Skip to main content

За рок музиката, визията и феновете...

Наскоро гледах Emergency Gate. Малко след концерта им (всъщност изобщо не беше техен, хедлайнери бяха Kreator, а останалите съпорт-банди Eluveitie и Caliban) в България прочетох доста изказвания по отношение на Матиас и визията му. След същия концерт в Чехия и отвратителното поведение на чешките "брутални" метъли, които за пореден път доказаха колко слепи са в музикално отношение, чух, а по-късно и прочетох още мнения по адрес на Матиас. Основната идея на всички тези мнения беше една: недопустимо е вокалът на траш (според мен изобщо не бяха траш, ама както много пъти съм казвала за стилове не споря, понеже не ги оправям така или иначе) група да изглежда както Матиас.
Чудя се какви са тия матрични идеи, които всички метъл и рок фенове имат в главата си... ако си рус със сини очи, значи си тотален лигльо. Ако пееш алтърнатив рок и имаш нежни текстове, значи си лигльо. Ако се обличаш в бяло, а свириш траш значи си лигльо.

Да си метъл означава да гледаш мрачно, да имаш черна коса до петите, поне четири кила вериги и шипове, възможно най-бруталните кубинки, които някога са правени и разбира се, да мразиш всички "позьори". За по-кратко, индивидите, представители на този вид ще наричаме трута.
Позьор (според дефиницията на трутата) са всички онези, като мен, Матиас, Марко и още кой ли не, които слушаме/изпълняваме метъл, но не се обличаме матрично.
Аз питам, какво значение има точно това, че днес съм с розова фланелка? Не слушам по-малко метъл от всички останали. Какво значение има, че Матиас е излезнал облечен в бяло? Музиката, която прави не се е превърнала в лигав поп, нали?

Май доста отдавна сме забравили, че това, което ни обединява е музиката, а не визията. Не виждам защо трябва да се налагат гледни точки и мнения. Нали живеем в свободен свят? Нали и вие не обичате когато някой се опитва да се налага над вас? Не виждам смисъл да бъдем делени на "трута" и "позьори". В крайна сметка, както написа една моя позната, It’s all about that pulsing beat, throbbing and jolting you off your feet. It has passion no words can ever capture, even to the best of one’s ability. It’s so thick, so unifying, you can almost touch it; almost taste it.

22.02.2009
Replica

Comments

Anonymous said…
http://www.last.fm/group/Metalheads+who+don%27t+give+a+fuck+if+they+are+true+or+not
:D
Neeyla said…
Мдам, но не е там идеята.. :Р

Popular posts from this blog

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...

Some bands feel like family to me.

So, I had this sudden realization some days ago that there are some (very few, but existent) bands that feel like a part of my essence. OneRepublic have grown to be one of those bands and I'm eternally mad at myself from 6 years ago for not getting into them back then and eternally grateful to my 2012 self that decided to finally give them a proper listen and to my 2013 self for completely falling in love with the awesome people they all are and the amazing music they create.  Their beauty is in that they pour their completely human emotions into songs and manage to create lyrics that you can relate to, at least 90% of the time. Their beauty is in that they are extremely down to earth everyday people who just happen to create music you can relate to. Their beauty is in that through that music they teach so many lessons. And that is why I fell in love with them and why they will always hold a special place in my heart. So today morning, as I was watching something, I came across t...