Skip to main content

Sleep

Тя се събуди. Беше много преди разсъмване. Сълзи напираха в очите й, а сърцето й биеше лудешки. А дори не беше сутрин... Тя почувства как мъката я връхлетя... и отново не можеше да направи нищо, освен да й покаже пътя до сърцето си и да я остави там.

Той седеше в ъгъла срещу леглото й и я гледаше. Искаше да легне до нея и да я прегърне, да изтрие болката от очите и душата й, но тя нямаше да го види... тя никога не го виждаше, освен когато двамата не се срещаха в сънищата й.
“Побързай, не изоставай, бори се! Не изоставай и не ги оставяй да те завладеят! Трябва да излекуваш болката, която се крие в погледа ти и да прогониш онези променливи думи от съзнанието си... бори се...”

Тя лежеше и гледаше празния таван над себе си. Мислеше... не знаеше за какво, но мислеше. И плачеше. Болка...
Усети как съня постепенно се вмъкна в съзнанието й и му се предаде.

Той направи крачка напред и светлината на уличната лампа от прозореца го освети. Още една, и още, и още, докато не стигна леглото й. Постави ръката си в нейната и се загледа в лицето й – спокойно, дори щастливо. Ако в този момент някой можеше да погледне в стаята би казал, че странна сянка е надвиснала над леглото и нищо повече.
- Спи, прекрасна, остави сънищата да прелеят като вълни от сладък огън, в които си на сигурно място... спи, прекрасна, остави приливите да нахлуват и да те отнесат към новата утрин... спи...

Огън... огромна стена от огън я заобикаляше. Но тя не чувстваше страх от огъня, чувстваше сладко опиянение от блясъка на пламъците. Кошмарите се хвърляха към нея с озъбени жестоки усмивки, но щом достигнеха пламъците се изпаряваха с писъци. Тогава чу нечий глас да шепне “Спи, прекрасна...”. Огледа се и го видя – той беше нейния приятел, но се срещаше с него само понякога и само в сънищата. Той стоеше от другата страна на огнената стена и нагорещения въздух пречупваше образът му. Тя протегна ръка към него. Той прекрачи стената и беше до нея.
- Спи, прекрасна, остави сънищата да прелеят като вълни от сладък огън, в които си на сигурно място...

Намериха тялото й на следващата сутрин в леглото – лицето й беше спокойно, ръката й сякаш държеше нечия, а на стената зад нея имаше странна сянка.

”Day after day, fickle visions - messing with your head…
Fickle, vicious!
Sleeping in your bed, messing with your head - fickle visions…
Fickle, vicious!...

Sleep, sugar, let your dreams flood in - like waves of sweet fire, you're safe within…
Sleep, sweetie, let your floods come rushing in and carry you over to a new morning…”

Poets Of The Fall
2005 Signs Of Life
12. Sleep

На Симо.

14.02.2008
Replica

In English

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

X-Men Origins: Wolverine

"Last night, a stolen, incomplete and early version of X-Men Origins: Wolverine was posted illegally on a website. It was without many effects, had missing and unedited scenes and temporary sound and music. We immediately contacted the appropriate legal authorities and had it removed. We forensically mark our content so we can identify sources that make it available or download it. The source of the initial leak and any subsequent postings will be prosecuted to the fullest extent of the law – the courts have handed down significant criminal sentences for such acts in the past. The FBI and the MPAA also are actively investigating this crime. We are encouraged by the support of fansites condemning this illegal posting and pointing out that such theft undermines the enormous efforts of the filmmakers and actors, and above all, hurts the fans of the film." Yes, it did leak. Yes, it is a "crappy" version of the movie. Yet fans like me, and I believe I'm not alone out
7 comments
Read more

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по
6 comments
Read more

The Dark Knight

Once upon a time in the far far away kingdom of Finland, there was a beautiful princess. Everyone were amazed by her voice and she had eyes like the purest mountain stream. All the young men in the kingdom wanted her as a wife, but the princess had a secret only her father knew. She was a he. Time went by and the princess had to get married. His father knew that no man would agree to take his son, so he locked him up in the tallest tower. The king had read many stories of how brave knights saved the princesses from high towers, so he placed a dragon to guard the princess. Word soon spread out across the kingdom and the bravest of knights shined their armor and traded for the best steeds. There was one amongst them that was different. He was a she. She had no experience whatsoever in dealing with dragons, but decided to try her luck just to prove she can be as tough as the men. She rode day and night for 4 days until she reached the tallest tower with the dragon guarding it. She took he
7 comments
Read more