Skip to main content

Sing Your Song For Me

Playground - Sing Your Song For Me

- Замълчи, всичко ще отмине. Просто поредната буря. Ела, ще те подслоня. Ела, ще те предпазя от бурята. Виждал съм го и преди и нищо не се е променило.
Тя се сгуши в него. Чувстваше го по-близък отвсякога. Защото я беше хванал когато падаше. Защото я държеше да не падне отново. Защото сега седеше до нея, на студения пясък и гледаше морето заедно с нея.
- Нищо не се е променило, само аз. С всяка следваща буря се променям. И нищо не изглежда същото вече... нищо. Единствено гниещите листа в гората, чиито дървета пеят.
Той се обърна назад, към горичката, през която бяха минали преди малко. Онази мъничка горичка, която беше неговия свят и където той можеше да избяга от всичко... но не и от нея. Защото дърветата пееха нейната песен. Пееха нейната песен за него.
- Изпей ми твоята песен. Изпей ми я, както винаги. Обичам я! – той я погледна и й се усмихна. – Хайде, изпей ми твоята песен, моля те.
“Изпей ми твоята песен, както винаги го правиш. А аз ще те чакам тук, на този морски бряг, където никога нищо няма да се промени...”
Тя отвърна на усмивката му и запя. Запя тихо, така че само те двамата да чуват любовната балада. Пееше за него. Пееше своята песен за него.

“See I don’t think I need to feel
just as long as you are here”

Тя спря и се замисли.
- Не е ли забавно, всичко вече е правено, а на мен отново ми се струва като за първи път. Онова “Тук съм”, онези думи...
- Шума на дърветата в гората когато бризът пее твоята песен за мен. Ще пееш ли своята песен за мен винаги?

31.03.2008
Replica

In English

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...
Post a Comment
Read more

X-Men Origins: Wolverine

"Last night, a stolen, incomplete and early version of X-Men Origins: Wolverine was posted illegally on a website. It was without many effects, had missing and unedited scenes and temporary sound and music. We immediately contacted the appropriate legal authorities and had it removed. We forensically mark our content so we can identify sources that make it available or download it. The source of the initial leak and any subsequent postings will be prosecuted to the fullest extent of the law – the courts have handed down significant criminal sentences for such acts in the past. The FBI and the MPAA also are actively investigating this crime. We are encouraged by the support of fansites condemning this illegal posting and pointing out that such theft undermines the enormous efforts of the filmmakers and actors, and above all, hurts the fans of the film." Yes, it did leak. Yes, it is a "crappy" version of the movie. Yet fans like me, and I believe I'm not alone out...
7 comments
Read more

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...
6 comments
Read more