Никой не обича крадците, но всяка жена мечтае за мъж, който да открадне съня ѝ. Подхвърли ми го близка приятелка. Една от онези, които минават за емоционален рентген в дните на драма и сантиментални вълнения. Кимвам позакъсняло и нагазвам в размисли. Един такъв прекрасник, който минава за мъж, гледа като лунатик с недоизяснена диагноза и ми говори твърде мъгляво, неусетно успя да се засели в телефона, контактите и мислите ми. Докопа се до спокойния ми сън и го превърна в розова прелюдия на една съвсем неромантична лудост. Всичко си беше наред. Играем си ту на криеница, ту на настъпванка. И все се намираме измежду паузите. Аз го карам направо, без заобиколки – непрактично откровена и излишно самонадеяна. Той, уж без да иска, ми обърква компаса и представите за "направо". Спорно е, гледаме ли се или дебнем – кой пръв ще се издаде какво остава между редовете и чий ще бъде финалният почерк. Всеки ден ритуално го разнищвам. Опитвам да гледам отстрани, сякаш цялото Той се случва н
"Day after day, fickle visions - messing with your head, fickle, vicious; Sleeping in your bed, messing with your head - fickle visions, fickle, vicious..."