Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната.
Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България.
Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на политическите игри и нещото, което ме натъжава най-много, на безотговорността си.
Защо трябваше да си изхвърлиш кутията от цигари точно пред мен, след като само три (3) крачки по-надолу има кошче за боклук?
Защо трябва да се правиш на мъж (важи и за многоуважаемите дами) и да го тропнеш на масата, дето се казва?
Защо за теб всичко се мери с билета за концерта на Пайнер, който - о, ужас и безумие, те са се побъркали, как може! - е поскъпнал с левче от миналото лято?
Защо трябва винаги да забравяш историята си?
Защо трябва винаги да си простак и груб?
И после ще седнеш ей там, в близката кръчма, ще си поръчаш ракия, ще изкоментираш, че сервитьорката е "яка кака" и "би я поклатил", а после ще започнеш да плюеш по политиците и по положението в страната.
Ще ми се да си затворя очите за всичко, което става в България, наистина. Но за съжаление не мога. Вярвате или не, пишейки това се разплаках от цялата болка, която тези факти ми носят.
Хора като въпросния приятел, за който споменах по-горе биват игнорирани в българското общество. Хора като мен, живеещи в чужбина биват оплювани, заради това, че са "избягали". А вие, хора, живеещи в България и плюещи собствения си хал, какво правите по въпроса да промените социалната реалност?
Днес, търсейки си материали за есето по Социология попаднах на това клипче. Какво геройство извършихте, млади българи!
Равносметката от всичко, което написах до тук е, че в момента ме е срам да се нарека българка. Искам отново с гордост да казвам "Аз съм българка!" когато ме попитат откъде съм.
Искам да променя България.
Мога да променя България.
Трябва да променя България.
10.12.2008
Replica
Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България.
Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на политическите игри и нещото, което ме натъжава най-много, на безотговорността си.
Защо трябваше да си изхвърлиш кутията от цигари точно пред мен, след като само три (3) крачки по-надолу има кошче за боклук?
Защо трябва да се правиш на мъж (важи и за многоуважаемите дами) и да го тропнеш на масата, дето се казва?
Защо за теб всичко се мери с билета за концерта на Пайнер, който - о, ужас и безумие, те са се побъркали, как може! - е поскъпнал с левче от миналото лято?
Защо трябва винаги да забравяш историята си?
Защо трябва винаги да си простак и груб?
И после ще седнеш ей там, в близката кръчма, ще си поръчаш ракия, ще изкоментираш, че сервитьорката е "яка кака" и "би я поклатил", а после ще започнеш да плюеш по политиците и по положението в страната.
Ще ми се да си затворя очите за всичко, което става в България, наистина. Но за съжаление не мога. Вярвате или не, пишейки това се разплаках от цялата болка, която тези факти ми носят.
Хора като въпросния приятел, за който споменах по-горе биват игнорирани в българското общество. Хора като мен, живеещи в чужбина биват оплювани, заради това, че са "избягали". А вие, хора, живеещи в България и плюещи собствения си хал, какво правите по въпроса да промените социалната реалност?
Днес, търсейки си материали за есето по Социология попаднах на това клипче. Какво геройство извършихте, млади българи!
Равносметката от всичко, което написах до тук е, че в момента ме е срам да се нарека българка. Искам отново с гордост да казвам "Аз съм българка!" когато ме попитат откъде съм.
Искам да променя България.
Мога да променя България.
Трябва да променя България.
10.12.2008
Replica
Comments
Днешните българи сме "нация от изроди" (Адем Кенан), съвсем буквално. Овци с промити мозъци. Представи си един горд прабългарски войн, представи си Хан Кубрат или Симеон Велики. Сега си представи до него един мазен, гримиран фешън, прясно изкаран от чалга дискотеката. Жалка картинка, нали ?
Точно затова митът, че ще се оправим е крайно фантастичен. Това никога няма да стане, просто защото сме изпускали историческото време за това многократно...
Impossible is nothing, както се казваше в рекламата на Адидас.
Никой в България не се замисля какво е било някога и какви войни са ходили по тая земя. Всичко се върти около чалгата...
" Всичко е възможно , стига да успееш да си го представиш как става "
АЗА