Няма конкретна тема, просто повод за размисъл. Би трябвало да е есе, но не съм убедена, че е. :) Написано е днес, на класното по литература. Оценка от литератор (доколкото може да се разчита на тази оценка) ще получа скоро... надявам се другата седмица. :Р Дали станах по-добър човек? Промених ли се? Какво ме промени? Всички тези въпроси изникват в съзнанието ми и ме карат да се замисля над тях. Успях ли да се преборя с демоните си, за да открия доброто в себе си? Борих се с тези демони, понякога се чувствах победена, но в крайна сметка аз се оказах по-силната. Успях да им покажа, че в моята душа, в моето сърце, те не ще намерят подслон, а ще бъдат гонени. Винаги съм смятала, че до мен ще има някой, който да ми помага и подкрепя, да ме окуражава в битката, но се оказа, че съм сама. Винаги съм била сама, когато стане дума за битки. Не всеки е готов да заложи всичко в името на това по-късно да изгуби част от него. Но... нали всяко нещо си има цена. Нали за да спечелиш едно,