Ден трети. Безсъние... тази нощ е Whitesnake. Стабилно.
Поредната порция объркващи и объркани сънища ме събудиха. Божо, Тал, Ранд... Азис (WTF?!?!?! O.o), лов за котки с познати...
Добре, това си е на кратко какво ме мъчи от три дни насам – 8 часа и малко сън за тези три дни.
Днес два съня не ме оставят да спя, докато Ковърдейл ми пее лично на уше, че иска да прави любов с мен. Първи тур беше още в 6 сутринта, когато сънувайки стандартните глупости, изведнъж се оказа, че съм в Пловдив, на пейката пред нас и говоря с Тал по телефона. Разбирам, че Божо и още някаква нейна приятелка са с нея и са купили бира и предлагат да се видим. Съгласявам се. Идват. Аз, разбираемо, се сдухвам и казвам нещо на Тал с онзи ми крив тон, дето е в състояние да те изкара виновен за глада в Сомалия. Отговора е също толкова мил и очарователен... следва и реплика от Божо и се събуждам плачейки... усещам възглавницата под мен мокра... колко ли време съм плакала на сън?... Какво съм сънувала преди това, но не си спомням? Искам ли да си спомня?
Заспивам отново, само за да се окажа в прегръдките на Божо. Знам, че сънувам... но сякаш усещам как ме докосва... усещам устните му върху мен... и отново се събуждам плачейки... искам да вия от болка...
Цял ден се разсейвах с Колелото на Времето само и само да не заспя отново. Почти бях успяла... почти...
Пуснах си да погледам филмче, което ме приспа. За мое щастие този път сънищата не дойдоха... или поне не си спомням нищо от тях. Сега се залъгвам с чаша силен черен чай и пиша това...
Ден втори. Безсъние... снощи беше целия Reckoning Night на Sonata Arctica... или може би това беше тази сутрин, а снощи беше Графа – Искам те...
За музиката не съм сигурна, но ясно си спомням какво сънувах... Азисий! Негово мазно величество Кралят (на поп-фолка, но за по-кратко просто Кралят...), с изрусената си косица и тоновете грим седи и си говори с мене... къде се намирам, по дяволите?
Появяват се още и още мои познати, които поздравяват Азисий. Какво става?! Изведнъж, малко като по филмите, някой стана и гордо заяви, че ще спаси котката... и аз, като един истински мъж, какъвто съм, казах, че ще помогна.
Разбира се, Кралят също каза, че ще помогне. И тръгнахме на лов за котките-лошковци, за да намерим котката в опасност... тичахме, пихме, оказвахме се в разни апартаменти в други градове и дори страни и в крайна сметка не си спомням дали изпълнихме заветната мисия да спасим горката котка... но се събудих дишайки тежко и силно обезпокоена за психическото си здраве, щом сънувам Азис...
Ден първи. Безсъние... тишина...
Вкопчила съм се в розовото си слонче и съм заровила лице в него сякаш така проблемите ми изчезват... унасям се бавно... беше тежък ден, уморена съм... вече е 3, а аз още не мога да заспя. Унасям се...
Познат пендант проблясва пред очите ми. Оглеждам се. S. Под него дракон... усмихвам се.
Сгушвам се в Ранд и затварям очи. Той ме гали по главата сякаш съм малко дете, но нямам против. Вдигам глава и го поглеждам... усмивка. Целувам го леко по бузата, а после следва кратък разговор.
Той ме бута да легна отново до него... не се дърпам. Отпускам се до него, сгушвам се както преди и всичко около мен се размива в черно-сиви петна. Сгушена в него, плача... така, както плаках онази нощ...
Отварям очи – бяло-розово петно...
Докога сънищата ще продължават да ме мъчат? Докога ще прекарвам нощите си в сълзи, искайки просто да бъда обичана? Докога нещата, които преди са ме дразнели и ми е минавало след 5 минути ще ме докарват до сълзи? Нима съм дала толкова малко, че да не получа миниатюрно парченце любов?
Не, не обвинявам никого... само себе си... само собственото си съзнание.
Replica
Comments
Мъчи ме да знам, че страдаш. Защо не се опиташ да помедитираш ? Помага, понякога само временно, но помага. Опитай се да подредиш съзнанието си, да изхвърлиш страховете си и нещата, които ти докарват болка.
Веднага след като се наспиш стани, застани с вдигнати ръце във формата на Алгиз, затвори очи, виж я, усети я как гори, запази всичко хубаво за което се сетиш в този момент в себе си, а всичко останало си представи като черна топка и буквално я изхвърли през прозореца. Стани и кажи "Аз съм Сил, аз съм мъж, добрите дни започват от днес, казах!". Усмихни се и излез да подишаш чист въздух. И не спирай да се смееш, защото има хора, които винаги ще те обичат ;)
Брат по арктаграм, Камито :)
@rivertroll: Не ти трябва... просто отражение на всичко, което е в мене... на цялата каша и объркване, на желанията, на спомените, на всичко...
It's in your head
Sad but it's true
It's inside you
тва дето ти е дал Campos може и да ти помогне .. в сми трябва ти време за да се окопитиш ... а точно това ша ти помогне. трябва ти и нещо , което няма как да си дадеш сама ... аз това търсенето продължава .. тъпи , инати , рогати ... пробваш до де намериш.
*гушк*