Skip to main content

How To Break Up...

How To Break Up е наръчник как да скъсате с някого, използвайки възможно най-изтърканите и тривиални фрази, които звучат не на място. Идеята е моя и на Блейк и се зароди преди по-малко от час, обсъждайки какви кучки могат да са жените и как хората като цяло ги е страх да посегнат към нещо, което им се предлага на тепсия. Предоставените по-долу фрази са използвани било от мои бивши приятели, било от негови бивши приятелки... интересния факт тук е, че всъщност ние с Блейк също сме бивши... :D Но стига с глупостите, четете и се наслаждавайте на липсата на оригиналност в човешкото съзнание... ще се ъпдейтва при възможност.

Part 1

На момичето..което ме накара да повярвам отново , и да загубя вярата си

Как да скъсаме..и какви фрази да използваме ?
Труден въпрос нали..сега ще ви запозная с някой от най-често прилаганите на мен...
Важно е да уцелите момента за да се получи добре

1ви вариант.
Връзката върви добре никви сиви облаци...е отивате при възлюбеният/възлюбената и заявявате
"Искам да съм с теб но не мога "
"Връщаш ми гадни спомени от ледниковата епоха , няма смисъл "
Реакцията на човека ще е или гаден бъзик , или ще се опули като невидял..но като осъзнае , че сте сериозна/сериозен реакцията мy ще е неясно кухо биене откъм сърцето, и тъп поглед тип "Мис Свят "
Друга култова фраза в този един момент , когато на човека едва ли му е до щастие
"Не искам да се сдухваш заради мен " или "Що си сдухан " Хубав отговор по принцип е:
"Маргаритки ли да ми цъфтят от ушите "
В такива ситуации също култов въпрос е "Защо плачеш/има сълзи в очите ти ? " Е ако сте решили да си останете приятел с човека не отговаряйте но иначе " Не е щото режа лук повярвай ми " върши не лоша работа.
Други култови фрази за край на връзката са "Имам нужда от малко време сам/а "
Е ако не ви се обади до 2-3 дена , времето е минала и човека не е сам/а просто не е с вас
Друга също така добра фраза , която се използва често " Обичам те но не искам да те нараня , затова трябва да се разделим" Не мисля че тук има кво да се коментира , просто фразата говори сама за себе си.

"А как забравихме именно взетото
с нас е това , което не взехме
в бързината да върна неволно отнетото
аз без да искам друго отнех "

~Blake~
18.03.2008

Comments

Anonymous said…
АХахаа! Докара ми сълзи на очите :D И същевременно ме подсети за култовите реплики в мойта колекция. Номер едно безспорно беше:

"Разбирам те, но съм неспособна на такива чувства." :D

quote of the decade... за мен.

Popular posts from this blog

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...

Some bands feel like family to me.

So, I had this sudden realization some days ago that there are some (very few, but existent) bands that feel like a part of my essence. OneRepublic have grown to be one of those bands and I'm eternally mad at myself from 6 years ago for not getting into them back then and eternally grateful to my 2012 self that decided to finally give them a proper listen and to my 2013 self for completely falling in love with the awesome people they all are and the amazing music they create.  Their beauty is in that they pour their completely human emotions into songs and manage to create lyrics that you can relate to, at least 90% of the time. Their beauty is in that they are extremely down to earth everyday people who just happen to create music you can relate to. Their beauty is in that through that music they teach so many lessons. And that is why I fell in love with them and why they will always hold a special place in my heart. So today morning, as I was watching something, I came across t...