Той стоеше на терасата на фара. Чуваше бученето на вълните, които с ярост се разбиваха в старата и позеленяла стена на стария крайградски фар. Студения нощен вятър развяваше косите му. Погледът му беше забит надолу, в тъмните рифове, които криеха вълните. - Роден и отгледан от морето... Мъжа повдигна глава към кървавочервената луна. - Защо ти не освети пътя им? Горещи сълзи напираха в очите му. Той падна на колене и захлупи лицето си в длани. Светлинката на фара осветяваше свития и нещастен образ. Със сетни сили, мъжа се добра до твърдото легло в малката студена и влажна стаичка, която бе предвидена като кухня, спалня и трапезария. Отпусна се и скоро заспа. Всичко започна преди една вечер. „Бялата Перла” пристигаше в града – най-големия и красив търговски кораб, който някога бе построяван. Беше вечерта на Нова Година, когато всеки искаше да е с някого до себе си. Същото искаше и младия мъж. Той остави фара, като подклади огъня и излезе до града. Облече най-красивите си дрехи, среса кос
"Day after day, fickle visions - messing with your head, fickle, vicious; Sleeping in your bed, messing with your head - fickle visions, fickle, vicious..."