Skip to main content

Научих, че...

Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.

Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.

Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.

Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.

Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих, че не е важно какво се случва с хората, важното е какво правят те по въпроса.

Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.

Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.

Научих, че отнема много време, да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих, че е много по-лесно да реагираш, вместо да помислиш.

Научих, че трябва винаги да се разделяш с тези които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих, че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих, че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.

Научих, че или контролираш отношението си към хората или то те контролира.

Научих, че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.

Научих, че герои са хората, които правят това което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.

Научих, че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих, че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.

Научих, че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих, че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих, че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих, че понякога когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.

Научих, че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов.

Научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце.

Научих, че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рождени дни си празнувал.

Научих, че никога не трябва да казваш на дете че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват.

Научих, че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това.

Научих, че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва да се научиш ти самият да си прощаваш.

Научих, че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти.

Научих, че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих, че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и да не искам.

Научих, че само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат.

Научих, че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.

Научих, че няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.

Научих, че не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих, че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.

Научих, че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб.

Научих, че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.

Научих, че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.

Научих, че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.

Научих, че живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават.

Научих, че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих, че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.

Научих, че парадигмата в която живеем, не е всичко което ни е предложено.

Научих, че заслугите на стената не ни правят почтени човешки същества.

Научих, че хората на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано.

Научих, че, въпреки че думата "любов" може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих, че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това, в което вярваш.

Comments

Popular posts from this blog

X-Men Origins: Wolverine

"Last night, a stolen, incomplete and early version of X-Men Origins: Wolverine was posted illegally on a website. It was without many effects, had missing and unedited scenes and temporary sound and music. We immediately contacted the appropriate legal authorities and had it removed. We forensically mark our content so we can identify sources that make it available or download it. The source of the initial leak and any subsequent postings will be prosecuted to the fullest extent of the law – the courts have handed down significant criminal sentences for such acts in the past. The FBI and the MPAA also are actively investigating this crime. We are encouraged by the support of fansites condemning this illegal posting and pointing out that such theft undermines the enormous efforts of the filmmakers and actors, and above all, hurts the fans of the film." Yes, it did leak. Yes, it is a "crappy" version of the movie. Yet fans like me, and I believe I'm not alone out

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по

The Dark Knight

Once upon a time in the far far away kingdom of Finland, there was a beautiful princess. Everyone were amazed by her voice and she had eyes like the purest mountain stream. All the young men in the kingdom wanted her as a wife, but the princess had a secret only her father knew. She was a he. Time went by and the princess had to get married. His father knew that no man would agree to take his son, so he locked him up in the tallest tower. The king had read many stories of how brave knights saved the princesses from high towers, so he placed a dragon to guard the princess. Word soon spread out across the kingdom and the bravest of knights shined their armor and traded for the best steeds. There was one amongst them that was different. He was a she. She had no experience whatsoever in dealing with dragons, but decided to try her luck just to prove she can be as tough as the men. She rode day and night for 4 days until she reached the tallest tower with the dragon guarding it. She took he