A Diary of Dreams...

In everyday life he is a sexy blond rock singer. In truth, he's one of the ancient vampires. Join me as we journey through the life of the cutest vampire ever to walk the earth... Originally posted in the Poets Of The Fall Official Forum. Story by me, pics by some guys from the forum. Marko The Vampire pt. 1 (Marko reveals his true nature on a gig for the first time ever...) After centuries of hiding in dark tombs, the vampires finally resurface to rule the world once again! What better way to hide themselves, then to act as ordinary people and play the role of a blond sexy rock singer? Years of endless hunger are now to end. Tonight the first of the vampires resurfaces! "Back row to the left... a little to the side... Ah, the perfect victim! She looks juicy..." Vampires are known to be real aristocrats, which means they would never jump on someone and suck their blood without that someone's agreement. So... *puppy eyes* Pleeeease, let me bite you, I promise it won...

Днес ми беше странен ден... от сутринта (разбирайте 11 на обяд) Марко не ми излиза от малката главица. "Нищо ново" ще кажете вие... и ще сте прави донякъде. Днес е повече от обикновенно. А и с тези сънища от вчерашното "гледане" на Суийни Тод играта съвсем загрубя. Време е за тайните и дълбоки 10 мегабайтови архиви със снимки на Марко. Прехвърлям ги набързо и се спирам на една от любимите си - господин Сааресто, доволно захапал долната си устна и изглеждащ като 5 годишно хлапе, на което току-що са купили огромна близалка . Изпитвам странното желание да му причиня нещо като брутално нагушване и лигави целувки Сил стайл... Изтипосвам си въпросната снимка по аватарите на почти всички места, включае и форума на 30 Seconds to Mars, с което рискувам да бъда разкъсана от стадо бесни фенки на Джаред Лето... сори пич, Марко е по-готин от теб... face it. Цял ден си дей дриймвам за господин Сааресто, за шоколад и отново се замислям за флакончето сметана... Прибирам се и си пол...

Playground - Sing Your Song For Me - Замълчи, всичко ще отмине. Просто поредната буря. Ела, ще те подслоня. Ела, ще те предпазя от бурята. Виждал съм го и преди и нищо не се е променило. Тя се сгуши в него. Чувстваше го по-близък отвсякога. Защото я беше хванал когато падаше. Защото я държеше да не падне отново. Защото сега седеше до нея, на студения пясък и гледаше морето заедно с нея. - Нищо не се е променило, само аз. С всяка следваща буря се променям. И нищо не изглежда същото вече... нищо. Единствено гниещите листа в гората, чиито дървета пеят. Той се обърна назад, към горичката, през която бяха минали преди малко. Онази мъничка горичка, която беше неговия свят и където той можеше да избяга от всичко... но не и от нея. Защото дърветата пееха нейната песен. Пееха нейната песен за него. - Изпей ми твоята песен. Изпей ми я, както винаги. Обичам я! – той я погледна и й се усмихна. – Хайде, изпей ми твоята песен, моля те. “Изпей ми твоята песен, както винаги го правиш. А аз ще те чак...

Лека Нощ Ти "лека нощ" ми каза, мила, но лека ли ще е нощта? Щом двама ни е разделила, тогава ще е тежка тя! Макар душата ти любяща да чака края на нощта, ти с "лека нощ" не ме изпращай, защото ще е тежка тя! Блазе на тез, които знаят, че двама ще са през нощта! Те "лека нощ" не си желаят, но винаги е лека тя! Пърси Шели ~ Good-Night Good-night? ah! no; the hour is ill Which severs those it should unite; Let us remain together still, Then it will be good night. How can I call the lone night good, Though thy sweet wishes wing its flight? Be it not said, thought, understood - Then it will be - good night. To hearts which near each other move From evening close to morning light, The night is good; because, my love, They never say good-night. Percy Bysshe Shelley Голямо благодаря на Симо. by Replica

На Марко Сааресто , макар той никога да не го прочете. - Виждаш ли я? Изглежда като ангел... но без криле. Толкова е нежна. И лети! Лети, но без криле... - Къде са крилете й? - Отнети... и виждам как сълзите й се стичат по лицето й всяка вечер. Тихо, тя плаче преди да заспи. - Кой би отнел крилете на един ангел? - Дявол. Аз. Спомням си колко се бори, за да преживее онази зима и да достигне отново до пролетта, когато всичко се ражда отново... спомням си цената, която плати. И все още тя ми се усмихва... и не мога да спра да се питам защо жертваме красивите същества? Как се разбива сърце от злато? Защо жертваме душите си? - Опитваме се да бъдем герои от истории неизпяти, неразказани. - Сякаш не се нуждае от нищо, тя дава... и тя вече няма какво да даде освен последното малко парче от сърцето си. И го дава, безплатно, без да се двоуми. И се чувствам низък, като счупено огледало, което отразява изкривен образ. И не мога да спра да се питам защо жертваме красивите същества? Как се раз...

How To Break Up е наръчник как да скъсате с някого, използвайки възможно най-изтърканите и тривиални фрази, които звучат не на място. Идеята е моя и на Блейк и се зароди преди по-малко от час, обсъждайки какви кучки могат да са жените и как хората като цяло ги е страх да посегнат към нещо, което им се предлага на тепсия. Предоставените по-долу фрази са използвани било от мои бивши приятели, било от негови бивши приятелки... интересния факт тук е, че всъщност ние с Блейк също сме бивши... :D Но стига с глупостите, четете и се наслаждавайте на липсата на оригиналност в човешкото съзнание... ще се ъпдейтва при възможност. Part 1 На момичето..което ме накара да повярвам отново , и да загубя вярата си Как да скъсаме..и какви фрази да използваме ? Труден въпрос нали..сега ще ви запозная с някой от най-често прилаганите на мен... Важно е да уцелите момента за да се получи добре 1ви вариант. Връзката върви добре никви сиви облаци...е отивате при възлюбеният/възлюбената и заявявате "Искам...

It's over... wish you luck and love, dear. Love you... and always will. "Everything fades away, come turning of the tide. For your love, I'm sorry. For your pain, don't worry. Everything fades away." Poets Of The Fall 2005 Signs Of Life 09. Everything Fades 14.03.2008 Replica

“Боли те от това вътре .. от идеята , че някой е с него , от идеята , че нищо не става ... от любовта ... от всичко.” Спомням си когато говореше с мен сякаш никой друг не съществуваше. Какво стана? Защо спря? Спомням си и когато говореше с мен за това, което беше тогава и как търсеше подкрепа, защото единствената друга възможност беше да се сринеш. Какво стана? Аз съм още тук, още съм до теб, още те подкрепям, или поне се опитвам. Ти си още тук, дали си до мен? Има ли как да върнем онова, което беше? Спомням си колко пъти съм те питала накъде да вървя и колко пъти не си ме подвеждал. Спомням си как вярвах и все още вярвам на това, което ми казваш... защото винаги знаеш какво да ми кажеш. Искам когато се обърна да си там... защото ми липсва дори да си говоря с теб. Спомням си когато говореше с мен сякаш никой друг не съществуваше... “ You used to talk to me like I was the only one around. You used to lean on me like t he only other choice was falling down. You used...

Невероятен филм... адски силен и реален... разтърсващ... Replica

От време на време ми става самотно... и теб те няма. Ще бъдеш ли там? От време на време ми омръзва да слушам звука от сълзите си. Ще спреш ли сълзите? От време на време се плаша, но си спомням очите ти. Ще ме изпиваш ли с очи пак и пак? От време на време се разпадам. Ще бъдеш ли този, който ще ме събере? Имам нужда да си до мен тази вечер... и следващата, и следващата, и завинаги. Имам нужда да си до мен повече от всякога. Не се страхувай... прегърни ме и затвори очи. Почувствай ме... Заедно можем да победим света. (Ще ни позволиш ли да го докажем?) Любовта ти е сянката, която ме следва... сянка, приела твоя образ. Кога ще престанеш да си само сянка? Не зная накъде да вървя и какво да направя... помогни ми... имам нужда да си до мен тази вечер... Завинаги може да започне от тази вечер. Къде е светлината? Защо единственото, което ми остана е да те обичам в мрака? Пълно затъмнение на сърцето... Обърни се, поглед...

След кратки преговори, в крайна сметка си намерих компания, с която да посетя Зимната Буря, чийто плакат изглеждаше много обещаващо. Мястото беше клуб Фавал, часът 19:30, цената на билета беше смешните 100 крони... 17:30, част от компанията беше посрещната, а половин час по-късно всички бяха на лице. Пихме по чай... без ром, понеже компанията беше със средна възраст 15. 18:00... време да си преориентираме красивите метълски дупета към гарата, за да си хванем транспорта до Фавал... но както се оказва 5 мин. по-късно, никой не знае как да стигне до Фавал. XD Добре, че е кака Сил, дето е проверила с какво евентуално може да се стигне до там, та да се оправим поне за малко повече от половината маршрут. Хванахме си трамвайчето, като докато пътувахме безуспешно се опитвахме да намерим на картата въпросната улица и какво точно ходи до там... слезнахме на вярната спирка (добре, че е една от възловите в града, че иначе и нея щяхме да изпуснем... ужас) и се започна епичното търсене откъде да хва...

Поредната скучна вечер... отново съм зациклила пред компютъра, поради липса на друго занимание. Пише ми се, но не знам какво... не знам за какво да пиша, не знам за кого – за себе си, за поредния мъж, който се намеси в живота ми, за другите двама, които откакто са влезнали в живота и сърцето ми не са излизали от там, за така наречените си приятели, за това колко ми е трудно или пък отново за Концертът... или може би за новото начало, което поставиха Уайтснейк... нямам представа за какво... затова просто седя и пиша. Губя си времето, всъщност. След поредното гледане на For The Sake Of Revenge и поредната доза спомени от паметния 21-ви ноември 2007 осъзнах от колко отдавна не съм си пускала Sonata Arctica и то не просто за шумов фон (да, по принцип рядко слушам музика в истинския смисъл на думата, по-скоро ми трябва шумов фон, на който да работя/готвя/чистя/пера/всевъзможни други неща...), а за да слушам... да затворя очи и да се пренеса в личния ми свят, в който има място само за 6 чове...

Тя се събуди. Беше много преди разсъмване. Сълзи напираха в очите й, а сърцето й биеше лудешки. А дори не беше сутрин... Тя почувства как мъката я връхлетя... и отново не можеше да направи нищо, освен да й покаже пътя до сърцето си и да я остави там. Той седеше в ъгъла срещу леглото й и я гледаше. Искаше да легне до нея и да я прегърне, да изтрие болката от очите и душата й, но тя нямаше да го види... тя никога не го виждаше, освен когато двамата не се срещаха в сънищата й. “Побързай, не изоставай, бори се! Не изоставай и не ги оставяй да те завладеят! Трябва да излекуваш болката, която се крие в погледа ти и да прогониш онези променливи думи от съзнанието си... бори се...” Тя лежеше и гледаше празния таван над себе си. Мислеше... не знаеше за какво, но мислеше. И плачеше. Болка... Усети как съня постепенно се вмъкна в съзнанието й и му се предаде. Той направи крачка напред и светлината на уличната лампа от прозореца го освети. Още една, и още, и още, докато не стиг...

Za spálenými mosty plynové lampy zhasínám, stojím na konci cesty, jsem rybář, v Sagastyru sám. Pomalu rozum ztrácím, do snů se k tobě vracím. Jsi stejná jako já. Dotýkám se hvězdy, svá křídla znovu rozpínám. Opilý krásou zvěsti, na dosah ruky, kde tě mám? Zadržím svůj dech, když si to budeš přát. Jsi stejná jako já. Má bílá velryba uhání, je pořád krásná, míří do hlubin Laptěvů. Má bílá velryba uhání, je pořád krásná a míří do hlubin Laptěvů, tak jako já. Za spálenými mosty v hladině odráží se svatozář. Jsem otrok posedlosti, můj plamen dohořívá, vzpomínáš. Pomalu rozum ztrácím, do snů se k tobě vracím. Jsi stejná jako já. Má bílá velryba uhání, je pořád krásná, míří do hlubin Laptěvů. Má bílá velryba uhání, je pořád krásná a míří do hlubin Laptěvů, tak jako já. Má bílá velryba uhání, je pořád krásná a míří do hlubin Laptěvů. Má bílá velryba uhání, je pořád krásná a míří do hlubin Laptěvů, tak jako já. Michal Hruza 2007 Bila Velryba Bila Velryba 10.02.2008 Replica

Светлините изгаснаха. Ключа щракна два пъти, после металната решетка пред вратата се спусна и настана тишина. Тя лежеше в кутията си и гледаше тавана - небесно синьо с огромни бяло-розови пухкави облаци. “Колко подходящ десен за магазин за детски играчки! Когато аз бях дете стените бяха облепени с евтини тапети в зелено и розово, а тавана беше боядисан в бяло... колко се промени света от тогава!“ Тя беше на шест, когато един слънчев съботен следобед се разхождаше с баба и дядо и се заглеждаше по всяка порцеланова кукла на витрините с играчки. Всеки път тя молеше баба си да й купи порцеланова кукла, но баба й й казваше, че е малка, за да има толкова чупливо и скъпо нещо. Тогава момиченцето в късата рокля с цвят шампанско и подхождащи дантелени ръкавици си пожела да се превърне в красива порцеланова кукла. Искаше да има гладката им кожа, големите изразителни очи, червените устни, които никога не губеха цвета си, перфектно подредените букли, които никога не искаха да бъдат...

If I'd be so inclined to climb up beside you, would you tell me that the time just isn't right? And if I should ever find the key you hide so well, will you tell me that I can spend the night? Leaving your smell on my coat, leaving your taste on my shoulder... I still fail to understand what it is about this woman... If l could bottle up the chills that you gave me, I would keep them in a jar next to my bed. And if I should ever draw a picture of a woman, It is you that would come flowing from my pen. Leaving your clothes on my floor, making me walk out the door and, I still fail to understand what it is about this woman... Helplessly melting as I stand next to the sun and as she burns me, I am screaming loud for more. I drink every drop of liquid heat that I've become - pop me open spill me out onto the floor! Leaving your smell on my coat, leaving your taste on my shoulder... I still fail to understand... Leaving your smell on my coat, leaving your taste on my s...

Still Of The Night Judgement Day Ден трети. Безсъние... тази нощ е Whitesnake . Стабилно. Поредната порция объркващи и объркани сънища ме събудиха. Божо, Тал, Ранд... Азис ( WTF ?!?!?! O . o ), лов за котки с познати... Добре, това си е на кратко какво ме мъчи от три дни насам – 8 часа и малко сън за тези три дни. Днес два съня не ме оставят да спя, докато Ковърдейл ми пее лично на уше, че иска да прави любов с мен. Първи тур беше още в 6 сутринта, когато сънувайки стандартните глупости, изведнъж се оказа, че съм в Пловдив, на пейката пред нас и говоря с Тал по телефона. Разбирам, че Божо и още някаква нейна приятелка са с нея и са купили бира и предлагат да се видим. Съгласявам се. Идват. Аз, разбираемо, се сдухвам и казвам нещо на Тал с онзи ми крив тон, дето е в състояние да те изкара виновен за глада в Сомалия. Отговора е също толкова мил и очарователен... следва и реплика от Божо и се събуждам плачейки... усещам възглавницата под мен мокра... колко ли време съм пла...

Едно от нещата, без които не мога да живея още от едно време, когато бях малко ангелченценценценце е музиката. Винаги съм свързвала всяка една песен с конкретен период или човек от живота ми... не, че съм живяла кой знае колко, но все пак спомените са си спомени. ;) Реших да подбера няколко души, които в последната година-две са играли и играят важна роля в скромното ми съществуване и да напиша песни, които по някакъв начин свързвам с тях. Всеки, който хареса идеята може да я използва с условие да посочи линк към моя блог... enjoy. Първия човек е един много, много, ама много и пак много близък за мен. Ангел. 5-6 години откакто го познавам, нито едно разочарование. Както скоро установих, единствения мъж, който някога съм обичала и не ме е наранявал по никакъв начин... или с две думи: мойто суси! ^^ Sonata Arctica – FullMoon Мисля, че това беше една от песните, с които го запалих по Соната... песента ми носи спомени от един ужасно горещ следобед на скалите на Сахат тепе, ко...

Sleep Eden sleep, my fallen son... Slumber in peace... Cease the pain, life's just in vain for us to gain. Nothing but all the same... No healing hand for your disease... Drinking scorn like water cascading with my tears... Beneath the candle bed - two saddened angels-in heaven, in death... Now let us lie - sad we lived, sad we die... Even in your pride, I never blamed you! A mother's love is a sacrifice... Together sleeping, keeping it all... No sympathy, no eternity! One light for each undeserved tear... Beneath the candle bed - two souls with everything yet to be said... На Божо... 07.01.2008 Replica

Той отвори очи и погледна часовника. 3:32. Поредния кошмар. Пое си дълбоко въздух и се обърна на другата страна. Тогава я видя - седеше на ръба на леглото и му се усмихваше. Имаше почти детски черти. Големите й кафеви очи отразяваха луната. Устните й се усмихваха. Кожения корсет, който носеше, очертаваше гърдите и талията й и постепенно преминаваше в пола. Тя протегна ръка към него и той видя кръв по дланта й. В този момент телефона му иззвъня. Той се пресегна за него, а когато се обърна нея я нямаше. Половин час по-късно заспа отново. Присъни му се, че тя е отново при него, че го целува, че косата й се спуска по голото й тяло и скрива гърдите й... Будилникът го измъкна от съня му. Той прекара целия ден в мисли за нея и се надяваше да я види тази вечер отново. Прибра се у дома късно. Не посмя да запали лампата. Надяваше се тя да е вече тук и да го чака... Той отвори вратата на спалнята и я видя - големите очи, неустоимите устни, кожения корсет и полата, косата й, мека като кадифе, спус...