Той седеше в ъгъла срещу леглото й и я гледаше. Искаше да легне до нея и да я прегърне, да изтрие болката от очите и душата й, но тя нямаше да го види... тя никога не го виждаше, освен когато двамата не се срещаха в сънищата й.
“Побързай, не изоставай, бори се! Не изоставай и не ги оставяй да те завладеят! Трябва да излекуваш болката, която се крие в погледа ти и да прогониш онези променливи думи от съзнанието си... бори се...”
Тя лежеше и гледаше празния таван над себе си. Мислеше... не знаеше за какво, но мислеше. И плачеше. Болка...
Усети как съня постепенно се вмъкна в съзнанието й и му се предаде.
Той направи крачка напред и светлината на уличната лампа от прозореца го освети. Още една, и още, и още, докато не стигна леглото й. Постави ръката си в нейната и се загледа в лицето й – спокойно, дори щастливо. Ако в този момент някой можеше да погледне в стаята би казал, че странна сянка е надвиснала над леглото и нищо повече.
- Спи, прекрасна, остави сънищата да прелеят като вълни от сладък огън, в които си на сигурно място... спи, прекрасна, остави приливите да нахлуват и да те отнесат към новата утрин... спи...
Огън... огромна стена от огън я заобикаляше. Но тя не чувстваше страх от огъня, чувстваше сладко опиянение от блясъка на пламъците. Кошмарите се хвърляха към нея с озъбени жестоки усмивки, но щом достигнеха пламъците се изпаряваха с писъци. Тогава чу нечий глас да шепне “Спи, прекрасна...”. Огледа се и го видя – той беше нейния приятел, но се срещаше с него само понякога и само в сънищата. Той стоеше от другата страна на огнената стена и нагорещения въздух пречупваше образът му. Тя протегна ръка към него. Той прекрачи стената и беше до нея.
- Спи, прекрасна, остави сънищата да прелеят като вълни от сладък огън, в които си на сигурно място...
Намериха тялото й на следващата сутрин в леглото – лицето й беше спокойно, ръката й сякаш държеше нечия, а на стената зад нея имаше странна сянка.
”Day after day, fickle visions - messing with your head…
Fickle, vicious!
Sleeping in your bed, messing with your head - fickle visions…
Fickle, vicious!...
Sleep, sugar, let your dreams flood in - like waves of sweet fire, you're safe within…
Sleep, sweetie, let your floods come rushing in and carry you over to a new morning…”
Poets Of The Fall
2005 Signs Of Life
12. Sleep
На Симо.
14.02.2008
Replica
Comments