След кратки преговори, в крайна сметка си намерих компания, с която да посетя Зимната Буря, чийто плакат изглеждаше много обещаващо. Мястото беше клуб Фавал, часът 19:30, цената на билета беше смешните 100 крони...
17:30, част от компанията беше посрещната, а половин час по-късно всички бяха на лице. Пихме по чай... без ром, понеже компанията беше със средна възраст 15. 18:00... време да си преориентираме красивите метълски дупета към гарата, за да си хванем транспорта до Фавал... но както се оказва 5 мин. по-късно, никой не знае как да стигне до Фавал. XD
Добре, че е кака Сил, дето е проверила с какво евентуално може да се стигне до там, та да се оправим поне за малко повече от половината маршрут. Хванахме си трамвайчето, като докато пътувахме безуспешно се опитвахме да намерим на картата въпросната улица и какво точно ходи до там... слезнахме на вярната спирка (добре, че е една от възловите в града, че иначе и нея щяхме да изпуснем... ужас) и се започна епичното търсене откъде да хванем автобус до Фавал... и търсихме, и търсихме... и накрая се наложи да се обадим на някакъв пич, който да ни каже, че спирката на автобуса е до бирарията. Междувременно часът е около 19:15.
Хванахме автобуса, слезнахме на вярната спирка отново и малко по-късно бяхме във Фавал. Ако бях тръгнала да го търся сама, шанса да го намеря беше около 0%. Клубчето не беше от тези, които биха се вписали в “задуше(в)на обстановка, бира, цигари, компанията, як норвежки блек метъл и стадо куфеещи метъли”. Беше доста голямко и, изненадващо за мен, имайки предвид колко метални братя и сестри пъплят по улиците, почти празно... за съжаление докато си тръгнахме не се напълни кой знае колко...
Пристигнахме с около 30 минути закъснение, но за мое щастие концертът все още не беше започнал. Мразя да влизам на концерт със закъснение...
Намерихме си места до сцената, под колоната. Аз, като герой с много експириънс в сферата на преживяването на метъл концерт до колоните, нямах нищо против. Бира, цигара, и първата група започват.
Местна група, със звучното име Smrha, свиреща нещо хард и доста хеви, което не ми допадна особено. Но пък вокала беше сладур... за сметка на мацката си, която изглежда беше сбъркала датите и беше решила, че е Хелоуин, та се беше направила на Вери Хеви Метъл Снежанка.
Следващи в списъка и най-доброто за вечерта бяха Hyperion. Докато си саундчекваха челата и барабаните се върнах около 3-4 години и си припомних какво значи да въздишаш по някой актьор или музикант... не, че пича не си го биваше, дори напротив... вокала на предишната група се губеше до този... талант. Да не говорим пък как беше нагримосан и колко готично-отчаяно-депресиран изглеждаше.... ох, ох... от много време не бях срещала толкова симпатичен метъл-музикант. Представиха се изключително добре, изпяха 3 биса, включително кавъри на Metallica и Sepultura. Тази банда смея да сравнявам със Соната на живо... пръскаха толкова много енергия, че просто нямаше как да не покуфея и попея, с което си спечелих доста странни погледи от “бесните” метъли, които само леко поклащаха главици в такт с музиката.
За голямо мое съжаление, а и не само мое, Hyperion приключиха и на тяхно място се качиха Vidock... гвоздея на вечерта, но не в музикално отношение... бяха прекалено шумни и прекалено неопределени и зле, за да мога да кажа, че ще ги запомня като музиканти. Знам, обаче, че ще запомня единия им китарист. Умопомрачително дълга руса коса, слаб, сравнително готин в муцуната... и гримиран като нещо средно между Гарванът и вокала на Боргир. Но! Това не е всичко... човека очевидно беше фен и на Нирвана, защото упорито подскачаше и се въртеше на сцената като Кърт Кобейн, което изобщо не подхождаше на музиката... пълен позьор... но иначе си беше олд-скуул и много, много успешно имитираше фронтмена на Кис в показването на (завидно) дълъг език... представяте ли си картинката? Не, не, не се смейте още... има И още... освен всичко това, човека изглежда беше гледал Winter In June малко повече от необходимото и беше решил, че прическата на Илия е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО подходяща за метъл концерт.
След тази доза смях, която се разпростря в около 4 песни и половина, реших, че въпреки, че експириънса ми винаги може да се качи, си обичам ушичките повече, затова се изнесохме в другата зала. И сега си представете как три мадами въздишат по седналия на съседната половина от масата готин метъл от Hyperion, а четвърта се чуди как да му обясни да дойде да пие бира с нас… ако пича говореше поне малко английски щях да го извикам при нас... и без това гледаше доста към нашата половина на масата.
17:30, част от компанията беше посрещната, а половин час по-късно всички бяха на лице. Пихме по чай... без ром, понеже компанията беше със средна възраст 15. 18:00... време да си преориентираме красивите метълски дупета към гарата, за да си хванем транспорта до Фавал... но както се оказва 5 мин. по-късно, никой не знае как да стигне до Фавал. XD
Добре, че е кака Сил, дето е проверила с какво евентуално може да се стигне до там, та да се оправим поне за малко повече от половината маршрут. Хванахме си трамвайчето, като докато пътувахме безуспешно се опитвахме да намерим на картата въпросната улица и какво точно ходи до там... слезнахме на вярната спирка (добре, че е една от възловите в града, че иначе и нея щяхме да изпуснем... ужас) и се започна епичното търсене откъде да хванем автобус до Фавал... и търсихме, и търсихме... и накрая се наложи да се обадим на някакъв пич, който да ни каже, че спирката на автобуса е до бирарията. Междувременно часът е около 19:15.
Хванахме автобуса, слезнахме на вярната спирка отново и малко по-късно бяхме във Фавал. Ако бях тръгнала да го търся сама, шанса да го намеря беше около 0%. Клубчето не беше от тези, които биха се вписали в “задуше(в)на обстановка, бира, цигари, компанията, як норвежки блек метъл и стадо куфеещи метъли”. Беше доста голямко и, изненадващо за мен, имайки предвид колко метални братя и сестри пъплят по улиците, почти празно... за съжаление докато си тръгнахме не се напълни кой знае колко...
Пристигнахме с около 30 минути закъснение, но за мое щастие концертът все още не беше започнал. Мразя да влизам на концерт със закъснение...
Намерихме си места до сцената, под колоната. Аз, като герой с много експириънс в сферата на преживяването на метъл концерт до колоните, нямах нищо против. Бира, цигара, и първата група започват.
Местна група, със звучното име Smrha, свиреща нещо хард и доста хеви, което не ми допадна особено. Но пък вокала беше сладур... за сметка на мацката си, която изглежда беше сбъркала датите и беше решила, че е Хелоуин, та се беше направила на Вери Хеви Метъл Снежанка.
Следващи в списъка и най-доброто за вечерта бяха Hyperion. Докато си саундчекваха челата и барабаните се върнах около 3-4 години и си припомних какво значи да въздишаш по някой актьор или музикант... не, че пича не си го биваше, дори напротив... вокала на предишната група се губеше до този... талант. Да не говорим пък как беше нагримосан и колко готично-отчаяно-депресиран изглеждаше.... ох, ох... от много време не бях срещала толкова симпатичен метъл-музикант. Представиха се изключително добре, изпяха 3 биса, включително кавъри на Metallica и Sepultura. Тази банда смея да сравнявам със Соната на живо... пръскаха толкова много енергия, че просто нямаше как да не покуфея и попея, с което си спечелих доста странни погледи от “бесните” метъли, които само леко поклащаха главици в такт с музиката.
За голямо мое съжаление, а и не само мое, Hyperion приключиха и на тяхно място се качиха Vidock... гвоздея на вечерта, но не в музикално отношение... бяха прекалено шумни и прекалено неопределени и зле, за да мога да кажа, че ще ги запомня като музиканти. Знам, обаче, че ще запомня единия им китарист. Умопомрачително дълга руса коса, слаб, сравнително готин в муцуната... и гримиран като нещо средно между Гарванът и вокала на Боргир. Но! Това не е всичко... човека очевидно беше фен и на Нирвана, защото упорито подскачаше и се въртеше на сцената като Кърт Кобейн, което изобщо не подхождаше на музиката... пълен позьор... но иначе си беше олд-скуул и много, много успешно имитираше фронтмена на Кис в показването на (завидно) дълъг език... представяте ли си картинката? Не, не, не се смейте още... има И още... освен всичко това, човека изглежда беше гледал Winter In June малко повече от необходимото и беше решил, че прическата на Илия е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО подходяща за метъл концерт.
След тази доза смях, която се разпростря в около 4 песни и половина, реших, че въпреки, че експириънса ми винаги може да се качи, си обичам ушичките повече, затова се изнесохме в другата зала. И сега си представете как три мадами въздишат по седналия на съседната половина от масата готин метъл от Hyperion, а четвърта се чуди как да му обясни да дойде да пие бира с нас… ако пича говореше поне малко английски щях да го извикам при нас... и без това гледаше доста към нашата половина на масата.
Vidock ме умопомрачиха до такава степен, че реших, че е време да си ходя. И така пропуснах групата, която исках да чуя най-много – Innocens. Въпреки това вечерта се получи добре и бих я повторила с единственото условие Hyperion да посвирят повечко, а онази странна смеска да ми е личен шут... и водката да е по-силна.
Replica
Comments