Skip to main content

Ne uostami, ne te carami...

Струва ми се, че цяла вечност мина откакто бях в блога си, за да пиша за себе си, а не да публикувам поредната (слаба) история или стихотворение.
Напоследък ме е трЕснала Елвейти вълна, та от има-няма два месеца въпросните не са излизали от плейлиста ми. Проблемът се появи като резултат от въпросното зарибяване ме трЕсна и леееека мания да им разгадая текстовете, предвид на това, че не се доверявам на това, което намирам по нета като превод... а някак си не върви да увисна на врата на Кригел, да му примигам влюбено на парцали и да го помоля за превод. Та по този повод - келтски.
И както всяка една моя качествена мания досега, всичко трябва да се проучи предварително. Съответно от три-четири дни буквално не съм излизала от сайтове с тонове информация за Хелветия, Хелветите, езика им, развитието, историята и т.н. Започвам да се чувствам като книжен плъх, но и донякъде вече не се депресирам от Кригел толкова... xD Успях да си изровя и някакъв бейсик курс по езика, та живот и здраве, до седмица-две ще го мина и него.

Освен тези новини се очертава бъдещо пътуване до, иронично, Швейцария... честно казано ми се ходи адски много отново там, наистина е страшно красиво ииии цитирайки г-н Гланцман: Cuonos bê tû sê - immi spakto...
А и определено ми трябва тренировка на немския... макар че немския немски и швейцарския немски се различават доста и ще имаме неразбирателство с господата и госпожиците там. Говорейки си за немския, най-накрая записах курс... време беше... цел: до септември да го говоря както преди 4 години.
Продължавайки темата чужди езици, финския върви стремоглаво нагоре. Голямата ми гордост там е, че успях да прочета съвсем простичък текст от 200 думи и да го разбера напълно. Включително и обърканите им километрични числа, като 365, което на фински е kolmesataakuusikymmentäviisi. O.o Все още продължавам тъпо и упорито да се мъча да го науча сама... цел: до август да водя що-годе граматически правилен разговор.

И освен всичките тези езикови новини, да преминем на творческа вълна.
Сайтът ми, по който работих от известно време с цел упражнение на html (който също уча сама, бтв) е почти готов. Остана да му направя един красив фон и да форматирам текста. Обещавам да ви го покажа като е съвсем готов, ама обещавате да не се смеете на простотата му.

Преди няколко дни получих мейл от Крис Бати (NaNoWriMo), в който имаше линк към Script Frenzy.
Да, правилно се досещате, ще се пише сценарий. И без това имам идеята за един мюзикъл с музика на една група, това е идеалната възможност да завърша сценария, който отлагам толкова. 30 дни, 100 страници. Не ме търсете през Април. :D

Споменавайки Април, освен тоновете рожденни дни, очаквам и Evocation I: The Arcane Dominion. Изцяло акустичен албум, който звучи по-фолкish. Ако съдя по Omnos и семпълите от останалите песни, този албум определено няма да ме разочарова. Още повече Кригел не се дере (толкова). <3

И като за лека нощ, а и в тон с последната тема:



Cu allate, papon sod urege,
eððilo de iantu in cridie.
Vedilumi: cante moi uosta!

Ne, a gnata, ne uostami,
ne te carami. Nec carasumi.

(защото Криги обича розовото xD)

Omnos-loving Replica. <3

Comments

Popular posts from this blog

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...

Some bands feel like family to me.

So, I had this sudden realization some days ago that there are some (very few, but existent) bands that feel like a part of my essence. OneRepublic have grown to be one of those bands and I'm eternally mad at myself from 6 years ago for not getting into them back then and eternally grateful to my 2012 self that decided to finally give them a proper listen and to my 2013 self for completely falling in love with the awesome people they all are and the amazing music they create.  Their beauty is in that they pour their completely human emotions into songs and manage to create lyrics that you can relate to, at least 90% of the time. Their beauty is in that they are extremely down to earth everyday people who just happen to create music you can relate to. Their beauty is in that through that music they teach so many lessons. And that is why I fell in love with them and why they will always hold a special place in my heart. So today morning, as I was watching something, I came across t...