Playground - Sing Your Song For Me
- Замълчи, всичко ще отмине. Просто поредната буря. Ела, ще те подслоня. Ела, ще те предпазя от бурята. Виждал съм го и преди и нищо не се е променило.
Тя се сгуши в него. Чувстваше го по-близък отвсякога. Защото я беше хванал когато падаше. Защото я държеше да не падне отново. Защото сега седеше до нея, на студения пясък и гледаше морето заедно с нея.
- Нищо не се е променило, само аз. С всяка следваща буря се променям. И нищо не изглежда същото вече... нищо. Единствено гниещите листа в гората, чиито дървета пеят.
Той се обърна назад, към горичката, през която бяха минали преди малко. Онази мъничка горичка, която беше неговия свят и където той можеше да избяга от всичко... но не и от нея. Защото дърветата пееха нейната песен. Пееха нейната песен за него.
- Изпей ми твоята песен. Изпей ми я, както винаги. Обичам я! – той я погледна и й се усмихна. – Хайде, изпей ми твоята песен, моля те.
“Изпей ми твоята песен, както винаги го правиш. А аз ще те чакам тук, на този морски бряг, където никога нищо няма да се промени...”
Тя отвърна на усмивката му и запя. Запя тихо, така че само те двамата да чуват любовната балада. Пееше за него. Пееше своята песен за него.
“See I don’t think I need to feel
just as long as you are here”
Тя спря и се замисли.
- Не е ли забавно, всичко вече е правено, а на мен отново ми се струва като за първи път. Онова “Тук съм”, онези думи...
- Шума на дърветата в гората когато бризът пее твоята песен за мен. Ще пееш ли своята песен за мен винаги?
31.03.2008
Replica
Comments