...или как най-накрая някой написа нещо, което отговаря на моето мнение, поне мъничко.
Децата на прехода не получиха по-добър старт от родителите си и излизат със скършени илюзии, но и здравословен прагматизъм
Те израснаха през 90-те. С MTV и IRC. В ценностен хаос, но свободни да опитат от всичко. И колкото по-рано, толкова по-добре. Докато чатеха с непознати "Hi, kak si? ASL, pls" в интернет клубовете и пушеха първата си цигара на гърба на училищния двор, родителите им водеха битки с хиперинфлацията, погребали надеждите си от митингите на промяната. Възпитаха ги да се уповават религиозно на двата глагола - "учи" и "бягай". Влязоха в университета тъкмо когато България получи европейски хоризонт. И бяха първите "Еразъм" младежи, замаяни от възможността да пътуват и да попиват мултикултурната среда на връстниците си в Европа. Повярваха, че ще живеят по-добре от родителите си. Само за да разберат миг по-късно, че с все хубавата им диплома, двата езика и вроденото си познаване на онлайн средата пазарът на труда съвсем не ги очаква с отворени обятия. Тъкмо обратното, затворил е плътно врати с нетърпящото възражение: "Криза е."
Партито свърши, преди да успеят да вдигнат тост за своето "светло бъдеще". И сега стоят в здрача на следващия ден, без да знаят какво да очакват. "Ами, да, може да се каже, че сме прецакани. Завършихме в годините на най-гадната рецесия - 2009, 2010", казва Любомира, която е завършила право в Дъблин, а след това е специализирала "Права на човека" в един от най-престижните университети във Великобритания - UCL. Тя тъкмо се е сбогувала с плана си да търси реализация в любимия Лондон след година упорито търсене и спорове с местните бюрократи. "Какъв е смисълът да направиш толкова голяма инвестиция в образованието си, да работиш здраво, за да се издържаш сам, докато учиш, да развиваш потенциала си, за да се върнеш в София на заплата от 600 лева? Но пък в същото време тук не могат да ни предложат повече, защото просто няма пари. И какво правиш? Адаптираш се", пита и сама си отговаря Любомира, която все пак е успяла да си намери работа по специалността си в организация за защита на човешките права в София.
Близо 60 хил. души на възраст между 16 и 24 години обаче нямат нейния късмет. Толкова са безработните младежи според статистиката на НСИ към края на първата половина на годината (виж графиката). Броят им прогресивно нараства през последните три години, този на заетите намалява, а прогнозите са тези две тенденции да се запазят и в близко бъдеще. С това България се вписва в тревожната тенденция, характерна за Южна Европа, като регистрира и едни от най-високите нива на дългосрочна безработица сред младежите в ЕС (виж тук) Към мрачните числа можем да прибавим и неблагоприятната демографска структура, която показва, че тук възрастните са и ще бъдат мнозинство дълго време.
Според икономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев зад ръста на младежката безработица в страната стоят същите причини, както зад този на общата безработица. "По-неблагоприятната обстановка на пазара на труда винаги се отразява по-зле на младите хора, защото те нямат опит и CV и наемащите са по-малко склонни да рискуват с тях. Общият спад на заетостта продължава, защото компаниите се опитат да увеличат производството, без да разширяват заетостта, и не наемат в момента", коментира той, но казва, че дори и извън кризата безработицата сред младежите е по-висока от общата. По думите му, когато фирмите започнат да се съвземат и отново да търсят работници, по-бързо ще се възстановят онези млади хора, които са с по-висока квалификация, а повече ще страдат онези, които са с ниска.
Това е слаба утеха за 23-годишния Сибил, който се е дипломирал преди около година в Софийския университет "Регионално развитие и политики" и от осем месеца безуспешно търси работа в сферата на публичния мениджмънт. Единственият му стаж по специалността в консултантска компания за европроекти е продължил около шест месеца, след което фирмата е излязла от бизнеса. "Добре, че живея в София с родителите си и все още мога да си позволя лукса да отхвърлям офертите на кол-центровете", казва Сибил. Но бърза да добави: "Засега."
Междувременно уменията на тези, които чакат пред затворените врати, бързо остаряват, а продължителната пауза между университета и работата сковава шансовете им да наваксат както с професионалното си развитие, така и с доходите си. "Тези групи остават не просто извън пазара на труда, но и с много свити възможности за потребление, и то във възраст, когато покупателната способност се явява доста съществена част от самочувствието и себевъзприемането им", обръща внимание социологът от "Алфа рисърч" Радостина Ангелова. Според нея ефектите от това няма да са само икономически, но и психологически. "Дългосрочната безработица сред младежите със сигурност ще окаже влияние върху изграждането на трудови навици, върху цялостната им мотивация и стремежи", уточнява тя.
Всъщност, когато рисуват портрета на поколението на 16-24-годишните в България, различните експерти - от социолози до икономисти, смятат, че макар и най-образовано, то е най-слабо подготвено за предизвикателствата на свободния пазар. Социалният психолог Найден Николов е убеден, че причините следва да се търсят в семейството и училището. "България като всички южни култури е фокусирана върху образа на детето. То е специфичен център, а прекомерната грижа към него всъщност създава зависимост и чувство за безотговорност", обяснява той. Голяма част от младежите продължават да зависят от бюджета и начина на живот на родителите си до 30-годишна възраст. Според Николов това води до инфантилизацията им и те очакват да получават наготово от държавата, така както са привикнали от семейството си.
Училището продължава идеята за тази зависимост, подхранвайки митологичната схема за Велика България, която няма потвърждение в реалния живот. В него общия план го няма, всеки се грижи сам за себе си. В същото време училището не възпитава онези социални умения и трудови навици, които имат практическо приложение. Неспособността на младите да се включат ефективно в икономиката не е резултат единствено на кризата, смята Найден Николов, а и на натрупани културни комплекси.
Омагьосаният кръг на нереалните очаквания
Наблюденията му се потвърждават и на пазара на труда. Според Надя Василева, управляващ директор на консултантската компания Manpower, впечатленията на бизнеса са, че младежите са разглезени, не са готови да поемат отговорности и на тях не може да се разчита. "Мама и татко стоят зад гърба им здраво и ако ги уволнят, те се връщат при тях. Има хора, които просто не търсят, не искат работа", заявява тя.
Една част от тях са развили и нереалистични очаквания какво може да им предложи пазарът на труда в самото начало на професионалното им развитие. Въпреки че на теория разполагат с цялата информация на света за това какво е средното възнаграждение в страната и какво предлага бизнесът в момента, са се вкопчили в търсенето на голямата заплата, която бързо да им осигури начина на живот, който смятат, че заслужават. Надя Василева разказва, че често се сблъсква с отношението "не е толкова важно какво ще правя, важното е да изкарвам пари".
"Не можете да очаквате от един млад човек да има дългосрочни цели. Той не си дава сметка как иска да се развие кариерата му, а търси краткосрочното решаване на даден свой проблем", коментира Всилева. Поколението на 16-24-годишните не прави планове. Обръща посоките и прескача от едно работно място на следващо, така както сърфира в интернет в разбърканата логика на линковете.
Но слаби в стратегиите, оказва се, са не само младежите, а и самите работодатели. Те са развили нереалистични очаквания към това какви хора има пазара на труда в България. "Много от компаниите нямат дългосрочна стратегия за своите кадри и не си дават сметка, че неблагоприятната демографска структура бързо ще ги лиши от такива въобще", предупреждава Надя Василева от Manpower. Тя разказва, че работодателите са изключително селективни и взискателни в подбора си, отказвайки да приемат факта, че хората, които търсят, просто ги няма на пазара. Често настояват на формалните изисквания към кандидатите, без да вникнат в човека отсреща и да разпознаят потенциала му да се развие в този, който им е нужен, при това за кратко време.
Невъзможността на двете страни - младежите и работодателите - да се срещнат в очакванията и изискванията си е проблем, много по-дълбок и по-стар от кризата. Дисбалансът между търсене и предлагане на пазара на труда е структурен недостатък, който още дълго ще формира тревожната статистика на младежката безработица.
Ключът за това бизнесът и младите хора да си бъдат взаимно полезни е в образованието, което бълва самоцелно абстрактни кадри без практическа подготовка, сляпо за нуждите на частния сектор. "Преподавателите ни са толкова далеч от бизнеса, колкото не може да бъде", разказва 23-годишният бакалавър в СУ Сибил. Горчивият му опит го е научил, че дори някои от тях да работят по реални проекти, рядко включват студентите в тях, затваряйки им вратата за възможността да превърнат знанията си в умения и контакти.
А пазарът се променя толкова динамично, че студентите усещат как това това, което са учили през първата година, на петата вече не е актуално. "Образованието и бизнесът трябва да подходят към подготовката на кадрите по много по-бърз и съобразен с изискванията на средата начин", казва Надя Василева от Manpower. Или отново се завъртат в омагьосания кръг на нереалните очаквания.
"Крайно време и едните, и другите да се събудят за реалността и да си направят план - ако са работници, как да бъдат конвертируеми на пазара на труда, а ако са работодатели - как да бъдат успешни в бизнеса, намирайки талантите, които са им необходими", добавя още тя.
Да излъжеш системата
Въпреки притесненията на социолози и психолози за поредното прецакано от обстоятелствата поколение една част от младежите съумяват да превърнат дефектите на средата и съзряването си в свои конкурентни предимства. Това, че не умеят да планират, всъщност ги кара да са гъвкави и готови да правят промени непрекъснато. Хилядите часове онлайн са възпитали у тях култура на споделяне, която умните успяват да превърнат в безценна мрежа от дигитални контакти. Те винаги познават някого, който познава някого, който познава някого. Израстването през 90-те е формирало у тях здравословен прагматизъм, който им помага сами да наваксат дефицитите на образованието и да излъжат грешките в системата.
Компаниите биха могли да впрегнат тези потенциал и енергия в бавния си път към оздравяване, привличайки не работници, а таланти, които да споделят каузите и ценностите на бизнеса им. Както казва икономистът Георги Ганев - във всички сектори има потенциал за развитие, зависи как фирмите съумеят да го развият.
Когато преди няколко месеца Събина (28 г.) е съкратена от работата си на редактор в новинарски сайт с мотива "оптимизация на разходите", решава, че вместо да потъне в спиралата на самосъжалението, ще направи промяната в кариерното си развитие, за която отдавна мечтае. Убедена, че търсенето на работа по обяви не е ефективна стратегия, тя решава да организира кампания "търся работа" през личния си блог и мрежата си от контакти в Twitter и Facebook. "Това показва, че познаваш правилата на играта още преди да влезеш в нея. И се оказа, че работа има, просто не я намираш по стандартните начини", разказва Събина. Вече води преговори за работа по проект за управление на съдържание в социалните мрежи. "Трябва да избираш да правиш онова, в което си добър и което ти е интересно. Но за да си устойчив и да изпъкваш в тълпата, трябва да си готов да се променяш", споделя Събина.
Те не получиха по-добър старт от този на родителите си. Но за разлика от тях не разчитат "някой да дойде да ги оправи". Подминават с ледено хладнокръвие фалшивите обещания на политиците за по-добър живот с прагматичната убеденост, че сами контролират успехите и провалите си. "Не се чувствам прецакана. Такъв е периодът, в който живеем. Точка", отсича Събина. "Няма смисъл да се фиксирам и депресирам, че не успях да остана в Лондон. И тук мога да създам добра среда", вярва Любомира.
И докато се опитват да оформят от неблагоприятните обстоятелства живот, в който да се чувстват удобно и уютно, няма причини за черногледство. Децата са си ок.
Публикувано на сайта на Капитал.
Четейки я тази хубава статия се сетих за безумната обява за работа, където търсеха човек на 22 години, завършил поне магистратура, владеещ перфектно минимум 4 езика и с 5 години стаж в областта.
Та, предвид на факта, че 99,9% от всички обяви са такива, с нереални изисквания, как един млад, можещ и искащ човек да си намери работа? Защото тези с големите претенции и нереалните представи за заплата вече са рядкост. А всъщност то не са и претенции, просто желанието да си възвърнеш това, което си инвестирал в собствените си умения и способности... и желанието да имаш финансовата възможност (защото без пари закъде?) да продължаваш да се развиваш. За доброто на компанията, в която работиш.
И колкото повече се квалифицираш, толкова повече се вдигат изискванията на работодателя и толкова по-скъпи стават всякакви курсове, че дори и висшето образование. А после всеки пищи, че квалифицирани кадри няма...
Как да има, след като в отговор на писмо с биографията ти, човек на 22 години с 4 листа сертификати по какво ли не, кандидатстващ за офис мениджър, или на прост български секретарката, дето носи кафето, получаваш "Благодарим ви за проявения ентусиазъм, но сте недостатъчно квалифицирана за позицията". Щом за това не съм квалифицирана, за какво съм? Може би да чистя улиците и да празня кошовете? Нищо, че съм похабила само-аз-си-знам-колко за образование, предпочитала съм да си седя вкъщи и да уча, отколкото да ходя по партита и какво ли още не в името на това, да имам някакъв шанс да си намеря работа. Дори не споменавам добре платена, просто работа.
Та, драги ми работодатели, защо просто не напишете в обявите си "Търсим невъзможният човек", а пък ние ще ви отговаряме с "Ние сме 99%"...
С уважение и топли чувства към малоумните ръководители на компании с нереални очаквания,
Replica
Децата на прехода не получиха по-добър старт от родителите си и излизат със скършени илюзии, но и здравословен прагматизъм
Те израснаха през 90-те. С MTV и IRC. В ценностен хаос, но свободни да опитат от всичко. И колкото по-рано, толкова по-добре. Докато чатеха с непознати "Hi, kak si? ASL, pls" в интернет клубовете и пушеха първата си цигара на гърба на училищния двор, родителите им водеха битки с хиперинфлацията, погребали надеждите си от митингите на промяната. Възпитаха ги да се уповават религиозно на двата глагола - "учи" и "бягай". Влязоха в университета тъкмо когато България получи европейски хоризонт. И бяха първите "Еразъм" младежи, замаяни от възможността да пътуват и да попиват мултикултурната среда на връстниците си в Европа. Повярваха, че ще живеят по-добре от родителите си. Само за да разберат миг по-късно, че с все хубавата им диплома, двата езика и вроденото си познаване на онлайн средата пазарът на труда съвсем не ги очаква с отворени обятия. Тъкмо обратното, затворил е плътно врати с нетърпящото възражение: "Криза е."
Партито свърши, преди да успеят да вдигнат тост за своето "светло бъдеще". И сега стоят в здрача на следващия ден, без да знаят какво да очакват. "Ами, да, може да се каже, че сме прецакани. Завършихме в годините на най-гадната рецесия - 2009, 2010", казва Любомира, която е завършила право в Дъблин, а след това е специализирала "Права на човека" в един от най-престижните университети във Великобритания - UCL. Тя тъкмо се е сбогувала с плана си да търси реализация в любимия Лондон след година упорито търсене и спорове с местните бюрократи. "Какъв е смисълът да направиш толкова голяма инвестиция в образованието си, да работиш здраво, за да се издържаш сам, докато учиш, да развиваш потенциала си, за да се върнеш в София на заплата от 600 лева? Но пък в същото време тук не могат да ни предложат повече, защото просто няма пари. И какво правиш? Адаптираш се", пита и сама си отговаря Любомира, която все пак е успяла да си намери работа по специалността си в организация за защита на човешките права в София.
Близо 60 хил. души на възраст между 16 и 24 години обаче нямат нейния късмет. Толкова са безработните младежи според статистиката на НСИ към края на първата половина на годината (виж графиката). Броят им прогресивно нараства през последните три години, този на заетите намалява, а прогнозите са тези две тенденции да се запазят и в близко бъдеще. С това България се вписва в тревожната тенденция, характерна за Южна Европа, като регистрира и едни от най-високите нива на дългосрочна безработица сред младежите в ЕС (виж тук) Към мрачните числа можем да прибавим и неблагоприятната демографска структура, която показва, че тук възрастните са и ще бъдат мнозинство дълго време.
Според икономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев зад ръста на младежката безработица в страната стоят същите причини, както зад този на общата безработица. "По-неблагоприятната обстановка на пазара на труда винаги се отразява по-зле на младите хора, защото те нямат опит и CV и наемащите са по-малко склонни да рискуват с тях. Общият спад на заетостта продължава, защото компаниите се опитат да увеличат производството, без да разширяват заетостта, и не наемат в момента", коментира той, но казва, че дори и извън кризата безработицата сред младежите е по-висока от общата. По думите му, когато фирмите започнат да се съвземат и отново да търсят работници, по-бързо ще се възстановят онези млади хора, които са с по-висока квалификация, а повече ще страдат онези, които са с ниска.
Това е слаба утеха за 23-годишния Сибил, който се е дипломирал преди около година в Софийския университет "Регионално развитие и политики" и от осем месеца безуспешно търси работа в сферата на публичния мениджмънт. Единственият му стаж по специалността в консултантска компания за европроекти е продължил около шест месеца, след което фирмата е излязла от бизнеса. "Добре, че живея в София с родителите си и все още мога да си позволя лукса да отхвърлям офертите на кол-центровете", казва Сибил. Но бърза да добави: "Засега."
Междувременно уменията на тези, които чакат пред затворените врати, бързо остаряват, а продължителната пауза между университета и работата сковава шансовете им да наваксат както с професионалното си развитие, така и с доходите си. "Тези групи остават не просто извън пазара на труда, но и с много свити възможности за потребление, и то във възраст, когато покупателната способност се явява доста съществена част от самочувствието и себевъзприемането им", обръща внимание социологът от "Алфа рисърч" Радостина Ангелова. Според нея ефектите от това няма да са само икономически, но и психологически. "Дългосрочната безработица сред младежите със сигурност ще окаже влияние върху изграждането на трудови навици, върху цялостната им мотивация и стремежи", уточнява тя.
Всъщност, когато рисуват портрета на поколението на 16-24-годишните в България, различните експерти - от социолози до икономисти, смятат, че макар и най-образовано, то е най-слабо подготвено за предизвикателствата на свободния пазар. Социалният психолог Найден Николов е убеден, че причините следва да се търсят в семейството и училището. "България като всички южни култури е фокусирана върху образа на детето. То е специфичен център, а прекомерната грижа към него всъщност създава зависимост и чувство за безотговорност", обяснява той. Голяма част от младежите продължават да зависят от бюджета и начина на живот на родителите си до 30-годишна възраст. Според Николов това води до инфантилизацията им и те очакват да получават наготово от държавата, така както са привикнали от семейството си.
Училището продължава идеята за тази зависимост, подхранвайки митологичната схема за Велика България, която няма потвърждение в реалния живот. В него общия план го няма, всеки се грижи сам за себе си. В същото време училището не възпитава онези социални умения и трудови навици, които имат практическо приложение. Неспособността на младите да се включат ефективно в икономиката не е резултат единствено на кризата, смята Найден Николов, а и на натрупани културни комплекси.
Омагьосаният кръг на нереалните очаквания
Наблюденията му се потвърждават и на пазара на труда. Според Надя Василева, управляващ директор на консултантската компания Manpower, впечатленията на бизнеса са, че младежите са разглезени, не са готови да поемат отговорности и на тях не може да се разчита. "Мама и татко стоят зад гърба им здраво и ако ги уволнят, те се връщат при тях. Има хора, които просто не търсят, не искат работа", заявява тя.
Една част от тях са развили и нереалистични очаквания какво може да им предложи пазарът на труда в самото начало на професионалното им развитие. Въпреки че на теория разполагат с цялата информация на света за това какво е средното възнаграждение в страната и какво предлага бизнесът в момента, са се вкопчили в търсенето на голямата заплата, която бързо да им осигури начина на живот, който смятат, че заслужават. Надя Василева разказва, че често се сблъсква с отношението "не е толкова важно какво ще правя, важното е да изкарвам пари".
"Не можете да очаквате от един млад човек да има дългосрочни цели. Той не си дава сметка как иска да се развие кариерата му, а търси краткосрочното решаване на даден свой проблем", коментира Всилева. Поколението на 16-24-годишните не прави планове. Обръща посоките и прескача от едно работно място на следващо, така както сърфира в интернет в разбърканата логика на линковете.
Но слаби в стратегиите, оказва се, са не само младежите, а и самите работодатели. Те са развили нереалистични очаквания към това какви хора има пазара на труда в България. "Много от компаниите нямат дългосрочна стратегия за своите кадри и не си дават сметка, че неблагоприятната демографска структура бързо ще ги лиши от такива въобще", предупреждава Надя Василева от Manpower. Тя разказва, че работодателите са изключително селективни и взискателни в подбора си, отказвайки да приемат факта, че хората, които търсят, просто ги няма на пазара. Често настояват на формалните изисквания към кандидатите, без да вникнат в човека отсреща и да разпознаят потенциала му да се развие в този, който им е нужен, при това за кратко време.
Невъзможността на двете страни - младежите и работодателите - да се срещнат в очакванията и изискванията си е проблем, много по-дълбок и по-стар от кризата. Дисбалансът между търсене и предлагане на пазара на труда е структурен недостатък, който още дълго ще формира тревожната статистика на младежката безработица.
Ключът за това бизнесът и младите хора да си бъдат взаимно полезни е в образованието, което бълва самоцелно абстрактни кадри без практическа подготовка, сляпо за нуждите на частния сектор. "Преподавателите ни са толкова далеч от бизнеса, колкото не може да бъде", разказва 23-годишният бакалавър в СУ Сибил. Горчивият му опит го е научил, че дори някои от тях да работят по реални проекти, рядко включват студентите в тях, затваряйки им вратата за възможността да превърнат знанията си в умения и контакти.
А пазарът се променя толкова динамично, че студентите усещат как това това, което са учили през първата година, на петата вече не е актуално. "Образованието и бизнесът трябва да подходят към подготовката на кадрите по много по-бърз и съобразен с изискванията на средата начин", казва Надя Василева от Manpower. Или отново се завъртат в омагьосания кръг на нереалните очаквания.
"Крайно време и едните, и другите да се събудят за реалността и да си направят план - ако са работници, как да бъдат конвертируеми на пазара на труда, а ако са работодатели - как да бъдат успешни в бизнеса, намирайки талантите, които са им необходими", добавя още тя.
Да излъжеш системата
Въпреки притесненията на социолози и психолози за поредното прецакано от обстоятелствата поколение една част от младежите съумяват да превърнат дефектите на средата и съзряването си в свои конкурентни предимства. Това, че не умеят да планират, всъщност ги кара да са гъвкави и готови да правят промени непрекъснато. Хилядите часове онлайн са възпитали у тях култура на споделяне, която умните успяват да превърнат в безценна мрежа от дигитални контакти. Те винаги познават някого, който познава някого, който познава някого. Израстването през 90-те е формирало у тях здравословен прагматизъм, който им помага сами да наваксат дефицитите на образованието и да излъжат грешките в системата.
Компаниите биха могли да впрегнат тези потенциал и енергия в бавния си път към оздравяване, привличайки не работници, а таланти, които да споделят каузите и ценностите на бизнеса им. Както казва икономистът Георги Ганев - във всички сектори има потенциал за развитие, зависи как фирмите съумеят да го развият.
Когато преди няколко месеца Събина (28 г.) е съкратена от работата си на редактор в новинарски сайт с мотива "оптимизация на разходите", решава, че вместо да потъне в спиралата на самосъжалението, ще направи промяната в кариерното си развитие, за която отдавна мечтае. Убедена, че търсенето на работа по обяви не е ефективна стратегия, тя решава да организира кампания "търся работа" през личния си блог и мрежата си от контакти в Twitter и Facebook. "Това показва, че познаваш правилата на играта още преди да влезеш в нея. И се оказа, че работа има, просто не я намираш по стандартните начини", разказва Събина. Вече води преговори за работа по проект за управление на съдържание в социалните мрежи. "Трябва да избираш да правиш онова, в което си добър и което ти е интересно. Но за да си устойчив и да изпъкваш в тълпата, трябва да си готов да се променяш", споделя Събина.
Те не получиха по-добър старт от този на родителите си. Но за разлика от тях не разчитат "някой да дойде да ги оправи". Подминават с ледено хладнокръвие фалшивите обещания на политиците за по-добър живот с прагматичната убеденост, че сами контролират успехите и провалите си. "Не се чувствам прецакана. Такъв е периодът, в който живеем. Точка", отсича Събина. "Няма смисъл да се фиксирам и депресирам, че не успях да остана в Лондон. И тук мога да създам добра среда", вярва Любомира.
И докато се опитват да оформят от неблагоприятните обстоятелства живот, в който да се чувстват удобно и уютно, няма причини за черногледство. Децата са си ок.
Публикувано на сайта на Капитал.
Четейки я тази хубава статия се сетих за безумната обява за работа, където търсеха човек на 22 години, завършил поне магистратура, владеещ перфектно минимум 4 езика и с 5 години стаж в областта.
Та, предвид на факта, че 99,9% от всички обяви са такива, с нереални изисквания, как един млад, можещ и искащ човек да си намери работа? Защото тези с големите претенции и нереалните представи за заплата вече са рядкост. А всъщност то не са и претенции, просто желанието да си възвърнеш това, което си инвестирал в собствените си умения и способности... и желанието да имаш финансовата възможност (защото без пари закъде?) да продължаваш да се развиваш. За доброто на компанията, в която работиш.
И колкото повече се квалифицираш, толкова повече се вдигат изискванията на работодателя и толкова по-скъпи стават всякакви курсове, че дори и висшето образование. А после всеки пищи, че квалифицирани кадри няма...
Как да има, след като в отговор на писмо с биографията ти, човек на 22 години с 4 листа сертификати по какво ли не, кандидатстващ за офис мениджър, или на прост български секретарката, дето носи кафето, получаваш "Благодарим ви за проявения ентусиазъм, но сте недостатъчно квалифицирана за позицията". Щом за това не съм квалифицирана, за какво съм? Може би да чистя улиците и да празня кошовете? Нищо, че съм похабила само-аз-си-знам-колко за образование, предпочитала съм да си седя вкъщи и да уча, отколкото да ходя по партита и какво ли още не в името на това, да имам някакъв шанс да си намеря работа. Дори не споменавам добре платена, просто работа.
Та, драги ми работодатели, защо просто не напишете в обявите си "Търсим невъзможният човек", а пък ние ще ви отговаряме с "Ние сме 99%"...
С уважение и топли чувства към малоумните ръководители на компании с нереални очаквания,
Replica
Comments