A Diary of Dreams...

FINLAAAAND! WE'RE HERE TO... UGH... UGH... APOLOGIZE! So here I am, back from FINLAAAND, safe and sound. I survived the flights, the waiting, THE meeting with my beloved Poets, the drinking with Joni and everything else there was to survive. And it wasn't as cold as people say it is, actually. A lot of firsts were involved in that trip: my first flight, my first trip to Finland, my first holiday alone, my first meeting with Alev in real life, my first meeting with a band I really love, my first promised interview, my first meeting with Joni from rain diary... and a lot of other firsts I can't recall right now. Truth is, I tried to keep a diary of everything that happened during those days in Helsinki, but I think a lot got lost in the emotions and memories. My pics are still dwelling on my camera, since my laptop is sick and had to go to the doctor, but I promise they will be up as soon as possible. I'll keep it brief, though I wanted to make a really long entry and des...

Don’t go away tonight, please stay. And if you have to go, don’t come in my dreams. And if you have to come, don’t smile at me. And if you have to smile, don’t kiss me. And if you have to kiss, don’t say you love me. And if you have that to say, don’t go away tonight, please stay... 12.07.2009 Replica P.S.: We both know the feeling, don't we?

Here I lie sleepless, dreamless. There you were again sleepless, dreamless. I want to dream again, but you said 'be sleepless, dreamless.' I trust you, blind, sleepless, dreamless. Silently you made me sleepless, dreamless. But I learned not to be sleepless, dreamless. For years I walked sleepless, dreamless. Then I learned – sleepless, dreamless, through life you can't go. Let you be the sleepless, dreamless, disembodied you. Let me be the sleepless, dreaming, embodied me. 19.06.2009 Replica

It's midnight. Again. I can't sleep. Again. And I was thinking I just put my sleeping habits in order. I guess I was fooling myself. Again. I've had this urge recently to watch some old movies, go back to my childhood memories, to my happy place, to my Neverland and just live in it for a night. But all the social networks and the "benefits" mankind created for itself dragged me out of there. Forcefully. Brutally. They washed my fairy dust off me and I can no longer fly. They locked my shadow in the cupboard and I'm sad. I was looking at Kay's facebook right about a minute ago and was thinking how people like to display their love. I was thinking how much I wish you were here tonight and not so far away. Right now, I feel like screaming at the world for being such a messy place. I feel like screaming at all the people and their norms and moralities (or rather lack of them). I feel like screaming at all the happy people out there. Just because holding the pi...

I'm drinking to remember, I'm drinking to forget. Cheers to thee, who left. My vision blurred, my knees weak, I was walking to thee. Opiate in my blood, opiate in my thought, I was drinking to forget. Forsook we were, from start Me – to drink to remember, You – to be the one who left. 05.06.2009 Replica

Winter I saw you walking outside in the snow, in the cold. Hands in your pocket, stooping. Scarf tightly around your neck. The cold made your cheeks red. Your thick coat makes me think of armour. Armour around that fragile being you are. Around that fragile someone I know. You stopped there, under the clock, in the middle of the dark street. Reluctantly you took out a cigarette and lit it, your hand shaking as you brought it up your lips. I watched you while you smoked it and then threw it on the ground stepping on it. People were passing you by, all in their coats, in their armour. All protected by the cold. You never paid attention to them, until she passed. She smiled at you, you smiled back. Spring I saw you walking outside in the sunlight, gathering as much warmth as you could. Hand in hand with her, smiling. Your armour was not as hard. Your fragile self was almost exposed to her, to the world. You stopped there, under the clock, in the middle of the street. You pulled her closer...

6-ти май. Масово познат на народа като Гергьовден. За мен този ден има малко по-специално значение, което не е свързано с нито един от много Гошовци, които познавам. На този ден преди точно година най-голямата ми мечта стана реалност - Sonata Arctica свириха в България, а аз бях там, на първи ред, пред Тони, с приятели около себе си и чух Replica. Трябва да си призная, че 6-ти май 2008 е ден, който ще помня още дълго време. Не мисля, че от тогава досега, а и преди това, съм се чувствала по-щастлива и цяла. Думите са слаби да изразят колко много обичам точно тези шестима фини... Гледайки отново концерта от Каварна, се замислих как пътувайки към Варна 2 дни преди концерта, аз слушах Poets of the Fall, а не Соната. Замислих се как буквално ги бях отписала и въртях само Поетите. А после как бях отписала Поетите и бях зациклила на Eluveitie. Истината е, че независимо какво казва last.fm-а ми, независимо с каква мелодия звъни телефона ми, какъв уолпейпър имам на лаптопа, телефона и плейъра с...

Дададададададада! ДА! Новият акустичен албум на прекрасната швейцарска фолк метъл група Eluveitie е онлайн от близо 24 часа. 8 дни преди официалния релийс на албума (по-късно релийс дата беше отложена за 17-ти април), господата и госпожиците от групата ме изненадаха приятно с качването на ЦЕЛИЯ албум на официалния myspace на групата. Придружен от един малък гайд (по-долу), смея да твърдя, че това е един страхотен албум, който надмина всякакви очаквания. Смело заявявам, че пичовете не спират да ме изненадват и остават една от най-добрите групи, които са ми попадали в последните години. Evocation I: The Arcane Dominion Track List: 01. Sacrapos - At First Glance feat. A.A. Nemtheanga (PRIMORDIAL) on voice 02. Brictom 03. A Girls Oath 04. The Arcane Dominion feat. Oli S. Tyr (FAUN) on long-necked lute 05. Within The Grove feat. Fredy Schnyder (NUCLEUS TORN) on hammered dulcimer feat. Mina The Fiddler (ex-BRANA) on 5-stringed viola 06. The Cauldron Of Renascence 07. Nata feat. A.A. Nemt...

00:44 Last chords of a song, a cigarette in my hand, a lighter in my pocket. I head out to smoke it, to marvel at the city at midnight. I open the door and the cold air outside embraces me, like a mother embraces a child. The cigarette is between my lips, my hand reaches for the lighter. A click. Light. Fire. Beauty. I inhale the poison. Leaning on the parapet of the balcony, I stare in the artificially lit city. Silence… No music. Just my breath. And the quiet sound of fire devouring the dry tobacco. Silence… 00:45 The night is still young. I listen to the silence. I hear the gentle hum of the supposedly asleep city. Crushing me. Filling my ears. Making me want to scream. I hear the city inhale and exhale evenly, lazily, sleepily. The silence crushing me. A lone car passes on the street, no music from it, the driver yawning and eagerly stepping on the gas pedal to get home faster. A lone drunk man passes on the side walk beside the car, not talking to himself, not listening to music. ...

"Last night, a stolen, incomplete and early version of X-Men Origins: Wolverine was posted illegally on a website. It was without many effects, had missing and unedited scenes and temporary sound and music. We immediately contacted the appropriate legal authorities and had it removed. We forensically mark our content so we can identify sources that make it available or download it. The source of the initial leak and any subsequent postings will be prosecuted to the fullest extent of the law – the courts have handed down significant criminal sentences for such acts in the past. The FBI and the MPAA also are actively investigating this crime. We are encouraged by the support of fansites condemning this illegal posting and pointing out that such theft undermines the enormous efforts of the filmmakers and actors, and above all, hurts the fans of the film." Yes, it did leak. Yes, it is a "crappy" version of the movie. Yet fans like me, and I believe I'm not alone out...

Струва ми се, че цяла вечност мина откакто бях в блога си, за да пиша за себе си, а не да публикувам поредната (слаба) история или стихотворение. Напоследък ме е трЕснала Елвейти вълна, та от има-няма два месеца въпросните не са излизали от плейлиста ми. Проблемът се появи като резултат от въпросното зарибяване ме трЕсна и леееека мания да им разгадая текстовете, предвид на това, че не се доверявам на това, което намирам по нета като превод... а някак си не върви да увисна на врата на Кригел, да му примигам влюбено на парцали и да го помоля за превод. Та по този повод - келтски. И както всяка една моя качествена мания досега, всичко трябва да се проучи предварително. Съответно от три-четири дни буквално не съм излизала от сайтове с тонове информация за Хелветия, Хелветите, езика им, развитието, историята и т.н. Започвам да се чувствам като книжен плъх, но и донякъде вече не се депресирам от Кригел толкова... xD Успях да си изровя и някакъв бейсик курс по езика, та живот и здраве, до се...

I'm out of my mind for thinking of you Yet you never were out of my mind. I tried to keep you out of my mind, But all I did was to go out of my mind. What if you were out of my mind, Just for today? What if I was not out of my mind, Just for tomorrow? If I went out of my mind, Would you follow me blindly And go out of my mind? What if you were out of my mind, Just for tomorrow? What if I was not out of my mind, Just for today? If you went out of my mind, I would follow blindly And go out of my mind. 18.03.2009 Replica "Ne, a gnata, cante t’ usstami, ne uostami, ne te carami. Ne carami, nec carasumi."

*will be here, soon I hope*

"Carpe diem, seize the day boys, make your lives extraordinary." "Carpe diem. Even if it kills me."

- Какво е да ме обичаш? Той погледна надолу към локвата пред него. Дъждовните капки докосваха повърхността, за да се слеят с нея и да образуват вълни, които да стигнат до ръба на дупката в асфалта. Беше някак хипнотично. Образът му беше размазан, кален, мрачен. А нейния си оставаше все толкова кристално ясен, чист, искрящ. Той погледна в очите на отражението й и тя се усмихна. Усети как сърцето му запрепуска в бясен ритъм, като реакция на усмивката й. Усети и остра болка да го пронизва. Живееше и умираше когато е с нея. Усети устните й върху своите. Усети сладкото опиянение на целувката... и отровното й действие. Изпитваше най-върховното удоволствие и най-голямата болка когато е с нея. - Да те обичам е... като да викам дъжда. Тя плъзна ръката си в неговата. Колко пъти тя го беше докосвала нежно в нощта, колко пъти беше отнемала живота му малко по малко? Колко пъти го беше заблуждавала, че му вдъхва живот, когато му го отнемаше? Колко пъти той бе спирал да я обича и колко пъти се връщ...

Наскоро гледах Emergency Gate. Малко след концерта им (всъщност изобщо не беше техен, хедлайнери бяха Kreator, а останалите съпорт-банди Eluveitie и Caliban) в България прочетох доста изказвания по отношение на Матиас и визията му. След същия концерт в Чехия и отвратителното поведение на чешките "брутални" метъли, които за пореден път доказаха колко слепи са в музикално отношение, чух, а по-късно и прочетох още мнения по адрес на Матиас. Основната идея на всички тези мнения беше една: недопустимо е вокалът на траш (според мен изобщо не бяха траш, ама както много пъти съм казвала за стилове не споря, понеже не ги оправям така или иначе) група да изглежда както Матиас. Чудя се какви са тия матрични идеи, които всички метъл и рок фенове имат в главата си... ако си рус със сини очи, значи си тотален лигльо. Ако пееш алтърнатив рок и имаш нежни текстове, значи си лигльо. Ако се обличаш в бяло, а свириш траш значи си лигльо. Да си метъл означава да гледаш мрачно, да имаш черна коса...

Josh Groban - Let Me Fall Let me fall Let me climb There's a moment when fear And dreams must collide Someone I am Is waiting for courage The one I want The one I will become Will catch me So let me fall If I must fall I won't heed your warnings I won't hear them Let me fall If I fall Though the phoenix may Or may not rise I will dance so freely Holding on to no one You can hold me only If you too will fall Away from all these Useless fears and chains Someone I am Is waiting for my courage The one I want The one I will become Will catch me So let me fall If I must fall I won't heed your warnings I won't hear Let me fall If I fall There's no reason To miss this one chance This perfect moment Just let me fall

В последните месец-два се чувствах все едно войнът в мен се е покрил някъде. Нито Kiuas помагаха, нито пък която и да е от така наречените "надъхващи" песни. И сега, когато ми е все тая дали ще се върне или не - ПРАС! - циклейки на Kiuas за трети пореден ден просто усетих как се върна. Точно заради това си обичам толкова много гадните надути фински паганисти, винаги ми дават точното количество думи и музика, която да разбуди война, ако е позаспал. Сега, повече от всякога откакто прочетох това съм уверена, че ще си получа мейла и вратата към Финландия ще се отвори. Divine, unscarred and electrified... Such words of power echo through your mind Never stop and never break There's always time to rest in your grave No time to play around Move fast or the world will bring you down Throughout your trials you'll sweat and bleed But certainly that's how life's meant to be Conqueror - Your finest hour's still yet to come Your lucky star is still rising Seeker - Pat...

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...

Още стъпка. Няма я. Тръгна си. Дните ми са празни без нея. Обаждам се на приятели, за да запълня времето си с нещо, а те ми казват "Тя беше просто поредната, продължавай напред!" Всъщност тя не беше поредната. Беше жената. Моята любима. И сега я няма. Тръгна си. Седя тук и си спомням как тя обичаше да идва идва тук нощем когато не можеше да спи. Това кресло й беше любимо. Сядаше на него, взимаше книга от полицата и четеше докато не заспи, а после аз идвах и я занасях в леглото. Но сега я няма. Тръгна си. Телефонът ми звъни, приятел. "Да излезе тази вечер" предлага той. "Добре!" отговарям с удоволствие. Нещо, което да държи съзнанието ми далеч от нея. Взимам якето и излизам навън, на студения нощен въздух. Вървя към заведението, а студа се просмуква през дрехите ми, докосва кожата ми. О, как ми се иска тя да е тук и да ме стопли. Тя топли себе си, няма я. Тръгна си. Влизам в клуба. Приятелят ми е там, усмихвам му се. "Бира" казвам на бармана и тог...