. You’re an animal. Your hand goes quickly to her thighs, grabbing her strings, tearing them. A soft moan tears from her mouth. You kiss her. Passionately. Her nails dig in your back, as you pull up from her slightly, taking her hands and pinning them above her head Her back arched, her belly touching yours, her wetness brushing against your thigh. “Take me”, she whispers. So you do. You make love to her like you never did to any other woman. You feel her body beneath you, her sweet ecstasy as she arches her back and moans your name. Her whole body trembles under you in convulsions, her hair is tangled in

Тя стоеше на автогарата. Ревът на моторите изпълваше съзнанието й. Бензиновите изпарения пълнеха ноздрите й. Хората слизаха и се качваха на автобусите, целуваха се за сбогом или за добре дошли, прегръщаха се и тръгваха надолу по пътеката, между автобусите, покрай нея, към някое топло кафе. Спомни си как преди време с радост отиваше на автогарата, миризмата на бензин я изпълваше с щастие, а ревът на автобусния двигател й даваше надежда, че този път няма да е напразно. Спомни си как всеки път когато слизаше в друг град имаше кого да прегърне и как се връщаше със сълзи на очи, отново сама. Тя търсеше домът си от години – търсеше онова място, където можеше да се скрие от целия свят, да бъде самата себе си, без маски, да се смее, да обича. И всеки път беше едно и също. Човекът срещу нея й се усмихваше и й даваше надежди, че този път ще си струва, че това е домът й, че ще я скрие, и всеки път имаше онзи фатален “последен път” когато домът беше там, но беше студен и чужд към нея. И тя си тръг

Once upon a time in the far far away kingdom of Finland, there was a beautiful princess. Everyone were amazed by her voice and she had eyes like the purest mountain stream. All the young men in the kingdom wanted her as a wife, but the princess had a secret only her father knew. She was a he. Time went by and the princess had to get married. His father knew that no man would agree to take his son, so he locked him up in the tallest tower. The king had read many stories of how brave knights saved the princesses from high towers, so he placed a dragon to guard the princess. Word soon spread out across the kingdom and the bravest of knights shined their armor and traded for the best steeds. There was one amongst them that was different. He was a she. She had no experience whatsoever in dealing with dragons, but decided to try her luck just to prove she can be as tough as the men. She rode day and night for 4 days until she reached the tallest tower with the dragon guarding it. She took he

Нощта пропълзяваше бавно през прозореца. Розовината от залязващото слънце постепенно отстъпваше пред тъмно-синьото на нощта. Вечерницата беше изгряла, разпръсквайки светлината си и известявайки Луната. Тя стоеше сама в стаята, в ъгъла. Колене опряни в гърдите й, сълзи се стичаха по бузите й. Спринцовката стоеше до нея, пълна, готова за употреба. Дневният й грях. Единствения начин да избяга от самотата, от натиска, който всички около нея й оказваха. Единствения начин да пее в тишината. Беше любимката на всички, момичето на татко, винаги мила и усмихната, никога не се забъркваше в неприятности. Опитваше се да поддържа този фарс, да носи тази маска, но всичко беше повече отколкото тя можеше да понесе. Не можеше повече. Тогава се появи той – прояви разбиране към нея, прегръщаше я когато имаше нужда, изслушваше я, бършеше сълзите й. Тя никога не се замисли защо винаги носеше дълга пелерина и качулка. Никога не го виждаше да се приближава, но знаеше, че е винаги там. Миризма на сълзи и нещас

Коленичили пред Дявола, те наведоха глави и изрекоха думите. Двете думи, които завинаги щяха да ги обвържат с него. Той отвори очите си за шарадата първи. Нейните все още бяха затворени, намиращи единствено грешните неща. Беше по-лесно за нея да намира всичко, което не се получаваше между тях отколкото нещата, които я караха да се усмихва. Беше по-лесно да изрича лъжи, да се крие зад тях и да вярва, че той е все още сляп и вярва на тях. "Мога да ти покажа, че мога да видя отвъд празните ти лъжи. Няма да остана още дълго в твоя свят ако продължиш." й беше казал той веднъж. Тогава тя не му повярва. Тя си спомни как той й подаде ръка и я покани на танц. Не бяха танцували откакто се запознаха преди толкова години. Той я прегърна и танцуваха. Дяволът се усмихваше до тях. Той се отдръпна от прегръдката й. Тя вдигна глава към лицето му. Той погледна настрани, към Дявола. Тя извъртя глава бавно натам. Очите й не видяха нищо, нито пък почувства присъствието му. Но Дяволът беше там, та

Let’s play a game of chess. Like friends do. You play the black, for I know you like that color. For you it’s the color of death, the color in which our relationship was painted right from the start. I will play white. For I was always the ray of light that tried to turn the darkness into twilight. I will set the board. King takes here, Queen goes there, the pawns in the front, my defences are built. Let’s start, shall we? You move first. Slowly, one by one, my pawns fall just like my defences fell so long ago. A few of yours fell too, but very few. I keep going. I move my knights to protect my King, my heart, from you, for I feel you too close. You take them down. As you will take all my rooks and the bishops and finally reach where you were aiming – the King. Go ahead, take it. I give it to you freely. Now that you got it, what will you do with it? It will not fit your black set, for it is too different. I will not change it’s color, for it’s too stubborn. It will just be there, to p

Най-голямата фирма за тръговия с тютюн в страната и полетата, които притежаваше, заедно с пътя, който ги свързваше беше известна като Тютюневия път. Стотици хора бяха наети от компанията - възрастни, деца - имаше достатъчно работа за всеки. Дейв събираше тютюн почти откакто можеше да се спомни. Семейството му беше едно от малкото, които бяха лоялни към фирмата и не я бяха напуснали дори в тежки времена. Момчето слушаше истории как неговия пра-дядо първи решил да работи с тогава малката фирма. Неговия син, дядото на Дейв, започнал да работи с него когато бил на 8 и това станало традиция. Тайно, Дейв мразеше това място. Той мечтаеше за това, което бе отвъд стената, разделяща Пътя от света. Беше чул, подслушал за да сме точни, слухове, че било пълно с цветове - слънцето било жълто, небето било синьо, тревата била зелена. Дейв мразеше черно-белият свят, в който живееше. Той мечтаеше, че един ден ще се събуди преди зората, ще излезе навън, ще се облегне на стената и ще гледа слънцето да изг

Here we are again, right where we started. Same place, same time, even our clothes are the same. We sit at the opposite ends of the same table, drinking the same drinks we did then, but we look at each other differently. It’s been a while, what changed? Remember our first talk? I told you I don’t feel confident to give this a go because I wasn’t what you needed. I was worried you fell for the peel and you wouldn’t like the inside at all. You told me it’s okay and kissed me. I still feel the same way, but this time you won’t kiss my worries away. I’m sorry I cannot ignore how I feel and be what you want me to be. I’m sorry for all the arguments we had in the past. I’m sorry for some of the things I said to you, I’m sorry for all the lies you fed me. Seems that what I feel is the only truth and so I try to get by on my naïve hope that all will be okay. I don’t want a fairytale gone bad. But what do you want? I’ve been told what I give out will be what I’ll receive, then why are you so co

Гледаш ме. Усмихваш се. Загубвам се в очите ти. Усмихвам се. Протягам ръка, за да те докосна – виждам, още мъничко. Усещам топлината на кожата ти и затварям очи. Ръката ми се докосва до нещо студено и гладко, това не е твоята кожа. Стъклената стена. Отдръпвам се със сълзи в очите. Отново е там, защо? Виждам те, толкова близо до себе си, а не мога да те докосна. Някога влезе в съзнанието ми. Някога аз влязох в твоето. Свалих всички маски пред теб и бях такава, каквато не съм била пред никой друг. Но ти не. Бавно градеше стъклената стена, градеше я около мен. Градеше я с усмивки и изписваше “Обичам те” по нея. Понякога намирам сила да разбия стената, мисля си, че е просто стъкло, че ще се поддаде на удара ми и ще се разбие. Всеки път успявам само да я пропукам. И всеки път ти успяваш да подмениш стъклото с ново, по-дебело. Един ден ще спра да искам да строша стъклото. Един ден ще престана да гледам назад, към стъклената стена, към теб. Един ден... До тогава ще изписвам със сълзите си “Об

This one came from looking , this one opened twice These two seem as smooth as silk, flush against my eyes This one needed stiches and this one came from rings This one isn't even there, but I feel it more because you don't care Yeah, cut right into me cause I am Made Of Scars Yes, I am made of scars This one had it coming , this one found a vein This one was an accident, but never gave me pain This one was my fathers and this one you can't see This one had me scared to death, But I guess I should be glad I'm not dead Yeah, cut right into me, I am made of scars Yes, I am made of scars God, Don't you believe it And I will find a way. Everything you are I will betray. I swear that I will find a way. Everything you are's inside me. This one was the first one , this one had a vice This one here I like to rub on dark and stormy nights This one was the last one, I don't remember how But I remember blood and rain and I never saw it coming agai

Промяна... поредната. Нов апартамент. Предполагам, ново начало... донякъде. Скоро писах журнал в devianart и получих няколко коментара към него, единия от които беше следния: "Another thing for making one of the tomorrows a bit better would be the following: You mentioned that you were thinking about moving. That might not be that bad an idea, leaving most of the bad things behind. Sure, you might also have to leave some of the good things behind, but - if I may quote Linkin Park here - "Sometimes 'goodbye' 's the only way". Sometimes you need quite a bit of distance." Е, дистанцията не е толкова голяма, само 3 спирки от старото "вкъщи", но оставих доста неща там... положителни също, но предимно отрицателни. Оставих много болка, както физическа така и душевна, оставих милиарди сълзи и безсънни нощи, оставих няколко доста големи скандала и два пъти разбито сърце. Опаковах си нещата, мислейки колко много вещи имам и ги донесох тук. Всъщност не б

Става все по-студено. Имам нужда от теб. Имам нужда от теб тук. Искам да знам, че мога да се скрияв сянката ти, че ще ме скриеш от света и ще им кажеш, че не си ме виждал днес, нито утре. Искам да знам, че винаги ще намирам подслон от бурята в прегръдките ти. Единствено те моля да ме гледаш в очите и да ме прегръщаш през нощта. Имам нужда да чувствам топлото ти тяло притиснато в моето, дъха ти по врата ми, ръцете ти около себе си. Искам да чувам спокойното ти дишане и да те гледам как спиш когато се събудя... когато се събудя до теб. Но ти си само излюзия... 16.09.2008 Replica In English

Вървяла съм по изгарящите пясъци на юга. Вървяла съм по ледовете на севера. Минала съм през хиляди гори, последвани от гола пустош, където само камъните са били компанията ми. Въздухът ме води, разказва истории за безкрайни пътешествия, за нещата, които искам да усещам и имам. Земята е моята вечна спътничка, моята пътека, моята постеля, моята майка и ще бъде моя гроб. Наричат ме Скитницата. Името си съм забравила преди много време. Знам единствено, че търся истината. Чета между лъжите на хората и се опитвам да сглобя парченцата. Наричат ме Скитницата. Името си съм забравила преди много време. Не знам дали някога ще успея да сглобя всичко. Не знам дали ще успея да завърша всичко сама или ще оставя това, което съм намерила на своите братя и сестри. Чудя се дали ние, Скитниците, не сме проклети да търсим, а никога да не открием. Песните, които дърветата пеят ми дават сили да продължа, да прекося морето, за да достигна божествените хоризонти. Краката ми са изтръпнали, изгарящото слънце ме

Марк се събуди от тропота на дъждовните капки по прозореца на автобуса. Примигна срещу светлината от фаровете на движещ се насрещно автомобил и огледа мократа настилка, а после и голото равно поле. Някъде в далечината чу тътена на буря. Автобусът на групата и бурята се съзтезаваха от няколко часа, но в последния момент, точно преди бурята да ги настигне, автобуса успяваше да се измъкне. Нямаше представа къде по земното кълбо се намират. Само знаеше, че е далеч от родния си град и след малко повече от 12 часа щеше да зарадва хиляди фенове с гласа си. Марк обичаше музиката. Влагаше в нея всичко от себе си, включително и най-личните си преживявания. Но напоследък нещата не вървяха добре. Той спеше малко и всеки път, когато се опитваше да пише, нищо смислено не излизаше. Мислите му бяха обзети от една прекрасна непозната, която идваше при него нощем, в сънищата. Той не знаеше коя е тя, нито откъде е... никога не я бе виждал на живо. Опря чело на студеното стъкло и затвори очи. Дъжда го усп

"Try to think about it ... What’s the chance to live your life and discover What it is, whats the gravity of love" Бурята наближаваше. Черни облаци бяха надвиснали над кристално синьото море. Корабът се полюшваше леко от вълните. Фарът зад тях бе останал прекалено далеч и сега изглеждаше като мъничка звезда посред ден. Следващият фар беше на хиляди мили от тук, в страна, която никой от екипажа не познаваше. Тя се надвеси от перилата и погледна надолу към пенестите вълни. Нещо й подсказваше, че бурята ще е тежка и продължителна. Разбира се, това нямаше да е първата буря, която тя щеше да преживее, едва ли щеше и да е последната. Тя затвори очи и остави вятъра да вплете морското ухание в косите й. Сърцето й подсказваше, че този път трябва да му се довери напълно, за да преживее бурята. Щеше да следва следата от предни бури, за да се измъкне от тази. Всичко беше въпрос на споразумение между нея, корабът, вълните и облаците. Беше виждала как буря, подобна на тази у

И така, официално, стартирам блог на английски. Разликата му с този е абсолютно никаква, като изключим езика. Просто понякога (напоследък доста често) ми се налага да споделя някое свое произведение с човек, който не разбира български и в такива моменти ме е яд, че не пиша и на английски... чувствайте се свободни да ме посещавате и там, ако желаете. It's official, I'm starting to blog English as well! A Diary of Dreams... in English

“I stare the eyes of a man alone, a man I used to care for, a man I used to know. For every tear that falls, a wound grows bigger into my already bleeding soul…” “See me running, see me running ” Улица. Високи стени ме ограждат. Стени без прозорци. Виждам и други да бягат до мен. Дробовете ми горят, краката едва се движат, прекалено трудно ми е да се движа, но бягам. Страхът ме води. Страхът от болката... болката от любовта. И бягам... Обръщам се назад със сетни сили, за да погледна лицето на любимия и сякаш чувствам нов прилив на енергия... “Today, it's in the air again today, another incident that just went off…” Не мога да бягам повече. Спрях се, за да си поема въздух и той ме настигна... усетих устните му върху кожата си, ароматът на парфюма му. Почувствах сладостта от любовната прегръдка и спрях своя бяг. Той ми даде всичко, от което имах нужда. Накара ме да се чувствам обичана и... не знаех какво да правя... “Did I act like a fool cos I didn't

To Bekki and Alev. ;) Everything starts a couple of months ago when I first had the chance to listen to some of the magical music of Poets of the Fall. I felt again that warm feeling I had years ago when I was just looking around in Sonata Arctica's world. For a few days the Poets became from "just a band" to "the second best band I have ever heard". The standart procedure was started: looking for info on this and that person from the band until I found out that mr. Marko Saaresto is born on the 5th of December (different year than me, but this is not significant for the case... :P ), then I did a research over his old projects until I found Playground. With a lot of effort and googling and downloading torrents I finally got my hands on the album. At that time I got a couple of pms from Alev and we began talking about Marko. A bit later Bekki came and soon the Trinity was formed. Yesterday, while waisting time at facebook I looked over my birthday calendar and n

- Passion colors everything, you say. Then why are you running? What are you running from? - From pain. - Life is pain. No pain, no love and vice versa. You can’t really stop it. And this way you hurt yourself even more. - Enough of this, you don’t know me at all! - Don’t I, dear? Was it not me who caught you every time you fell? Was it not me who gave you whatever you needed without you even asking for it? Was it not? - It’s not about that… - What is it about then? Tell me, I’d love to know… - It’s about self preservation. - Damn you, it’s about you being scared of life! You’re not a teen anymore, dear, take a hold of yourself and open your eyes for the real world. He walked away without saying a word. He left her there, on the top of the hill and went down without even turning back to see if she’s coming. Fireworks started. They were supposed to watch them together, smiling, their faces illuminated by the colourful little lights. But he was gone and she was there all alone.

Пристигнах в Хазард когато бях на седем. Живеех с майка ми. Баща ми се беше оженил за нея, а след като тя забременяла, той взел всичките й пари и заминал. Затова дойдохме в Хазард. Хазард е малко градче в Небраска, а населението му е не повече от 80 души. Всички разбраха буквално за минути, че идваме от съседно градче и какво е станало с баща ми. Очите на всички бяха пълни с предразсъдъци. Започнах да ходя на училище заедно с останалите двайсетина деца в града. Седях до Мери – единствения човек, който някога погледна отвъд обвивката и видя човека в мен. Изминаха три години след първата ми среща с Мери. Почти всяка вечер излизахме на разходка до близката река и гледахме залеза. Мери обичаше да гледа залеза, а аз обичах да гледам нея. Понякога виждах колата на шерифа паркирана на пътя и усещах осъдителните му очи в тила си. Всички казваха, че нищо добро няма да излезе от приятелството ми с Мери. Спомням си как един ден лежахме на тревата, под шарената сянка на дърветата и си мечт

...или как мечтите стават реалност за втори път. Денят започна рано и болезнено. Очакваше ме неприятна изненада и студена баня... а предната вечер беше съвсем малко тежичка... Изпълзявам от банята около 10 и започвам да съхна. Камен, Мила и Симо отиват да разузнаят положението и трийсетина минутки по-късно се връщат, а сънените им лица са заменение от радостни усмивки. "Има дирижабълче на Соната!" изписква почти истерично Мила. А мен ме присвива коремче само при мисълта, че след по-малко от 12 часа ще гледам любимата си група отново... Пакетирам си мешката и в пълно бойно облекло, сиреч hand-made потника ми на Соната, се запътваме дружно към градския площад, където вече има нещо. Бързо успяваме да си намерим място на оградите и започваме да се тюхкаме защо са толкова далеч и мислим начин да ги избутаме по-напред, по-близо до Тони, Елиас, Марко, Хенрик и Томи. В крайна сметка охраната свърши това вместо нас. ;) 14 часа... слънцето напича облечената ми в черно особа... остават

In everyday life he is a sexy blond rock singer. In truth, he's one of the ancient vampires. Join me as we journey through the life of the cutest vampire ever to walk the earth... Originally posted in the Poets Of The Fall Official Forum. Story by me, pics by some guys from the forum. Marko The Vampire pt. 1 (Marko reveals his true nature on a gig for the first time ever...) After centuries of hiding in dark tombs, the vampires finally resurface to rule the world once again! What better way to hide themselves, then to act as ordinary people and play the role of a blond sexy rock singer? Years of endless hunger are now to end. Tonight the first of the vampires resurfaces! "Back row to the left... a little to the side... Ah, the perfect victim! She looks juicy..." Vampires are known to be real aristocrats, which means they would never jump on someone and suck their blood without that someone's agreement. So... *puppy eyes* Pleeeease, let me bite you, I promise it won&#

Днес ми беше странен ден... от сутринта (разбирайте 11 на обяд) Марко не ми излиза от малката главица. "Нищо ново" ще кажете вие... и ще сте прави донякъде. Днес е повече от обикновенно. А и с тези сънища от вчерашното "гледане" на Суийни Тод играта съвсем загрубя. Време е за тайните и дълбоки 10 мегабайтови архиви със снимки на Марко. Прехвърлям ги набързо и се спирам на една от любимите си - господин Сааресто, доволно захапал долната си устна и изглеждащ като 5 годишно хлапе, на което току-що са купили огромна близалка . Изпитвам странното желание да му причиня нещо като брутално нагушване и лигави целувки Сил стайл... Изтипосвам си въпросната снимка по аватарите на почти всички места, включае и форума на 30 Seconds to Mars, с което рискувам да бъда разкъсана от стадо бесни фенки на Джаред Лето... сори пич, Марко е по-готин от теб... face it. Цял ден си дей дриймвам за господин Сааресто, за шоколад и отново се замислям за флакончето сметана... Прибирам се и си пол

Playground - Sing Your Song For Me - Замълчи, всичко ще отмине. Просто поредната буря. Ела, ще те подслоня. Ела, ще те предпазя от бурята. Виждал съм го и преди и нищо не се е променило. Тя се сгуши в него. Чувстваше го по-близък отвсякога. Защото я беше хванал когато падаше. Защото я държеше да не падне отново. Защото сега седеше до нея, на студения пясък и гледаше морето заедно с нея. - Нищо не се е променило, само аз. С всяка следваща буря се променям. И нищо не изглежда същото вече... нищо. Единствено гниещите листа в гората, чиито дървета пеят. Той се обърна назад, към горичката, през която бяха минали преди малко. Онази мъничка горичка, която беше неговия свят и където той можеше да избяга от всичко... но не и от нея. Защото дърветата пееха нейната песен. Пееха нейната песен за него. - Изпей ми твоята песен. Изпей ми я, както винаги. Обичам я! – той я погледна и й се усмихна. – Хайде, изпей ми твоята песен, моля те. “Изпей ми твоята песен, както винаги го правиш. А аз ще те чак

Лека Нощ Ти "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти с "лека нощ" не ме изпращай, защото ще е тежка тя! Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта! Те "лека нощ" не си желаят, но винаги е лека тя! Пърси Шели ~ Good-Night Good-night? ah! no; the hour is ill Which severs those it should unite; Let us remain together still, Then it will be good night. How can I call the lone night good, Though thy sweet wishes wing its flight? Be it not said, thought, understood - Then it will be - good night. To hearts which near each other move From evening close to morning light, The night is good; because, my love, They never say good-night. Percy Bysshe Shelley Голямо благодаря на Симо. by Replica

На Марко Сааресто , макар той никога да не го прочете. - Виждаш ли я? Изглежда като ангел... но без криле. Толкова е нежна. И лети! Лети, но без криле... - Къде са крилете й? - Отнети... и виждам как сълзите й се стичат по лицето й всяка вечер. Тихо, тя плаче преди да заспи. - Кой би отнел крилете на един ангел? - Дявол. Аз. Спомням си колко се бори, за да преживее онази зима и да достигне отново до пролетта, когато всичко се ражда отново... спомням си цената, която плати. И все още тя ми се усмихва... и не мога да спра да се питам защо жертваме красивите същества? Как се разбива сърце от злато? Защо жертваме душите си? - Опитваме се да бъдем герои от истории неизпяти, неразказани. - Сякаш не се нуждае от нищо, тя дава... и тя вече няма какво да даде освен последното малко парче от сърцето си. И го дава, безплатно, без да се двоуми. И се чувствам низък, като счупено огледало, което отразява изкривен образ. И не мога да спра да се питам защо жертваме красивите същества? Как се раз

How To Break Up е наръчник как да скъсате с някого, използвайки възможно най-изтърканите и тривиални фрази, които звучат не на място. Идеята е моя и на Блейк и се зароди преди по-малко от час, обсъждайки какви кучки могат да са жените и как хората като цяло ги е страх да посегнат към нещо, което им се предлага на тепсия. Предоставените по-долу фрази са използвани било от мои бивши приятели, било от негови бивши приятелки... интересния факт тук е, че всъщност ние с Блейк също сме бивши... :D Но стига с глупостите, четете и се наслаждавайте на липсата на оригиналност в човешкото съзнание... ще се ъпдейтва при възможност. Part 1 На момичето..което ме накара да повярвам отново , и да загубя вярата си Как да скъсаме..и какви фрази да използваме ? Труден въпрос нали..сега ще ви запозная с някой от най-често прилаганите на мен... Важно е да уцелите момента за да се получи добре 1ви вариант. Връзката върви добре никви сиви облаци...е отивате при възлюбеният/възлюбената и заявявате "Искам