Skip to main content

The Beautiful Ones

На Марко Сааресто, макар той никога да не го прочете.

- Виждаш ли я? Изглежда като ангел... но без криле. Толкова е нежна. И лети! Лети, но без криле...
- Къде са крилете й?
- Отнети... и виждам как сълзите й се стичат по лицето й всяка вечер. Тихо, тя плаче преди да заспи.
- Кой би отнел крилете на един ангел?
- Дявол. Аз. Спомням си колко се бори, за да преживее онази зима и да достигне отново до пролетта, когато всичко се ражда отново... спомням си цената, която плати. И все още тя ми се усмихва... и не мога да спра да се питам защо жертваме красивите същества? Как се разбива сърце от злато? Защо жертваме душите си?
- Опитваме се да бъдем герои от истории неизпяти, неразказани.
- Сякаш не се нуждае от нищо, тя дава... и тя вече няма какво да даде освен последното малко парче от сърцето си. И го дава, безплатно, без да се двоуми. И се чувствам низък, като счупено огледало, което отразява изкривен образ. И не мога да спра да се питам защо жертваме красивите същества? Как се разбива сърце от злато? Защо жертваме душите си?
- Опитваме се да бъдем герои от истории неизпяти, неразказани.
- Защо жертваме красивите същества? Защо, когато вървят самотни и пълни с любов? Защо жертваме красивите същества, когато те просто се опитват да намерят пътя към дома...

“Flies with a broken wing, she's ever so graceful, so like an angel,
but I see, tears flow quietly.

The struggle she's seen this spring, when nothing comes dancing,
paying a handsome fee, and still she smiles at me.

And I can't take it, no I can't help but wonder...

Why do we sacrifice the beautiful ones?
How do you break a heart of gold?
Why do we sacrifice our beautiful souls?
Heroes of tales unsung, untold.

Sweet as an angel sings, she gives though she has none left but the last one, free, unhesitatingly.

And I am humbled, I'm a broken mirror, and I can't help but wonder...

Why do we sacrifice the beautiful ones?
How do you break a heart of gold?
Why do we sacrifice our beautiful souls?
Heroes of tales unsung, untold.

Why do we sacrifice the beautiful ones?
Why when they walk with love alone?
Why do we sacrifice our beautiful souls?
Just trying to find their way home.”

Благодаря за музиката и текстовете, за това, което ми показа.

18.03.2008
Replica

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...
6 comments
Read more

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...
Post a Comment
Read more

Some bands feel like family to me.

So, I had this sudden realization some days ago that there are some (very few, but existent) bands that feel like a part of my essence. OneRepublic have grown to be one of those bands and I'm eternally mad at myself from 6 years ago for not getting into them back then and eternally grateful to my 2012 self that decided to finally give them a proper listen and to my 2013 self for completely falling in love with the awesome people they all are and the amazing music they create.  Their beauty is in that they pour their completely human emotions into songs and manage to create lyrics that you can relate to, at least 90% of the time. Their beauty is in that they are extremely down to earth everyday people who just happen to create music you can relate to. Their beauty is in that through that music they teach so many lessons. And that is why I fell in love with them and why they will always hold a special place in my heart. So today morning, as I was watching something, I came across t...
Post a Comment
Read more