A Diary of Dreams...

This one came from looking , this one opened twice These two seem as smooth as silk, flush against my eyes This one needed stiches and this one came from rings This one isn't even there, but I feel it more because you don't care Yeah, cut right into me cause I am Made Of Scars Yes, I am made of scars This one had it coming , this one found a vein This one was an accident, but never gave me pain This one was my fathers and this one you can't see This one had me scared to death, But I guess I should be glad I'm not dead Yeah, cut right into me, I am made of scars Yes, I am made of scars God, Don't you believe it And I will find a way. Everything you are I will betray. I swear that I will find a way. Everything you are's inside me. This one was the first one , this one had a vice This one here I like to rub on dark and stormy nights This one was the last one, I don't remember how But I remember blood and rain and I never saw it coming agai...

Промяна... поредната. Нов апартамент. Предполагам, ново начало... донякъде. Скоро писах журнал в devianart и получих няколко коментара към него, единия от които беше следния: "Another thing for making one of the tomorrows a bit better would be the following: You mentioned that you were thinking about moving. That might not be that bad an idea, leaving most of the bad things behind. Sure, you might also have to leave some of the good things behind, but - if I may quote Linkin Park here - "Sometimes 'goodbye' 's the only way". Sometimes you need quite a bit of distance." Е, дистанцията не е толкова голяма, само 3 спирки от старото "вкъщи", но оставих доста неща там... положителни също, но предимно отрицателни. Оставих много болка, както физическа така и душевна, оставих милиарди сълзи и безсънни нощи, оставих няколко доста големи скандала и два пъти разбито сърце. Опаковах си нещата, мислейки колко много вещи имам и ги донесох тук. Всъщност не б...

Става все по-студено. Имам нужда от теб. Имам нужда от теб тук. Искам да знам, че мога да се скрияв сянката ти, че ще ме скриеш от света и ще им кажеш, че не си ме виждал днес, нито утре. Искам да знам, че винаги ще намирам подслон от бурята в прегръдките ти. Единствено те моля да ме гледаш в очите и да ме прегръщаш през нощта. Имам нужда да чувствам топлото ти тяло притиснато в моето, дъха ти по врата ми, ръцете ти около себе си. Искам да чувам спокойното ти дишане и да те гледам как спиш когато се събудя... когато се събудя до теб. Но ти си само излюзия... 16.09.2008 Replica In English

Вървяла съм по изгарящите пясъци на юга. Вървяла съм по ледовете на севера. Минала съм през хиляди гори, последвани от гола пустош, където само камъните са били компанията ми. Въздухът ме води, разказва истории за безкрайни пътешествия, за нещата, които искам да усещам и имам. Земята е моята вечна спътничка, моята пътека, моята постеля, моята майка и ще бъде моя гроб. Наричат ме Скитницата. Името си съм забравила преди много време. Знам единствено, че търся истината. Чета между лъжите на хората и се опитвам да сглобя парченцата. Наричат ме Скитницата. Името си съм забравила преди много време. Не знам дали някога ще успея да сглобя всичко. Не знам дали ще успея да завърша всичко сама или ще оставя това, което съм намерила на своите братя и сестри. Чудя се дали ние, Скитниците, не сме проклети да търсим, а никога да не открием. Песните, които дърветата пеят ми дават сили да продължа, да прекося морето, за да достигна божествените хоризонти. Краката ми са изтръпнали, изгарящото слънце ме ...

Марк се събуди от тропота на дъждовните капки по прозореца на автобуса. Примигна срещу светлината от фаровете на движещ се насрещно автомобил и огледа мократа настилка, а после и голото равно поле. Някъде в далечината чу тътена на буря. Автобусът на групата и бурята се съзтезаваха от няколко часа, но в последния момент, точно преди бурята да ги настигне, автобуса успяваше да се измъкне. Нямаше представа къде по земното кълбо се намират. Само знаеше, че е далеч от родния си град и след малко повече от 12 часа щеше да зарадва хиляди фенове с гласа си. Марк обичаше музиката. Влагаше в нея всичко от себе си, включително и най-личните си преживявания. Но напоследък нещата не вървяха добре. Той спеше малко и всеки път, когато се опитваше да пише, нищо смислено не излизаше. Мислите му бяха обзети от една прекрасна непозната, която идваше при него нощем, в сънищата. Той не знаеше коя е тя, нито откъде е... никога не я бе виждал на живо. Опря чело на студеното стъкло и затвори очи. Дъжда го усп...

"Try to think about it ... What’s the chance to live your life and discover What it is, whats the gravity of love" Бурята наближаваше. Черни облаци бяха надвиснали над кристално синьото море. Корабът се полюшваше леко от вълните. Фарът зад тях бе останал прекалено далеч и сега изглеждаше като мъничка звезда посред ден. Следващият фар беше на хиляди мили от тук, в страна, която никой от екипажа не познаваше. Тя се надвеси от перилата и погледна надолу към пенестите вълни. Нещо й подсказваше, че бурята ще е тежка и продължителна. Разбира се, това нямаше да е първата буря, която тя щеше да преживее, едва ли щеше и да е последната. Тя затвори очи и остави вятъра да вплете морското ухание в косите й. Сърцето й подсказваше, че този път трябва да му се довери напълно, за да преживее бурята. Щеше да следва следата от предни бури, за да се измъкне от тази. Всичко беше въпрос на споразумение между нея, корабът, вълните и облаците. Беше виждала как буря, подобна на тази у...

И така, официално, стартирам блог на английски. Разликата му с този е абсолютно никаква, като изключим езика. Просто понякога (напоследък доста често) ми се налага да споделя някое свое произведение с човек, който не разбира български и в такива моменти ме е яд, че не пиша и на английски... чувствайте се свободни да ме посещавате и там, ако желаете. It's official, I'm starting to blog English as well! A Diary of Dreams... in English

“I stare the eyes of a man alone, a man I used to care for, a man I used to know. For every tear that falls, a wound grows bigger into my already bleeding soul…” “See me running, see me running ” Улица. Високи стени ме ограждат. Стени без прозорци. Виждам и други да бягат до мен. Дробовете ми горят, краката едва се движат, прекалено трудно ми е да се движа, но бягам. Страхът ме води. Страхът от болката... болката от любовта. И бягам... Обръщам се назад със сетни сили, за да погледна лицето на любимия и сякаш чувствам нов прилив на енергия... “Today, it's in the air again today, another incident that just went off…” Не мога да бягам повече. Спрях се, за да си поема въздух и той ме настигна... усетих устните му върху кожата си, ароматът на парфюма му. Почувствах сладостта от любовната прегръдка и спрях своя бяг. Той ми даде всичко, от което имах нужда. Накара ме да се чувствам обичана и... не знаех какво да правя... “Did I act like a fool cos I didn't...

To Bekki and Alev. ;) Everything starts a couple of months ago when I first had the chance to listen to some of the magical music of Poets of the Fall. I felt again that warm feeling I had years ago when I was just looking around in Sonata Arctica's world. For a few days the Poets became from "just a band" to "the second best band I have ever heard". The standart procedure was started: looking for info on this and that person from the band until I found out that mr. Marko Saaresto is born on the 5th of December (different year than me, but this is not significant for the case... :P ), then I did a research over his old projects until I found Playground. With a lot of effort and googling and downloading torrents I finally got my hands on the album. At that time I got a couple of pms from Alev and we began talking about Marko. A bit later Bekki came and soon the Trinity was formed. Yesterday, while waisting time at facebook I looked over my birthday calendar and n...

- Passion colors everything, you say. Then why are you running? What are you running from? - From pain. - Life is pain. No pain, no love and vice versa. You can’t really stop it. And this way you hurt yourself even more. - Enough of this, you don’t know me at all! - Don’t I, dear? Was it not me who caught you every time you fell? Was it not me who gave you whatever you needed without you even asking for it? Was it not? - It’s not about that… - What is it about then? Tell me, I’d love to know… - It’s about self preservation. - Damn you, it’s about you being scared of life! You’re not a teen anymore, dear, take a hold of yourself and open your eyes for the real world. He walked away without saying a word. He left her there, on the top of the hill and went down without even turning back to see if she’s coming. Fireworks started. They were supposed to watch them together, smiling, their faces illuminated by the colourful little lights. But he was gone and she was there all alone. ...

Пристигнах в Хазард когато бях на седем. Живеех с майка ми. Баща ми се беше оженил за нея, а след като тя забременяла, той взел всичките й пари и заминал. Затова дойдохме в Хазард. Хазард е малко градче в Небраска, а населението му е не повече от 80 души. Всички разбраха буквално за минути, че идваме от съседно градче и какво е станало с баща ми. Очите на всички бяха пълни с предразсъдъци. Започнах да ходя на училище заедно с останалите двайсетина деца в града. Седях до Мери – единствения човек, който някога погледна отвъд обвивката и видя човека в мен. Изминаха три години след първата ми среща с Мери. Почти всяка вечер излизахме на разходка до близката река и гледахме залеза. Мери обичаше да гледа залеза, а аз обичах да гледам нея. Понякога виждах колата на шерифа паркирана на пътя и усещах осъдителните му очи в тила си. Всички казваха, че нищо добро няма да излезе от приятелството ми с Мери. Спомням си как един ден лежахме на тревата, под шарената сянка на дърветата и си мечт...

...или как мечтите стават реалност за втори път. Денят започна рано и болезнено. Очакваше ме неприятна изненада и студена баня... а предната вечер беше съвсем малко тежичка... Изпълзявам от банята около 10 и започвам да съхна. Камен, Мила и Симо отиват да разузнаят положението и трийсетина минутки по-късно се връщат, а сънените им лица са заменение от радостни усмивки. "Има дирижабълче на Соната!" изписква почти истерично Мила. А мен ме присвива коремче само при мисълта, че след по-малко от 12 часа ще гледам любимата си група отново... Пакетирам си мешката и в пълно бойно облекло, сиреч hand-made потника ми на Соната, се запътваме дружно към градския площад, където вече има нещо. Бързо успяваме да си намерим място на оградите и започваме да се тюхкаме защо са толкова далеч и мислим начин да ги избутаме по-напред, по-близо до Тони, Елиас, Марко, Хенрик и Томи. В крайна сметка охраната свърши това вместо нас. ;) 14 часа... слънцето напича облечената ми в черно особа... остават ...

In everyday life he is a sexy blond rock singer. In truth, he's one of the ancient vampires. Join me as we journey through the life of the cutest vampire ever to walk the earth... Originally posted in the Poets Of The Fall Official Forum. Story by me, pics by some guys from the forum. Marko The Vampire pt. 1 (Marko reveals his true nature on a gig for the first time ever...) After centuries of hiding in dark tombs, the vampires finally resurface to rule the world once again! What better way to hide themselves, then to act as ordinary people and play the role of a blond sexy rock singer? Years of endless hunger are now to end. Tonight the first of the vampires resurfaces! "Back row to the left... a little to the side... Ah, the perfect victim! She looks juicy..." Vampires are known to be real aristocrats, which means they would never jump on someone and suck their blood without that someone's agreement. So... *puppy eyes* Pleeeease, let me bite you, I promise it won...

Днес ми беше странен ден... от сутринта (разбирайте 11 на обяд) Марко не ми излиза от малката главица. "Нищо ново" ще кажете вие... и ще сте прави донякъде. Днес е повече от обикновенно. А и с тези сънища от вчерашното "гледане" на Суийни Тод играта съвсем загрубя. Време е за тайните и дълбоки 10 мегабайтови архиви със снимки на Марко. Прехвърлям ги набързо и се спирам на една от любимите си - господин Сааресто, доволно захапал долната си устна и изглеждащ като 5 годишно хлапе, на което току-що са купили огромна близалка . Изпитвам странното желание да му причиня нещо като брутално нагушване и лигави целувки Сил стайл... Изтипосвам си въпросната снимка по аватарите на почти всички места, включае и форума на 30 Seconds to Mars, с което рискувам да бъда разкъсана от стадо бесни фенки на Джаред Лето... сори пич, Марко е по-готин от теб... face it. Цял ден си дей дриймвам за господин Сааресто, за шоколад и отново се замислям за флакончето сметана... Прибирам се и си пол...

Playground - Sing Your Song For Me - Замълчи, всичко ще отмине. Просто поредната буря. Ела, ще те подслоня. Ела, ще те предпазя от бурята. Виждал съм го и преди и нищо не се е променило. Тя се сгуши в него. Чувстваше го по-близък отвсякога. Защото я беше хванал когато падаше. Защото я държеше да не падне отново. Защото сега седеше до нея, на студения пясък и гледаше морето заедно с нея. - Нищо не се е променило, само аз. С всяка следваща буря се променям. И нищо не изглежда същото вече... нищо. Единствено гниещите листа в гората, чиито дървета пеят. Той се обърна назад, към горичката, през която бяха минали преди малко. Онази мъничка горичка, която беше неговия свят и където той можеше да избяга от всичко... но не и от нея. Защото дърветата пееха нейната песен. Пееха нейната песен за него. - Изпей ми твоята песен. Изпей ми я, както винаги. Обичам я! – той я погледна и й се усмихна. – Хайде, изпей ми твоята песен, моля те. “Изпей ми твоята песен, както винаги го правиш. А аз ще те чак...

Лека Нощ Ти "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти с "лека нощ" не ме изпращай, защото ще е тежка тя! Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта! Те "лека нощ" не си желаят, но винаги е лека тя! Пърси Шели ~ Good-Night Good-night? ah! no; the hour is ill Which severs those it should unite; Let us remain together still, Then it will be good night. How can I call the lone night good, Though thy sweet wishes wing its flight? Be it not said, thought, understood - Then it will be - good night. To hearts which near each other move From evening close to morning light, The night is good; because, my love, They never say good-night. Percy Bysshe Shelley Голямо благодаря на Симо. by Replica

На Марко Сааресто , макар той никога да не го прочете. - Виждаш ли я? Изглежда като ангел... но без криле. Толкова е нежна. И лети! Лети, но без криле... - Къде са крилете й? - Отнети... и виждам как сълзите й се стичат по лицето й всяка вечер. Тихо, тя плаче преди да заспи. - Кой би отнел крилете на един ангел? - Дявол. Аз. Спомням си колко се бори, за да преживее онази зима и да достигне отново до пролетта, когато всичко се ражда отново... спомням си цената, която плати. И все още тя ми се усмихва... и не мога да спра да се питам защо жертваме красивите същества? Как се разбива сърце от злато? Защо жертваме душите си? - Опитваме се да бъдем герои от истории неизпяти, неразказани. - Сякаш не се нуждае от нищо, тя дава... и тя вече няма какво да даде освен последното малко парче от сърцето си. И го дава, безплатно, без да се двоуми. И се чувствам низък, като счупено огледало, което отразява изкривен образ. И не мога да спра да се питам защо жертваме красивите същества? Как се раз...

How To Break Up е наръчник как да скъсате с някого, използвайки възможно най-изтърканите и тривиални фрази, които звучат не на място. Идеята е моя и на Блейк и се зароди преди по-малко от час, обсъждайки какви кучки могат да са жените и как хората като цяло ги е страх да посегнат към нещо, което им се предлага на тепсия. Предоставените по-долу фрази са използвани било от мои бивши приятели, било от негови бивши приятелки... интересния факт тук е, че всъщност ние с Блейк също сме бивши... :D Но стига с глупостите, четете и се наслаждавайте на липсата на оригиналност в човешкото съзнание... ще се ъпдейтва при възможност. Part 1 На момичето..което ме накара да повярвам отново , и да загубя вярата си Как да скъсаме..и какви фрази да използваме ? Труден въпрос нали..сега ще ви запозная с някой от най-често прилаганите на мен... Важно е да уцелите момента за да се получи добре 1ви вариант. Връзката върви добре никви сиви облаци...е отивате при възлюбеният/възлюбената и заявявате "Искам...

It's over... wish you luck and love, dear. Love you... and always will. "Everything fades away, come turning of the tide. For your love, I'm sorry. For your pain, don't worry. Everything fades away." Poets Of The Fall 2005 Signs Of Life 09. Everything Fades 14.03.2008 Replica

“Боли те от това вътре .. от идеята , че някой е с него , от идеята , че нищо не става ... от любовта ... от всичко.” Спомням си когато говореше с мен сякаш никой друг не съществуваше. Какво стана? Защо спря? Спомням си и когато говореше с мен за това, което беше тогава и как търсеше подкрепа, защото единствената друга възможност беше да се сринеш. Какво стана? Аз съм още тук, още съм до теб, още те подкрепям, или поне се опитвам. Ти си още тук, дали си до мен? Има ли как да върнем онова, което беше? Спомням си колко пъти съм те питала накъде да вървя и колко пъти не си ме подвеждал. Спомням си как вярвах и все още вярвам на това, което ми казваш... защото винаги знаеш какво да ми кажеш. Искам когато се обърна да си там... защото ми липсва дори да си говоря с теб. Спомням си когато говореше с мен сякаш никой друг не съществуваше... “ You used to talk to me like I was the only one around. You used to lean on me like t he only other choice was falling down. You used...