Нийла стоеше на терасата на катедралата. Вятърът развяваше червената й коса и галеше лицето й. Тя гледаше града под нея и се опитваше да проумее как нещо толкова красиво можеше да я наранява толкова.
- Пссст...
Нийла се обърна и огледа тясното коридорче, което водеше до другата тераса. Отново отправи погледа си към града.
- Пссст! Нийла... защо сме тъжни?... Да не би те да ни нараниха с всичките си лъжи и празни думи? Копнеем за разплата? Какво искаш да направим с града? Какво ще кажеш... да го накараме да потанцува... с Животното?
- Кой е там? – тя погледна нагоре към върха на кулата. Оттам й се усмихваше Странника – Кой си ти?
Той скочи отгоре, мина през решетката все едно тя не съществуваше и застана пред Нийла. Отново беше облечен с шлифера си. Нийла го погледна и се усмихна.
- Ти всъщност не съществуваш. Плод си на ума ми, нали?
- Хахахаха, не, съкровище. Реален съм – от плът и кръв.
Тя протегна ръка и го докосна. В момента, в който пръстите й докоснаха кожата му, тя почувства парене и отдръпна уплашено ръка.
- Господи, ти гориш!
- Да, съкровище, горя. Искаш ли и ти да гориш?
- Яко! Пич, не те знам, но ме кефиш.
- Виж какво още мога...
Той я хвана през кръста и се затича към терасата. Скочи. Нийла затвори очи. Миг по-късно ги отвори и се озова на земята.
- Как?... Ама...
- Не питай, съкровище! Та искаш ли и ти да ГОРИШ?
- Готино! Обичам огъня.
Странникът се ухили и прокара пръсти през косата на момичето.
- Супер! Обичам момичета като теб. Какво ще правиш довечера?
***
Нийла отвори очи стреснато. Отново беше заспала в поредния скучен час по Английска литература. Погледна часовника си – имаше още два часа до срещата с приятелите си, които не бе виждала от седмици. Момичето с досада изчака и остатъка от часа да отмине и изхвърча от сградата сякаш нещо я гонеше.
Час и малко по-късно компанията й се беше настанила в любимото им заведение. Нийла знаеше повечето хора, които ходеха там, но тази вечер голяма компания от непознати беше слязла долу. Момичето бръкна в чантата си за цигари. Извади запалка, сложи цигарата в устата си и я запали. Затвори капачето на запалката и я остави на масата. Погледа й мина през хората в заведението и се спря на лицето на човекът от съня й. Той забеляза, че тя го гледа и й намигна. Нийла остана загледана в него известно време, после отклони погледа си.
През цялата вечер момичето не понечи да го потърси отново, но усещаше горящата му кожа върху пръстите си... усещаше изгарящия му поглед в нея.
***
Момичето вървеше бавно към къщи. Не спираше да мисли за мъжа от съня си. Вървеше по инерция, без да се замисля накъде отива. Не забелязваше хората в които се блъскаше от време на време, докато пареша болка не прониза рамото й. Тя вдигна глава и зелените й очи срещнаха тези на Странника. Той й се усмихна и й предложи да я изпрати до дома й. Нийла се съгласи. По целия път тя не отделяше поглед от лицето му. Беше наистина красив мъж. Прииска й се да го има... поне за една нощ.
Скоро стигнаха блока на Нийла.
- Е, аз съм до тук. Надявам се утре пак да се видим... Нийла.
Тя се стъписа.
- Откъде знаете името ми?
- Хайде, не ме ли познаваш, съкровище?
- Но как...
- Исках да бъда там. Исках да ти покажа колко красив е огъня - той се наведе и я целуна – Да ти покажа какви неща може да сътвори той.
Нийла се усмихна.
- Защо реши, че не зная красотата му?
- Иначе нямаше да позволиш на всички да те третират все едно си парцал. Аз мога да ти дам много повече. Мога да ти дам сила... силата да контролираш живота. Да определяш началото и края му. Трябва само да го пожелаеш.
Нийла се замисли. Наистина, беше й омръзнало всички да се държат с нея сякаш тя е нищо. Мъжът говореше истини и тя все повече и повече започваше да го харесва. Тя го погледна в очите. Хвана го за ръка и двамата се качиха в апартамента на Нийла.
На следващата сутрин Нийла се събуди с неясни спомени за предната нощ. Спомняше си, че си тръгна от заведението и нищо повече. Не знаеше как се е прибрала, нито с кого. Тя стана, облече се и отиде да си направи кафе. Видя, че телефона й е звънял, видя кой е и звънна. Говори с приятелката си десетина минути, като през цялото време тихичък глас шепнеше нещо в главата й. Последните няколко изречения на приятелката й вбесиха Нийла и тя започна да го чува все по-ясно: „Изгори го...”. Гласът се засили и скоро Нийла не можеше да се съсредоточи върху собствените си мисли.
Тя хвърли телефона на пода и в очите й заиграха пламъчета.
- Изгори го, съкровище.
- К’во става с тебе, маце?
Нийла разсеяно отговори.
- Нищо.
Продължи да гледа в чашата си. Там сякаш все по ясно се разгоряваха пламъчета. Питието й пламна иведнъж и пред Нийла се появи Странника.
- Здравей, съкровище.
- Здравей. – тя се усмихна и се премести с него на съседното сепаре без да дава обяснения на приятелите си.
По-късно вечерта, Нийла отиде да си вземе цигари. На връщане я пресрещна една от приятелките й.
- Заряза ни заради едно момче?
- Не съм в настроение, остави ме.
Нийла се опита да влезе в заведението, но другото момиче я блъсна назад.
- Не сме приключили, така че ще стоиш тук!
- Грешка.
Нийла се усмихна и бръкна в джоба на панталона си. Извади запалката и щракна камъчето. Пламъкът заигра пред очите й.
- Красив е, нали?
- Нийла, остави запалката и слушай какво ти говоря!
- Нещо толкова малко като кибритена клечка, в наия случай запалка, може да причини разрухата на цял свят. В нашия случай – твоя свят.
В очите на Нийла заиграха пламъчета и тя се хвърли срещу приятелката си. Минути по-късно тя влезе в заведението, взе шлифера и чантата си, наведе се и прошепна на Странника
- Трябва да се махаме.
- Както кажеш... Уайлдфайър.
Тя се усмихна и бързо излезе.
***
Дни по-късно, Нийла отново стоеше на терасата на катедралата. Вечерния вятър развяваше червената й коса и галеше лицето й. Тя гледаше бушуващите огньове под нея и оценяваше красотата на огъня. Странника изплува от мрака зад нея, прегърна я през кръста и прошепна в ухото й
- Огънят никога не умира.
Целуна я и двамата тръгнаха надолу по стълбите на катедралата.
20.09.2006 - 17.12.2006
Replica
Comments