A Diary of Dreams...

Нийла стоеше на терасата на катедралата. Вятърът развяваше червената й коса и галеше лицето й. Тя гледаше града под нея и се опитваше да проумее как нещо толкова красиво можеше да я наранява толкова. - Пссст... Нийла се обърна и огледа тясното коридорче, което водеше до другата тераса. Отново отправи погледа си към града. - Пссст! Нийла... защо сме тъжни?... Да не би те да ни нараниха с всичките си лъжи и празни думи? Копнеем за разплата? Какво искаш да направим с града? Какво ще кажеш... да го накараме да потанцува... с Животното? - Кой е там? – тя погледна нагоре към върха на кулата. Оттам й се усмихваше Странника – Кой си ти? Той скочи отгоре, мина през решетката все едно тя не съществуваше и застана пред Нийла. Отново беше облечен с шлифера си. Нийла го погледна и се усмихна. - Ти всъщност не съществуваш. Плод си на ума ми, нали? - Хахахаха, не, съкровище. Реален съм – от плът и кръв. Тя протегна ръка и го докосна. В момента, в който пръстите й докоснаха