Още стъпка. Няма я. Тръгна си.
Дните ми са празни без нея. Обаждам се на приятели, за да запълня времето си с нещо, а те ми казват "Тя беше просто поредната, продължавай напред!" Всъщност тя не беше поредната. Беше жената. Моята любима. И сега я няма. Тръгна си.
Седя тук и си спомням как тя обичаше да идва идва тук нощем когато не можеше да спи. Това кресло й беше любимо. Сядаше на него, взимаше книга от полицата и четеше докато не заспи, а после аз идвах и я занасях в леглото. Но сега я няма. Тръгна си.
Телефонът ми звъни, приятел. "Да излезе тази вечер" предлага той. "Добре!" отговарям с удоволствие. Нещо, което да държи съзнанието ми далеч от нея. Взимам якето и излизам навън, на студения нощен въздух. Вървя към заведението, а студа се просмуква през дрехите ми, докосва кожата ми. О, как ми се иска тя да е тук и да ме стопли. Тя топли себе си, няма я. Тръгна си.
Влизам в клуба. Приятелят ми е там, усмихвам му се. "Бира" казвам на бармана и тогава я виждам. Точно там, от другата страна на бара, до него. Той ми дава бирата, взима парите и тогава ръцете му се увиват около нея. Те са около моята любима. Тя вече не е моя, няма я. Тръгна си.
Бавно отивам при приятеля си, не поглеждам назад. "Видя ли го как я прегръща?!", питам. "Кой?" ме поглежда той с недоумение. "Моята любима, онзи на бара я е прегърнал." казвам, някак раздразнен. "Така си плащаш заради това, че не показа какво е вътре." отговаря той спокойно. Няма я. Тръгна си.
Все още я чувствам в прегръдките си. Парфюмът й все още ме преследва. Цената, която иска от мен е прекалено висока. По-добре да я оставя. Няма я. Тръгна си.
По-добре и аз да вървя. Няма ме. Тръгнах си.
29.11.2008
Replica
In English
Дните ми са празни без нея. Обаждам се на приятели, за да запълня времето си с нещо, а те ми казват "Тя беше просто поредната, продължавай напред!" Всъщност тя не беше поредната. Беше жената. Моята любима. И сега я няма. Тръгна си.
Седя тук и си спомням как тя обичаше да идва идва тук нощем когато не можеше да спи. Това кресло й беше любимо. Сядаше на него, взимаше книга от полицата и четеше докато не заспи, а после аз идвах и я занасях в леглото. Но сега я няма. Тръгна си.
Телефонът ми звъни, приятел. "Да излезе тази вечер" предлага той. "Добре!" отговарям с удоволствие. Нещо, което да държи съзнанието ми далеч от нея. Взимам якето и излизам навън, на студения нощен въздух. Вървя към заведението, а студа се просмуква през дрехите ми, докосва кожата ми. О, как ми се иска тя да е тук и да ме стопли. Тя топли себе си, няма я. Тръгна си.
Влизам в клуба. Приятелят ми е там, усмихвам му се. "Бира" казвам на бармана и тогава я виждам. Точно там, от другата страна на бара, до него. Той ми дава бирата, взима парите и тогава ръцете му се увиват около нея. Те са около моята любима. Тя вече не е моя, няма я. Тръгна си.
Бавно отивам при приятеля си, не поглеждам назад. "Видя ли го как я прегръща?!", питам. "Кой?" ме поглежда той с недоумение. "Моята любима, онзи на бара я е прегърнал." казвам, някак раздразнен. "Така си плащаш заради това, че не показа какво е вътре." отговаря той спокойно. Няма я. Тръгна си.
Все още я чувствам в прегръдките си. Парфюмът й все още ме преследва. Цената, която иска от мен е прекалено висока. По-добре да я оставя. Няма я. Тръгна си.
По-добре и аз да вървя. Няма ме. Тръгнах си.
29.11.2008
Replica
In English
Comments
Не си заслужава , който не дава , не получава , който го е страх - остава сам. Обичай , живей и бъди себе си . Ако даваш - даваш всичко ... без половинчати неща . (hug)
Нямам намерение да се връщам назад... поне не толкова. *крие се*
А за другото си прав и знаеш, че го знам и аз те гушкам повече и те обичам повече пък.
Много си далече от главната роля.