...и когато сам в пустиня бродиш, спомни си защо сам тръгна, защо пустинята избра... Пясъкът, навсякъде под теб гори И сякаш по пламъци вървиш. Върви, върви, главата гордо вдигната. Назад недей поглежда, не се обръщай. Дюна подир дюна, слънцето обагря всичко във червено и ето нощ отново е, и ето студ отново е. Сам войнът продължава да върви През студ, през пек, през отчаяние дори. Не мисли той за нищо друго, единствено За туй, зарад що дома си далеч остави. (Нищо няма тук за теб, само смърт, И пек. Ни сянка, ни вода, Обречен си по пътя сам ти Да вървиш.) Пясъкът, навсякъде под теб гори И сякаш по пламъци вървиш. Върви, върви, главата гордо вдигната. Назад недей поглежда, не се обръщай. Помни зарад що си тръгнал, през пустини И през пек. Пони зарад що си се обрекал сам да бъдеш Навек. И не забравяй туй, що те по Пътя води. Назад недей поглежда, не се обръщай. Главата гордо вдигната, върви, върви. ...и когато понечиш назад да се обърнеш, помни – пътят е един. 15.03.2010 Replica П.П.: Нас
"Day after day, fickle visions - messing with your head, fickle, vicious; Sleeping in your bed, messing with your head - fickle visions, fickle, vicious..."