A Diary of Dreams...

Влязох в тъмния празен апартамент. Исках да ми е добре. Исках да се усмихвам. Исках да не мисля за всичко, което ми тежи от няколко седмици насам, но не се получи. Сълзите надделяха. Започнах да се свличам по стената. Струваше ми се, че се свличах цяла вечност докато Тони пееше Good enough is good enough. После се озовах свита на пода, неспособна да спра сълзите. Стоях така, като изритано в студен зимен ден малко коте, и плачех. Не знам колко време. Може би около пет минути. Или може би Unia се извъртя и отново стигнах до Good enough is good enough. Задушавах се. Спомних си за нещо, което бях написала преди време... Suffocating… там по същия начин героинята се задушаваше и единствено нейния любим можеше да я спаси от сигурна смърт. Опитах се да си дам надежда, че той може да ме спаси, да ми даде въздух отново. Казват, че надеждата умира последна... нима всичко в мен вече е мъртво, щом и тя умря? Нима той успя за по-малко от година да ми даде сили да живея и едновременно с това да ме уб

Листата падаха самотни. Струваше й се, че покриват не земята, а спомените. Струваше й се, че очите му отново бяха в нея. Гласа му отекна в главата й. Тя затвори очи и се облегна на дървото. Спомни си онези нощи... последните, прекарани с него. Онези нощи, когато той спеше кротко в прегръдките й, а тя охраняваше съня му. Страховете, някъде дълбоко в нея, се размърдаха. „Ако не го видиш никога повече? Ако не успееш да му го кажеш? Ако той ти се изсмее?” Тя вдигна поглед към изгряващото слънце. За миг й се прииска той да беше тук, до нея. После желанието се изпари и на негово място се настаниха сълзите и отчаянието. - Няма нищо добро в тази утрин. – тя извърна глава. – Защо трябваше да става така? Уморена съм, не мога повече... нямам сили... Спомени нахлуха в съзнанието й. Сякаш се състезаваха кой ще я накара да страда повече. И всичките до един бяха с него. Изведнъж всичко замря... тънък глас дълбоко в нея зашепна: „Намери топло сърце. Сърце, което да те приеме. Довери се на желани

Една изключително красива песен... смея да твърдя една от най-красивите. Текста на никоя друга песен освен на Replica не ме беше трогвал толкова много колкото този... Shadows fill an empty heart as love is fading from all the things that we are, but are not saying. Can we see beyond the scars and make it to the dawn? Change the colors of the sky and open up to the ways you made me feel alive, the ways I loved you. For all the things that never died to make it through the night, love will find you. What about now? What about today? What if you're making me all that I was meant to be? What if our love never went away? What if it's lost behind words we could never find? Baby, before it's too late, what about now? The sun is breaking in your eyes to start a new day. This broken heart can still survive with a touch of your grace. Shadows fade into the light. I am by your side, where love will find you. What about now? What about today? What if you're making me all

Дойде момента, в който тук ще се появи нещо леко националистическо, но според мен изключително вярно. Следващите редове не са мое дело. Специални благодарности на Радо, затова, че ми предостави текста, за да мога да го кача тук. Този текст е част от проекта на Радо и Георги па Свят и личност. Тринадесет века българската държава и българския народ са оцеляли благодарение на своите език, култура и войска. Тринадесет века войни са разкъсвали нашата земя, още от стъпването ни на Балканите е трябвало да защитаваме постигнатото и увеличаваме спечеленото сомо по един начин – войната! Нито дипломацията, нито съюзниците ни са ни донесли толкова, колкото сме спечелили благодарение на собствената си пролята кръв. Ние, българите, през вековете бяхме превърнали войната в средство за препитание, за нас хроникьорите писаха: “Това е народът, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието ор

Днес се събудих до теб и денят ми беше странно усмихнат и лек. Пожелах си наум и утре да съм тук. Светът ми се мени всеки миг е разпад, всяко вдишване – живот, всеки страх – път назад, импулс и утре да съм тук. Днес се събудих до теб и се сетих колко чаках за този момент... ще има ли друг? И утре да съм тук... Светът ми се мени всеки миг, всеки час. Често гледам отстрани, нямам сили, крещя, но без звук „И утре да съм тук!” Чуй ме... с теб сме скрили толкова любов! И за кого я крием, за кога я пазим? Чуй ме... всичко друго е безмислено. Няма грешен път, всичко е простимо. Утре светът ще се върти и без мене ще гледа към звездите и пак ще руши стени. Но без аз и ти този свят няма смисъл въобще да се върти. Утре светът ще се върти и без мене ще търси стари истини и нови идоли. На всичко напук обещавам на теб, и утре да съм тук. Болката е сила. Всеки ден неволно уча това. Но бях тук... и съм тук, и съм тук. И утре ще бъда тук. - Чуй ме! - Слушам те, слънчице! - С теб