A Diary of Dreams...

Нийла стоеше на терасата на катедралата. Вятърът развяваше червената й коса и галеше лицето й. Тя гледаше града под нея и се опитваше да проумее как нещо толкова красиво можеше да я наранява толкова. - Пссст... Нийла се обърна и огледа тясното коридорче, което водеше до другата тераса. Отново отправи погледа си към града. - Пссст! Нийла... защо сме тъжни?... Да не би те да ни нараниха с всичките си лъжи и празни думи? Копнеем за разплата? Какво искаш да направим с града? Какво ще кажеш... да го накараме да потанцува... с Животното? - Кой е там? – тя погледна нагоре към върха на кулата. Оттам й се усмихваше Странника – Кой си ти? Той скочи отгоре, мина през решетката все едно тя не съществуваше и застана пред Нийла. Отново беше облечен с шлифера си. Нийла го погледна и се усмихна. - Ти всъщност не съществуваш. Плод си на ума ми, нали? - Хахахаха, не, съкровище. Реален съм – от плът и кръв. Тя протегна ръка и го докосна. В момента, в който пръстите й докоснаха

"Passion... it lies in all of us... sleeping... waiting... and tough unwanted, unbidden... it will stir... open its jaws and howl... It speaks to us... guides us... passion rules us all... and we obey. What other choice do we have?... Passion is the source of our finest moments... the joy of love... the clarity of hatred... and the ecstasy of grief. It hurts sometimes more than we can bear... if we could live without passion maybe we'd know some peace... but we will be hollow... empty rooms, shuttered and dank... without passion we would be truly dead..." Angelus Buffy - the vampire slayer Season 2, ep. 17 Passion

Her sharpened nails in my flesh... make me crave for more. Her chilling cold caress... makes me feel so warm. She's my addiction - the one... the one I love , my whore... She's my redemption - the one... the one I hate and adore... And with her I die... and for her I die... She's my mistress of pain! I burn in flames of lust... I covet, I crave, I desire... In her I lay all my trust... as the flames grow higher. She's my addiction - the one...the one I love , my whore... She's my redemption - the one... the one I hate and adore... And with her I die... and for her I die... and therefore I sigh - she's my mistress of pain! Poisonblack - With her I die Заострените й нокти в плътта ми... ме карат да се моля за още. Ледено-студената й прегръдка... ме стопля толкова много. Тя е моята страст - единствената... единствената, която обичам, моята курва... Тя е моето спасение - единствената... единствената, която мразя и обожавам... И с нея умирам... и за нея умирам... Тя

Самотна по улица вървя и няма светлина в нощта. Тъжни спомени напират в мен, подлудяват ме и всичко бие на зле. Болка раздира моето сърце, защо не може всичко да бъде по-добре?!? Искам да избягам, да не мисля за нищо дори. Просто да си тръгна, да изчезна, за да спре да ме боли. Искам да потъна, да няма и спомен за мен. Всичко ми омръзна, дано да свърши някой ден. Просто искам да избягам от съдбата на този скапан свят, във който всичко се разпада и върви назад. От съдбата да загубя, всичко ценно на света. Дори не ми остана любовта.

Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия. Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш. Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си. Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо. Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш. Научих, че не е важно какво се случва с хората, важното е какво правят те по въпроса. Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот. Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни. Научих, че отнема много време, да станеш човека който искаш да бъдеш. Научих, че е много по-лесно да реагираш, вместо да помислиш. Научих, че трябва винаги

Yeah, I've been to Jupiter Да, била съм къде ли не... и там също. And I've fallen through the air Падала съм много пъти... и почти никога не е имало кой да ме вдигне. I used to live out on the moon But now I'm back here down on earth На луната всичко е някак по-леко... но ми писна да живея в илюзии. Време е да си стъпя на краката и да осъзная кое е реалност и кое илюзия... да осъзная, че е време да спра да се занимавам с посредствени личности, които смеят да се нарекат мои приятели... лицемери... Why are you here? Защо всъщност си тук и четеш това? Защо аз съм тук и се занимавам с теб? Are you listening? Слушаш ли като говоря? Слушаш ли когато имам нужда да бъда чута? Can you hear what I am saying? Слушаш? А чуваш ли наистина какво говоря, или просто кимаш с глава, забил празния си поглед в очите ми и си мислиш кога ли ще спра? I am not here, I'm not listening I'm in my head and I'm spinning Не мога вечно да съм тук... не мога вечно да слушам. Имам свой свят, св

Този пост няма да има особено голям смисъл за повечето от вас, които го четат. Този пост ще има смисъл за тази част от вас, която си мисли, че ме познава. Този пост ще има смисъл за тази част от вас, които си мислят, че са нясно с мен, с желанията и вижданията ми. Този пост ще има смисъл и за тази част от вас, които успяха по един или друг начин, за година или за няколко месеца, да ме опознаят и да успяват да разбират как се чувствам само от един поглед. На тези, първите, имам да кажа точно едно изречение от шест прости думички и формулирано от Тони: FUCK OFF AND GET A LIFE!!! На другата силно казано група от хора, мога да кажа само едно огромно, ама наистина огромно благодаря, че винаги са до мен когато имам нужда. Искам да им благодаря за това, че само с няколко думи винаги успяват да ме успокоят. Няма достатъчно силни думи, или поне аз не откривам такива, които да могат да изкажат колко много им дължа. Обичам ви и тримата! :) П.П.: Нека всеки, който чете това, приема думите по-го

Най-сетне се докопах до кууултовото EP на Kiuas - The Discipline of Steel. Съдържа четири велики песни, коя от коя по-хубави. Сингъла започва с невероятната Until we reach the Shore, следвана от Behind the Glass. Следва кратичката The Wisdon of Steel и кулминацията на всичко е по-епичната дори и от The Power of One на Sonata Arctica, The Discipline of Steel. Последната е с продължителност 11:51 минути и умело съчетава келтската митология с финската Калевала, вплитайки и малко от историята на Конан. Песента е изключително разнообразна откъм темпо и мелодии и всеки би могъл да намери по нещо за себе си в нея. Илия отново е показал завидните си гласови умения, пък и колегите му са се постарали с аранжимента. :) Пожелавам на групата да продължава все в същия дух и стискам палци на себе си и останалите й български фенове скоро да ги видят на живо. ;) The Discipline of Steel In the ancient times The power was handed to the chosen one To manifest itself in a dark form Summon fire, conj

Ииии ето я новата мания - Vanishing Point... поредната група, по която се зарибих покрай Sonata Arctica. Трябва да си призная, че чух групата преди почти година... а разбрах за тях преди почти три. ;) Най-накрая успях да се докопам до техен албум и в момента приритвам. След ровене в официалния им сайт (някой изненадан, че съм била там? :Р) намерих и 5 песни, които се водят unplugged, та свалих и тях... и се започна великия цикъл. :) Vanishing Point са австралийска група, 6 момчета (ох, добре де, мъже, не момчета...). Вокалиста ми е съименник - Силвио, което беше още една от причините да приритам за техен албум. *гледа невинно* Свирят някакъв си метъл... казвам някакъв, защото някъде ги определеят като прогресив, другаде като пауър, на трето място - мелодик. Не разбирам от стилове, та не споря... може пък някой ден да имам възможност да ги питам те към кой стил се определят. *въздъхва, отнесена в мечти* Както и да е, пиша цялото това нещо, за да пусна текста на Dancing with the Devil о

TOMB RAIDER written by Brent V. Friedman First Draft 7/17/98 - - - STRANGELY ENOUGH, PAGE 1 MISSING FROM HARD COPY INT. BOARDING SCHOOL - LIBRARY - DAY LARA CROFT (16), a headstrong, long-haired beauty, is surrounded at a study table by her UNIFORMED CLASSMATES, one of which, DELIA, is the group skeptic. Chyron : London, 1986 LARA First of all Delia, my father is much younger than he looks. And second of all, you're completely missing the point. A LIBRARIAN across the way shushes the girls, forcing Lara to lower her voice to a dramatic whisper: LARA (CONT'D) Once my father got inside Ghengis Khan's tomb, he thought he was home free. BACK TO: INT. GHENGIS KHAN'S TOMB - DAY Revealed in Lord Croft's FLASHLIGHT is Khan's decrepit MUMMY. Clutching a crudely-fashioned CEREMONIAL DRUM. LARA (V.O.) But as soon as he took the sacred drum from Khan's bony clutches... Lord Croft admires his prize stolen from the mummy. LARA (V.O.) (CONT'D)