A Diary of Dreams...

Вечерния вятър развя косите на Уорън. Странникът отпреди няколко дни се приближи зад мъжа и го хвана за раменете. - Браво Уорън. Върнахме си го. На всички. За всичко. Огънят поглъща всичко. Уорън се усмихна вяло и погледна малката яркожълта точица в далечината – последният град, който Уорън беше опожарил. Последния град, който посмя да се противопостави на Уайлдфайър, както наричаше себе си Уорън. Само един поглед, само един жест, само една неволно обидна шега можеха да накарат очите на Уорън да придобият свиреп вид и в тях да затанцуват пламъчета. После в главата му идваше тихия и нежно шепнещ глас на Странникът – „ Изгори го...” Следващите няколко часа бяха обвити в мъгла за Уорън. Уайлдфайър се пробуждаше за своето огнено пиршество. Огънят вилнееше из града, поглъщаше книгите от градските библиотеки, пиеше от петрола по бензиностанциите и сееше смърт, хаос и разрушение навсякъде. Мъжът си играеше небрежно със запалката, докато Странника избираше следващата дестинация. Беше отворил к

"Няма дума, нито идея за това, а само две неподвижни очи като листата на орхидея, няма душа... Чувствам те, музиката се движи приветствам я, избухва в мен. Чувствам те, трепет по гърба. Един удар точно в целта! Обичаш ли ме или не... Обичаш ли ме или не... Обичаш ли ме? Почивам до теб с моята поезия, докато сянката на любовта бавно изчезва, няма душа. Чувствам те, красива статуя, потънала, изпъната, съблазнителна, възпрепятствана! Чувствам те, ти изолираш загубата, за да обичам единствено теб, сляпо... Обичаш ли ме или не... Обичаш ли ме или не... Обичаш ли ме? Чувствам те, пуста, далечна, мираж в пясъка, който иска да ме ослепи. Чувствам те, във въздуха дива любов искам да се запознаем... Обичаш ли ме или не... Обичаш ли ме или не... Обичаш ли ме? Чувствам те, искам да се запознаем..." Labyrinth - Love Благодарности на Алекс за превода и на Ицо, задето ми каза групата.

Малко момче попитало майка си „Защо плачеш?" „ Защото съм жена.", отговорила му тя. „Не разбирам" казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш." По-късно малкото момче попитало баща си „ Защо мама сякаш плаче без причина?" „Всички жени плачат без причина" само това могъл да каже баща му. Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?" Господ отговорил: „ Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да о