Марк се събуди от тропота на дъждовните капки по прозореца на автобуса. Примигна срещу светлината от фаровете на движещ се насрещно автомобил и огледа мократа настилка, а после и голото равно поле. Някъде в далечината чу тътена на буря. Автобусът на групата и бурята се съзтезаваха от няколко часа, но в последния момент, точно преди бурята да ги настигне, автобуса успяваше да се измъкне.
Нямаше представа къде по земното кълбо се намират. Само знаеше, че е далеч от родния си град и след малко повече от 12 часа щеше да зарадва хиляди фенове с гласа си.
Марк обичаше музиката. Влагаше в нея всичко от себе си, включително и най-личните си преживявания. Но напоследък нещата не вървяха добре. Той спеше малко и всеки път, когато се опитваше да пише, нищо смислено не излизаше. Мислите му бяха обзети от една прекрасна непозната, която идваше при него нощем, в сънищата. Той не знаеше коя е тя, нито откъде е... никога не я бе виждал на живо. Опря чело на студеното стъкло и затвори очи. Дъжда го успокояваше. Видя я отново, в леката сатенена нощница да танцува боса под дъжда и да му се усмихва... светлините на колите я скриваха за момент, а когато тя пак се появяваше всичко беше различно.
Беше сън, но всичко беше толкова реално. Марк чувстваше кожата й, мека като коприна да се докосва до него едва, усещаше уханието на огненочервената й косата, виждаше искрящите зелени очи. Отдаде се на съня напълно, макар да искаше да спи без да сънува.
- Готови ли сме да разбием сладурите?
- Абсолютно!
Той се усмихна. Чуваше как феновете на групата крещяха имената им с надеждата час по-скоро да видят любимците си. Събра мислите си и се опита да ги отдалечи възможно най-много от нея.
- Да вървим тогава.
Светлината от прожекторите беше ослепителна. Марк почти не можеше да види публиката си. Не обичаше когато няма контакт с тях, магията я нямаше... той клекна по средата на сцената с надеждата да избяга поне малко от светлината и да се потопи в мрака, да види феновете си. И погледът му падна точно върху нея. Момичето от сънищата му. Тя му се усмихна топло, той отвърна и му се стори, че тя му прати въздушна целувка. Марк се изправи отново и тя се скри от погледа му.
Групата гостуваше за първи път в тази страна, въпреки, че много от феновете им бяха именно от там, затова бяха подготвили изненада за двама от публиката.
- И сега... ред е на нещо, което по традиция правим винаги когато идваме за първи път някъде. Двама от вас, родени с късмет ще имат възможността да прекарат утрешния ден в нашата компания и да ни покажат града... – думите му се изгубиха във виковете от публиката. – Ще сляза при вас и ще избера двама от вас. Останалите, след концерта ще се видим за автографи.
Той остави микрофона и слезе в тясното пространство между сцената и огражденията. Разходи се от единия край до другия, здрависа се с феновете си, дори подписа няколко диска. През цялото време се усмихваше, но не заради вниманието на феновете, а заради нея. Защото знаеше, че тя е там и утре щеше да прекара деня с нея.
Някой му подаде лист хартия. Той погледна кой и видя зелените очи от сънищата си. Усмихна се и се наведе към нея. Прегърна я почти несъзнателно. Усети ръцете й по гърба си и гърдите й опряни в неговите. Каза й на ухо “Честито! Ти си първата.”, целуна я леко по бузата и се отдръпна. Избра и още едно момиче, което се разплака щом Марк я прегърна и не спря да плаче до края на концерта.
Останалата част от концерта мина като миг. Марк не си спомняше интервюто, нито безбройните снимки, които беше направил с фенове, нито подписаните дискове и фланелки, нито дори и малкото русо момиченце, което му каза, че го обича. Спомняше си само нея. Очите й. Усмивката й. Ръцете й.
- Марк, чакат те.
- Идвам, само минута.
Той подписа още няколко диска, снима се с две момичета, а после се обърна и тръгна назад към гримьорната, към нея. Коридора, в дъното на който беше вратата, му се стори безкраен. Времето сякаш спря, за да го измъчва. Той затвори очи и пое дълбоко въздух. Усети парфюма й. Отвори очи. Още крачка, само още крачка. Чу смеха й и всичко в него се обърна. Ангелски смях. Наивен по детски. Чист. Нейния смях.
Марк влезе в тясната гримьорна, където сега бяха освен бандата, мениджъра и фотографката им, и двете момичета. Той се усмихна на двете и седна на стола.
- И така, момичета, вие сте щастливките. Трябва само да уточним някои неща около...
Думите на мениджъра им се изгубиха. Стаята потъна в мрак. Имаше само мрак и нейното тяло. Той и тя. Мрак. Усмивка. Протегна ръка. Тя също. Почти се докоснаха. Още една умивка. Още малко...
- Марк!
Той тръсна глава.
- Извинявам се, уморен съм от пътуването и концерта. Публиката беше невероятна. – той намигна на момичетата и те се изкикотиха доволно. – И така, утре вие ще ни разведете из града. Имате цял ден на разположение. Между другото, аз съм Марк.
Всички се разсмяха. Отново онзи смях. Наивен, чист, ангелски.
- Аз съм Джеси. – тя подаде ръка и се здрависа с него. – Приятно ми е да се запознаем.
- Аз... аз... аз съм... ъм...
- Хей, не хапем, не се притеснявай. – подметна китариста и всички се засмяха отново.
- Просто съм нервна. Казвам се Лили. Приятно ми е да се запозная с вас най-накрая.
Марк й подаде ръка, но погледа му беше сляп за всичко друго освен нея. Нейните омагьосващи очи. Искрящи. Черния грим около тях ги правеше още по-невероятни. Устните й извити в топла усмивка.
Мениджърът обясни на Джеси и Лили програмата за утрешния ден, каза в колко часа най-късно трябва да тръгнат, за да стигнат на време за следващия концерт, даде им необходимите пропуски, пожела им лека нощ и ги изпрати до вратата на гримьорната. Затвори я след тях и се обърна към бандата.
- Марк, какво ти става? Тази вечер не си на себе си.
- Мхм.
- Чуваш ли изобщо?
- Мхм.
- А можеш ли да кажеш нещо различно от “мхм”?
- Ще се видим в хотела. – той скочи от стола, взе якето си и изхвърча от гримьорната.
Джеси излезе от клуба, разбра се в колко часа да се срещне с Лили на другата сутрин, сбогува се с нея и я изпрати с поглед. Беше зима, Джеси беше по потник, якето й висеше, преметнато на чантата. Тя бръкна в нея и извади пропуска. Прочете го пак. Името на групата, датата, часа, мястото.
Името на групата, датата, часа, мястото.
Струваше й се нереално. Мечтаеше да се срещне с тях от години.
Името на групата, датата, часа, мястото.
- Бих те посъветвал да го прибереш преди някоя върла фенка се опита да те пребие, за да ти го вземе.
Тя погледна към вратата. Марк стоеше там, с онази усмивка, която тя обожаваше и която мечтаеше да види на живо. Тя се усмихна.
- Няма начин.
- Май не си се сблъсквала с наистина върли фенки. Повярвай ми, след това, което се случи тази вечер, си спечели омразата на много момичета по света.
Двамата се разсмяха.
- Предполагам, че не всички могат да имат това, което искат.
- Обясни го на тях... – той се вгледа в нея и потъна в очите й.
Джеси гледаше Марк в очите. Дълбоко сините очи. Очите, които бе сънувала неведнъж. Очите, които я бяха гледали предната вечер, малко преди дъжда да затропа по прозореца й.
- Защо си тук?
- Предполагам... исках да говоря с теб.
- Защо не го направи докато бяхме вътре?
- Прекалено много хора. Прибираш ли се?
- Ами всъщност да... освен ако не планираш да ме поканиш на романтична вечеря на свещи и след това не ме заведеш в хотелската си стая, за да правим дива любов... – тя се приближи до него няколко крачки. – Така правят рок звездите. – после се разсмя. Той също. – Добре де, може би пропускат романтиката, но идеята е все същата.
- Мога ли да те изпратя донякъде?
Тя повдигна рамене.
- И до входната врата може, стига да искаш. – тя се усмихна. – Да вървим?
Марк кимна и двамата тръгнаха.
- Къде ще ме заведеш утре?
- Искаш да кажеш къде ще ВИ заведеМ утре... мислехме си да отидем до...
- Исках да кажа къде ще ме заведеш утре. Ти и аз.
Джеси го погледна. Той й се усмихна.
- Ъм... мислех, че НИЕ ще водим ВАС из града.
- Тогава поне кафе преди това. Моля. Аз черпя. – онази усмивка, любимата на Джеси, се появи на лицето му.
- Кафе. 7 сутринта.
- Стаята ми?
Тя спря и го погледна подозрително.
- Трябва ли да мина през аптека преди това, или ти носиш със себе си?
- Всъщност смятах просто да си поговорим, но ако много настояваш, може и да пропуснем първите няколко срещи и да минем направо на физическата част.
Тя се разсмя.
- Мисля, че плана за кафе и разговор ми допадна повече. Аз съм до тук. – Джеси спря пред вратата. – Благодаря, че ме изпрати.
- Моля. Значи утре да те чакам в 7 с кафе?
- Нека е капучино.
- Имаш го. – Джеси му се усмихна. Той отвърна.
- Ще ти викна такси до хотела. Късно е, трябва да поспиш. – тя изкара мобилния си и набра номер. Поръча такси пред входа на блока, в който живееше, благодари и затвори. – Таксито ще е тук до 5 минути. Ако искаш мога да сляза да чакам с теб?
- Не, благодаря ти. Направи достатъчно за тази вечер.
Той я прегърна за довиждане. Усети дъха й по врата си. Усети студената й кожа опряна в своята. Усети устните й да се докосват нежно до ъгълчето на неговите. Усети как тя се изплъзва от прегръдката му.
- Значи до утре в 7. И не забравяй, капучино, не кафе.
- Капучино, не кафе. Разбрах. 7.
- Правилно. Лека нощ.
- Лека нощ.
Той слезе надолу по стълбите и чу ключалката да щраква два пъти, после вратата се отвори, затвори се, ключалката щракна още два пъти.
Джеси застана на прозореца. Видя го да се качва в таксито. Прииска й се да изтича надолу по стълбите, да тича след таксито. Да го покани у дома да се стопли. Да опита отново от ъгълчето на устните му, да опита устните. 7 сутринта. Хотелската стая. Разговор.
Тя си сипа чаша водка и я изпи на екс. Влезе в банята за бърз душ и заспа веднага след това на дивана. Събуди се час по-късно. Едва 3 часа. Тя въздъхна и се опита да заспи отново. Очите. Ъгълчето. Какъв вкус имат устните му? Усмивката. Очите. Ъгълчето. Очите. Усмивката. Устните. Очите. Ъгълчето. Очите...
Марк се прибра в стаята си. Очите й, усмивката й, устните й едва докосващи неговите. Той легна на леглото и започна да си представя какво би й казал утре. Скоро се унесе.
6:00. Две аларми на двата края на града се раззвъняха.
Той отвори очи.
Тя отвори очи.
Той стана и се погледна в огледалото.
Тя стана и отиде в банята.
Той излезе от стаята.
Тя облече блузата си.
Той се върна с кафе и капучино.
Тя заключи от външната страна и тръгна надолу по стълбите.
Той влезе в банята.
Тя се качи в таксито.
Той се обличаше.
Тя показа пропуска си на рецепцията.
Той седеше и нервничеше на леглото.
Тя вървеше по коридора.
617, 619, 621. Почука. Той вдигна глава към вратата. Пое дълбоко дъх и отвори. Джеси го посрещна с усмивка.
- Добро утро! Надявам се да си взел каквото исках. – тя влезе в стаята, пусна чантата си небрежно на леглото и взе чашата с капучино. – Невероятен си.
Марк се усмихна и взе своята чаша.
Тя се обърна към него и го прегърна. Усети как устните му потърсиха нейните. Тя се отдръпна леко. Очите. Ъгълчето. Какъв вкус ще имат? Усмихна се. Очите – устните – очите – устните. Какъв вкус? Той се наведе леко над нея и докосна устните й със своите.
Марк заключи стаята си и тръгна към Джеси. Качиха се в асансьора. Не се поглеждаха. Тя се обърна към малкото огледало в асансьора. Той видя сълзи в отражението й.
Лили вървеше до Марк, пред всички, и разпалено обясняваше нещо. Джеси вървеше зад тях бавно, прикрила всичко под черните слънчеви очила.
- Никога не съм го виждал такъв. – подхвана китариста. – Познавам го от години и никога не съм го виждал такъв. Обсебен. Влюбен. Защо?
- Защото не мога да изоставя живота си заради него, колкото и да ми се иска. Той е рок звезда, пътува, среща се с хиляди хора, няма да понеса мисълта, че някоя друга го прегръща.
- И затова ще го убиеш?
- Всичко изчезва рано или късно.
Тя се усмихна горчиво и се изравни с Марк и Лили. Марк погледна Джеси и тя се усмихна. Престорена усмивка. Нямаше сили за друга. Престорена или никаква. Не искаше да му покаже сълзите си. Не знаеше, че той вече ги бе видял. Ръката й неволно се удари в неговата и тя закачи кутрето си за неговото. Усмихна се отново. Почти истински.
Лили се снима с всички. После помоли за автографи. Прегръдки. Последните. Сбогуване. Джеси прегърна всички поред след снимката. Проследи ги с поглед докато се качваха в автобуса. Само Марк все още стоеше пред нея.
- Върви. Не искам да ви бавя.
Той хвана брадичката й и повдигна лицето й към себе си. Видя две влажни черни резки на лицето й. Усмихна се. Престорена усмивка. Нямаше сили за друга. Престорена или никаква. Преглътна собствените си сълзи и я прегърна.
Тялото й се разтресе в прегръдките му. Тя се отдръпна и свали очилата си. Плачеше. Не успя да скрие сълзите. Той се усмихна. Почти истинска усмивка. Преглътна отново. И пак. И пак. Сълзи се появиха в очите му.
Два погледа, искрящо зеления и дълбокия син, се преплетоха. Тя се повдигна на пръсти и го целуна. Устните й докоснаха неговите, отначало нежно, едва усещано, а после сякаш двама любовници си казваха сбогом...
Той се качи в автобуса.
Тя си сложи очилата.
Той преглътна.
Тя преглътна.
Той се усмихна. Истински.
Тя допря пръсти до устните си и му изпрати целувка.
Той направи същото.
Тя се усмихна. Истински.
“...но когато четеш писмото вероятно ще съм на съвсем различно място, някъде по света. Знай, че винаги пазя с мен спомена за две прекрасни зелени очи, завинаги останали в мен.
П.П.: Обичам те.
Марк”
Джеси се усмихна. Очите му. Усмивката му. Ъгълчето на устните. Вкусът им...
15.04.2008 - 28.08.2008
Replica
In English
Нямаше представа къде по земното кълбо се намират. Само знаеше, че е далеч от родния си град и след малко повече от 12 часа щеше да зарадва хиляди фенове с гласа си.
Марк обичаше музиката. Влагаше в нея всичко от себе си, включително и най-личните си преживявания. Но напоследък нещата не вървяха добре. Той спеше малко и всеки път, когато се опитваше да пише, нищо смислено не излизаше. Мислите му бяха обзети от една прекрасна непозната, която идваше при него нощем, в сънищата. Той не знаеше коя е тя, нито откъде е... никога не я бе виждал на живо. Опря чело на студеното стъкло и затвори очи. Дъжда го успокояваше. Видя я отново, в леката сатенена нощница да танцува боса под дъжда и да му се усмихва... светлините на колите я скриваха за момент, а когато тя пак се появяваше всичко беше различно.
Беше сън, но всичко беше толкова реално. Марк чувстваше кожата й, мека като коприна да се докосва до него едва, усещаше уханието на огненочервената й косата, виждаше искрящите зелени очи. Отдаде се на съня напълно, макар да искаше да спи без да сънува.
- Готови ли сме да разбием сладурите?
- Абсолютно!
Той се усмихна. Чуваше как феновете на групата крещяха имената им с надеждата час по-скоро да видят любимците си. Събра мислите си и се опита да ги отдалечи възможно най-много от нея.
- Да вървим тогава.
Светлината от прожекторите беше ослепителна. Марк почти не можеше да види публиката си. Не обичаше когато няма контакт с тях, магията я нямаше... той клекна по средата на сцената с надеждата да избяга поне малко от светлината и да се потопи в мрака, да види феновете си. И погледът му падна точно върху нея. Момичето от сънищата му. Тя му се усмихна топло, той отвърна и му се стори, че тя му прати въздушна целувка. Марк се изправи отново и тя се скри от погледа му.
Групата гостуваше за първи път в тази страна, въпреки, че много от феновете им бяха именно от там, затова бяха подготвили изненада за двама от публиката.
- И сега... ред е на нещо, което по традиция правим винаги когато идваме за първи път някъде. Двама от вас, родени с късмет ще имат възможността да прекарат утрешния ден в нашата компания и да ни покажат града... – думите му се изгубиха във виковете от публиката. – Ще сляза при вас и ще избера двама от вас. Останалите, след концерта ще се видим за автографи.
Той остави микрофона и слезе в тясното пространство между сцената и огражденията. Разходи се от единия край до другия, здрависа се с феновете си, дори подписа няколко диска. През цялото време се усмихваше, но не заради вниманието на феновете, а заради нея. Защото знаеше, че тя е там и утре щеше да прекара деня с нея.
Някой му подаде лист хартия. Той погледна кой и видя зелените очи от сънищата си. Усмихна се и се наведе към нея. Прегърна я почти несъзнателно. Усети ръцете й по гърба си и гърдите й опряни в неговите. Каза й на ухо “Честито! Ти си първата.”, целуна я леко по бузата и се отдръпна. Избра и още едно момиче, което се разплака щом Марк я прегърна и не спря да плаче до края на концерта.
Останалата част от концерта мина като миг. Марк не си спомняше интервюто, нито безбройните снимки, които беше направил с фенове, нито подписаните дискове и фланелки, нито дори и малкото русо момиченце, което му каза, че го обича. Спомняше си само нея. Очите й. Усмивката й. Ръцете й.
- Марк, чакат те.
- Идвам, само минута.
Той подписа още няколко диска, снима се с две момичета, а после се обърна и тръгна назад към гримьорната, към нея. Коридора, в дъното на който беше вратата, му се стори безкраен. Времето сякаш спря, за да го измъчва. Той затвори очи и пое дълбоко въздух. Усети парфюма й. Отвори очи. Още крачка, само още крачка. Чу смеха й и всичко в него се обърна. Ангелски смях. Наивен по детски. Чист. Нейния смях.
Марк влезе в тясната гримьорна, където сега бяха освен бандата, мениджъра и фотографката им, и двете момичета. Той се усмихна на двете и седна на стола.
- И така, момичета, вие сте щастливките. Трябва само да уточним някои неща около...
Думите на мениджъра им се изгубиха. Стаята потъна в мрак. Имаше само мрак и нейното тяло. Той и тя. Мрак. Усмивка. Протегна ръка. Тя също. Почти се докоснаха. Още една умивка. Още малко...
- Марк!
Той тръсна глава.
- Извинявам се, уморен съм от пътуването и концерта. Публиката беше невероятна. – той намигна на момичетата и те се изкикотиха доволно. – И така, утре вие ще ни разведете из града. Имате цял ден на разположение. Между другото, аз съм Марк.
Всички се разсмяха. Отново онзи смях. Наивен, чист, ангелски.
- Аз съм Джеси. – тя подаде ръка и се здрависа с него. – Приятно ми е да се запознаем.
- Аз... аз... аз съм... ъм...
- Хей, не хапем, не се притеснявай. – подметна китариста и всички се засмяха отново.
- Просто съм нервна. Казвам се Лили. Приятно ми е да се запозная с вас най-накрая.
Марк й подаде ръка, но погледа му беше сляп за всичко друго освен нея. Нейните омагьосващи очи. Искрящи. Черния грим около тях ги правеше още по-невероятни. Устните й извити в топла усмивка.
Мениджърът обясни на Джеси и Лили програмата за утрешния ден, каза в колко часа най-късно трябва да тръгнат, за да стигнат на време за следващия концерт, даде им необходимите пропуски, пожела им лека нощ и ги изпрати до вратата на гримьорната. Затвори я след тях и се обърна към бандата.
- Марк, какво ти става? Тази вечер не си на себе си.
- Мхм.
- Чуваш ли изобщо?
- Мхм.
- А можеш ли да кажеш нещо различно от “мхм”?
- Ще се видим в хотела. – той скочи от стола, взе якето си и изхвърча от гримьорната.
Джеси излезе от клуба, разбра се в колко часа да се срещне с Лили на другата сутрин, сбогува се с нея и я изпрати с поглед. Беше зима, Джеси беше по потник, якето й висеше, преметнато на чантата. Тя бръкна в нея и извади пропуска. Прочете го пак. Името на групата, датата, часа, мястото.
Името на групата, датата, часа, мястото.
Струваше й се нереално. Мечтаеше да се срещне с тях от години.
Името на групата, датата, часа, мястото.
- Бих те посъветвал да го прибереш преди някоя върла фенка се опита да те пребие, за да ти го вземе.
Тя погледна към вратата. Марк стоеше там, с онази усмивка, която тя обожаваше и която мечтаеше да види на живо. Тя се усмихна.
- Няма начин.
- Май не си се сблъсквала с наистина върли фенки. Повярвай ми, след това, което се случи тази вечер, си спечели омразата на много момичета по света.
Двамата се разсмяха.
- Предполагам, че не всички могат да имат това, което искат.
- Обясни го на тях... – той се вгледа в нея и потъна в очите й.
Джеси гледаше Марк в очите. Дълбоко сините очи. Очите, които бе сънувала неведнъж. Очите, които я бяха гледали предната вечер, малко преди дъжда да затропа по прозореца й.
- Защо си тук?
- Предполагам... исках да говоря с теб.
- Защо не го направи докато бяхме вътре?
- Прекалено много хора. Прибираш ли се?
- Ами всъщност да... освен ако не планираш да ме поканиш на романтична вечеря на свещи и след това не ме заведеш в хотелската си стая, за да правим дива любов... – тя се приближи до него няколко крачки. – Така правят рок звездите. – после се разсмя. Той също. – Добре де, може би пропускат романтиката, но идеята е все същата.
- Мога ли да те изпратя донякъде?
Тя повдигна рамене.
- И до входната врата може, стига да искаш. – тя се усмихна. – Да вървим?
Марк кимна и двамата тръгнаха.
- Къде ще ме заведеш утре?
- Искаш да кажеш къде ще ВИ заведеМ утре... мислехме си да отидем до...
- Исках да кажа къде ще ме заведеш утре. Ти и аз.
Джеси го погледна. Той й се усмихна.
- Ъм... мислех, че НИЕ ще водим ВАС из града.
- Тогава поне кафе преди това. Моля. Аз черпя. – онази усмивка, любимата на Джеси, се появи на лицето му.
- Кафе. 7 сутринта.
- Стаята ми?
Тя спря и го погледна подозрително.
- Трябва ли да мина през аптека преди това, или ти носиш със себе си?
- Всъщност смятах просто да си поговорим, но ако много настояваш, може и да пропуснем първите няколко срещи и да минем направо на физическата част.
Тя се разсмя.
- Мисля, че плана за кафе и разговор ми допадна повече. Аз съм до тук. – Джеси спря пред вратата. – Благодаря, че ме изпрати.
- Моля. Значи утре да те чакам в 7 с кафе?
- Нека е капучино.
- Имаш го. – Джеси му се усмихна. Той отвърна.
- Ще ти викна такси до хотела. Късно е, трябва да поспиш. – тя изкара мобилния си и набра номер. Поръча такси пред входа на блока, в който живееше, благодари и затвори. – Таксито ще е тук до 5 минути. Ако искаш мога да сляза да чакам с теб?
- Не, благодаря ти. Направи достатъчно за тази вечер.
Той я прегърна за довиждане. Усети дъха й по врата си. Усети студената й кожа опряна в своята. Усети устните й да се докосват нежно до ъгълчето на неговите. Усети как тя се изплъзва от прегръдката му.
- Значи до утре в 7. И не забравяй, капучино, не кафе.
- Капучино, не кафе. Разбрах. 7.
- Правилно. Лека нощ.
- Лека нощ.
Той слезе надолу по стълбите и чу ключалката да щраква два пъти, после вратата се отвори, затвори се, ключалката щракна още два пъти.
Джеси застана на прозореца. Видя го да се качва в таксито. Прииска й се да изтича надолу по стълбите, да тича след таксито. Да го покани у дома да се стопли. Да опита отново от ъгълчето на устните му, да опита устните. 7 сутринта. Хотелската стая. Разговор.
Тя си сипа чаша водка и я изпи на екс. Влезе в банята за бърз душ и заспа веднага след това на дивана. Събуди се час по-късно. Едва 3 часа. Тя въздъхна и се опита да заспи отново. Очите. Ъгълчето. Какъв вкус имат устните му? Усмивката. Очите. Ъгълчето. Очите. Усмивката. Устните. Очите. Ъгълчето. Очите...
Марк се прибра в стаята си. Очите й, усмивката й, устните й едва докосващи неговите. Той легна на леглото и започна да си представя какво би й казал утре. Скоро се унесе.
6:00. Две аларми на двата края на града се раззвъняха.
Той отвори очи.
Тя отвори очи.
Той стана и се погледна в огледалото.
Тя стана и отиде в банята.
Той излезе от стаята.
Тя облече блузата си.
Той се върна с кафе и капучино.
Тя заключи от външната страна и тръгна надолу по стълбите.
Той влезе в банята.
Тя се качи в таксито.
Той се обличаше.
Тя показа пропуска си на рецепцията.
Той седеше и нервничеше на леглото.
Тя вървеше по коридора.
617, 619, 621. Почука. Той вдигна глава към вратата. Пое дълбоко дъх и отвори. Джеси го посрещна с усмивка.
- Добро утро! Надявам се да си взел каквото исках. – тя влезе в стаята, пусна чантата си небрежно на леглото и взе чашата с капучино. – Невероятен си.
Марк се усмихна и взе своята чаша.
Тя се обърна към него и го прегърна. Усети как устните му потърсиха нейните. Тя се отдръпна леко. Очите. Ъгълчето. Какъв вкус ще имат? Усмихна се. Очите – устните – очите – устните. Какъв вкус? Той се наведе леко над нея и докосна устните й със своите.
Марк заключи стаята си и тръгна към Джеси. Качиха се в асансьора. Не се поглеждаха. Тя се обърна към малкото огледало в асансьора. Той видя сълзи в отражението й.
Лили вървеше до Марк, пред всички, и разпалено обясняваше нещо. Джеси вървеше зад тях бавно, прикрила всичко под черните слънчеви очила.
- Никога не съм го виждал такъв. – подхвана китариста. – Познавам го от години и никога не съм го виждал такъв. Обсебен. Влюбен. Защо?
- Защото не мога да изоставя живота си заради него, колкото и да ми се иска. Той е рок звезда, пътува, среща се с хиляди хора, няма да понеса мисълта, че някоя друга го прегръща.
- И затова ще го убиеш?
- Всичко изчезва рано или късно.
Тя се усмихна горчиво и се изравни с Марк и Лили. Марк погледна Джеси и тя се усмихна. Престорена усмивка. Нямаше сили за друга. Престорена или никаква. Не искаше да му покаже сълзите си. Не знаеше, че той вече ги бе видял. Ръката й неволно се удари в неговата и тя закачи кутрето си за неговото. Усмихна се отново. Почти истински.
Лили се снима с всички. После помоли за автографи. Прегръдки. Последните. Сбогуване. Джеси прегърна всички поред след снимката. Проследи ги с поглед докато се качваха в автобуса. Само Марк все още стоеше пред нея.
- Върви. Не искам да ви бавя.
Той хвана брадичката й и повдигна лицето й към себе си. Видя две влажни черни резки на лицето й. Усмихна се. Престорена усмивка. Нямаше сили за друга. Престорена или никаква. Преглътна собствените си сълзи и я прегърна.
Тялото й се разтресе в прегръдките му. Тя се отдръпна и свали очилата си. Плачеше. Не успя да скрие сълзите. Той се усмихна. Почти истинска усмивка. Преглътна отново. И пак. И пак. Сълзи се появиха в очите му.
Два погледа, искрящо зеления и дълбокия син, се преплетоха. Тя се повдигна на пръсти и го целуна. Устните й докоснаха неговите, отначало нежно, едва усещано, а после сякаш двама любовници си казваха сбогом...
Той се качи в автобуса.
Тя си сложи очилата.
Той преглътна.
Тя преглътна.
Той се усмихна. Истински.
Тя допря пръсти до устните си и му изпрати целувка.
Той направи същото.
Тя се усмихна. Истински.
“...но когато четеш писмото вероятно ще съм на съвсем различно място, някъде по света. Знай, че винаги пазя с мен спомена за две прекрасни зелени очи, завинаги останали в мен.
П.П.: Обичам те.
Марк”
Джеси се усмихна. Очите му. Усмивката му. Ъгълчето на устните. Вкусът им...
15.04.2008 - 28.08.2008
Replica
In English
Comments