Skip to main content

Научих, че...

Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия.

Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.

Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.

Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.

Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих, че не е важно какво се случва с хората, важното е какво правят те по въпроса.

Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот.

Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни.

Научих, че отнема много време, да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих, че е много по-лесно да реагираш, вместо да помислиш.

Научих, че трябва винаги да се разделяш с тези които обичаш с думи на любов. Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих, че можеш да продължиш напред дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих, че сме отговорни за това, което правим независимо какво чувстваме.

Научих, че или контролираш отношението си към хората или то те контролира.

Научих, че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото й.

Научих, че герои са хората, които правят това което трябва се направи, когато трябва да се направи независимо от последствията.

Научих, че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих, че има хора които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат.

Научих, че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих, че с най-добрия си приятел можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих, че понякога хората, които очакваш да те ритнат докато си на земята, ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих, че понякога когато сме ядосани имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.

Научих, че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов.

Научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава че не те обича с цялото си сърце.

Научих, че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рождени дни си празнувал.

Научих, че никога не трябва да казваш на дете че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват.

Научих, че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това.

Научих, че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трябва да се научиш ти самият да си прощаваш.

Научих, че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, света не спира заради мъката ти.

Научих, че произхода и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих, че понякога когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна дори и да не искам.

Научих, че само защото двама човека се карат не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи че се обичат.

Научих, че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия.

Научих, че няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем че приятелите се променят.

Научих, че не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих, че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно.

Научих, че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб.

Научих, че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен.

Научих, че независимо от последствията, тези които са честни със себе си стигат по-далеч в живота.

Научих, че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни.

Научих, че живота ти може да бъде променен за часове, от хора които дори не те познават.

Научих, че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих, че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка.

Научих, че парадигмата в която живеем, не е всичко което ни е предложено.

Научих, че заслугите на стената не ни правят почтени човешки същества.

Научих, че хората на които държиш най-много в живота ти биват отнети твърде рано.

Научих, че, въпреки че думата "любов" може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих, че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това, в което вярваш.

Comments

Popular posts from this blog

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...

Some bands feel like family to me.

So, I had this sudden realization some days ago that there are some (very few, but existent) bands that feel like a part of my essence. OneRepublic have grown to be one of those bands and I'm eternally mad at myself from 6 years ago for not getting into them back then and eternally grateful to my 2012 self that decided to finally give them a proper listen and to my 2013 self for completely falling in love with the awesome people they all are and the amazing music they create.  Their beauty is in that they pour their completely human emotions into songs and manage to create lyrics that you can relate to, at least 90% of the time. Their beauty is in that they are extremely down to earth everyday people who just happen to create music you can relate to. Their beauty is in that through that music they teach so many lessons. And that is why I fell in love with them and why they will always hold a special place in my heart. So today morning, as I was watching something, I came across t...