A Diary of Dreams...

Winter I saw you walking outside in the snow, in the cold. Hands in your pocket, stooping. Scarf tightly around your neck. The cold made your cheeks red. Your thick coat makes me think of armour. Armour around that fragile being you are. Around that fragile someone I know. You stopped there, under the clock, in the middle of the dark street. Reluctantly you took out a cigarette and lit it, your hand shaking as you brought it up your lips. I watched you while you smoked it and then threw it on the ground stepping on it. People were passing you by, all in their coats, in their armour. All protected by the cold. You never paid attention to them, until she passed. She smiled at you, you smiled back. Spring I saw you walking outside in the sunlight, gathering as much warmth as you could. Hand in hand with her, smiling. Your armour was not as hard. Your fragile self was almost exposed to her, to the world. You stopped there, under the clock, in the middle of the street. You pulled her closer

6-ти май. Масово познат на народа като Гергьовден. За мен този ден има малко по-специално значение, което не е свързано с нито един от много Гошовци, които познавам. На този ден преди точно година най-голямата ми мечта стана реалност - Sonata Arctica свириха в България, а аз бях там, на първи ред, пред Тони, с приятели около себе си и чух Replica. Трябва да си призная, че 6-ти май 2008 е ден, който ще помня още дълго време. Не мисля, че от тогава досега, а и преди това, съм се чувствала по-щастлива и цяла. Думите са слаби да изразят колко много обичам точно тези шестима фини... Гледайки отново концерта от Каварна, се замислих как пътувайки към Варна 2 дни преди концерта, аз слушах Poets of the Fall, а не Соната. Замислих се как буквално ги бях отписала и въртях само Поетите. А после как бях отписала Поетите и бях зациклила на Eluveitie. Истината е, че независимо какво казва last.fm-а ми, независимо с каква мелодия звъни телефона ми, какъв уолпейпър имам на лаптопа, телефона и плейъра с