A Diary of Dreams...

In everyday life he is a sexy blond rock singer. In truth, he's one of the ancient vampires. Join me as we journey through the life of the cutest vampire ever to walk the earth... Originally posted in the Poets Of The Fall Official Forum. Story by me, pics by some guys from the forum. Marko The Vampire pt. 1 (Marko reveals his true nature on a gig for the first time ever...) After centuries of hiding in dark tombs, the vampires finally resurface to rule the world once again! What better way to hide themselves, then to act as ordinary people and play the role of a blond sexy rock singer? Years of endless hunger are now to end. Tonight the first of the vampires resurfaces! "Back row to the left... a little to the side... Ah, the perfect victim! She looks juicy..." Vampires are known to be real aristocrats, which means they would never jump on someone and suck their blood without that someone's agreement. So... *puppy eyes* Pleeeease, let me bite you, I promise it won&#

Днес ми беше странен ден... от сутринта (разбирайте 11 на обяд) Марко не ми излиза от малката главица. "Нищо ново" ще кажете вие... и ще сте прави донякъде. Днес е повече от обикновенно. А и с тези сънища от вчерашното "гледане" на Суийни Тод играта съвсем загрубя. Време е за тайните и дълбоки 10 мегабайтови архиви със снимки на Марко. Прехвърлям ги набързо и се спирам на една от любимите си - господин Сааресто, доволно захапал долната си устна и изглеждащ като 5 годишно хлапе, на което току-що са купили огромна близалка . Изпитвам странното желание да му причиня нещо като брутално нагушване и лигави целувки Сил стайл... Изтипосвам си въпросната снимка по аватарите на почти всички места, включае и форума на 30 Seconds to Mars, с което рискувам да бъда разкъсана от стадо бесни фенки на Джаред Лето... сори пич, Марко е по-готин от теб... face it. Цял ден си дей дриймвам за господин Сааресто, за шоколад и отново се замислям за флакончето сметана... Прибирам се и си пол

Playground - Sing Your Song For Me - Замълчи, всичко ще отмине. Просто поредната буря. Ела, ще те подслоня. Ела, ще те предпазя от бурята. Виждал съм го и преди и нищо не се е променило. Тя се сгуши в него. Чувстваше го по-близък отвсякога. Защото я беше хванал когато падаше. Защото я държеше да не падне отново. Защото сега седеше до нея, на студения пясък и гледаше морето заедно с нея. - Нищо не се е променило, само аз. С всяка следваща буря се променям. И нищо не изглежда същото вече... нищо. Единствено гниещите листа в гората, чиито дървета пеят. Той се обърна назад, към горичката, през която бяха минали преди малко. Онази мъничка горичка, която беше неговия свят и където той можеше да избяга от всичко... но не и от нея. Защото дърветата пееха нейната песен. Пееха нейната песен за него. - Изпей ми твоята песен. Изпей ми я, както винаги. Обичам я! – той я погледна и й се усмихна. – Хайде, изпей ми твоята песен, моля те. “Изпей ми твоята песен, както винаги го правиш. А аз ще те чак