- Какво е да ме обичаш?
Той погледна надолу към локвата пред него. Дъждовните капки докосваха повърхността, за да се слеят с нея и да образуват вълни, които да стигнат до ръба на дупката в асфалта. Беше някак хипнотично. Образът му беше размазан, кален, мрачен. А нейния си оставаше все толкова кристално ясен, чист, искрящ. Той погледна в очите на отражението й и тя се усмихна.
Усети как сърцето му запрепуска в бясен ритъм, като реакция на усмивката й. Усети и остра болка да го пронизва.
Живееше и умираше когато е с нея.
Усети устните й върху своите. Усети сладкото опиянение на целувката... и отровното й действие.
Изпитваше най-върховното удоволствие и най-голямата болка когато е с нея.
- Да те обичам е... като да викам дъжда.
Тя плъзна ръката си в неговата.
Колко пъти тя го беше докосвала нежно в нощта, колко пъти беше отнемала живота му малко по малко? Колко пъти го беше заблуждавала, че му вдъхва живот, когато му го отнемаше? Колко пъти той бе спирал да я обича и колко пъти се връщаше пак? Защото да я обичаш беше като да викаш дъжда – отчаян вик, който можеше да продължи с години, а накрая, когато дъжда дойдеше, всичко се събираше в една въздишка.
Колко пъти си бе тръгвал от нея? Колко пъти тя беше при него, като сянка? Колко пъти той я виждаше навсякъде? Колко пъти се заклеваше никога повече да не й се обажда? И всеки път беше едно и също – защото в нейните прегръдки той се роди, от нейните целувки той порастна, от нейното тяло той стана мъж.
- Да те обичам е... като да заченеш от болка. Да те обичам е като да прегърнеш живота докато изгниваш. Да те обичам е нежно като майчина милувка. Да те обичам е да виждам как ме убиваш. Да те обичам е да усещам как пиеш живота ми. Да те обичам е да те виждам там, където не си. Да те обичам е да не забравям от какво се въздигнах.
Той стъпи в локвата. Образите им се сплетоха в един – наполовина черен, наполовина бял.
И той вдигна глава и закрачи гордо напред, забравяйки да я обича. Защото дъжда беше тук. Защото не трябваше вече да го вика. Защото тя винаги щеше да е там, където и той. Защото тя винаги щеше да се храни от неговия живот.
- Да те обичам е... като да викам дъжда.
"Heed, it's like calling the rain
It's like bearing in pain
Embracing life, decaying in death
Heed, it's like calling the rain
It's like the caress of a mother
Life to go withered, perennial pneuma
I will not forget what I arose from…"
Eluveitie
2008 Slania
11. Calling the Rain
28.02.2009
Replica
In English
Той погледна надолу към локвата пред него. Дъждовните капки докосваха повърхността, за да се слеят с нея и да образуват вълни, които да стигнат до ръба на дупката в асфалта. Беше някак хипнотично. Образът му беше размазан, кален, мрачен. А нейния си оставаше все толкова кристално ясен, чист, искрящ. Той погледна в очите на отражението й и тя се усмихна.
Усети как сърцето му запрепуска в бясен ритъм, като реакция на усмивката й. Усети и остра болка да го пронизва.
Живееше и умираше когато е с нея.
Усети устните й върху своите. Усети сладкото опиянение на целувката... и отровното й действие.
Изпитваше най-върховното удоволствие и най-голямата болка когато е с нея.
- Да те обичам е... като да викам дъжда.
Тя плъзна ръката си в неговата.
Колко пъти тя го беше докосвала нежно в нощта, колко пъти беше отнемала живота му малко по малко? Колко пъти го беше заблуждавала, че му вдъхва живот, когато му го отнемаше? Колко пъти той бе спирал да я обича и колко пъти се връщаше пак? Защото да я обичаш беше като да викаш дъжда – отчаян вик, който можеше да продължи с години, а накрая, когато дъжда дойдеше, всичко се събираше в една въздишка.
Колко пъти си бе тръгвал от нея? Колко пъти тя беше при него, като сянка? Колко пъти той я виждаше навсякъде? Колко пъти се заклеваше никога повече да не й се обажда? И всеки път беше едно и също – защото в нейните прегръдки той се роди, от нейните целувки той порастна, от нейното тяло той стана мъж.
- Да те обичам е... като да заченеш от болка. Да те обичам е като да прегърнеш живота докато изгниваш. Да те обичам е нежно като майчина милувка. Да те обичам е да виждам как ме убиваш. Да те обичам е да усещам как пиеш живота ми. Да те обичам е да те виждам там, където не си. Да те обичам е да не забравям от какво се въздигнах.
Той стъпи в локвата. Образите им се сплетоха в един – наполовина черен, наполовина бял.
И той вдигна глава и закрачи гордо напред, забравяйки да я обича. Защото дъжда беше тук. Защото не трябваше вече да го вика. Защото тя винаги щеше да е там, където и той. Защото тя винаги щеше да се храни от неговия живот.
- Да те обичам е... като да викам дъжда.
"Heed, it's like calling the rain
It's like bearing in pain
Embracing life, decaying in death
Heed, it's like calling the rain
It's like the caress of a mother
Life to go withered, perennial pneuma
I will not forget what I arose from…"
Eluveitie
2008 Slania
11. Calling the Rain
28.02.2009
Replica
In English
Comments