A Diary of Dreams...

Дададададададада! ДА! Новият акустичен албум на прекрасната швейцарска фолк метъл група Eluveitie е онлайн от близо 24 часа. 8 дни преди официалния релийс на албума (по-късно релийс дата беше отложена за 17-ти април), господата и госпожиците от групата ме изненадаха приятно с качването на ЦЕЛИЯ албум на официалния myspace на групата. Придружен от един малък гайд (по-долу), смея да твърдя, че това е един страхотен албум, който надмина всякакви очаквания. Смело заявявам, че пичовете не спират да ме изненадват и остават една от най-добрите групи, които са ми попадали в последните години. Evocation I: The Arcane Dominion Track List: 01. Sacrapos - At First Glance feat. A.A. Nemtheanga (PRIMORDIAL) on voice 02. Brictom 03. A Girls Oath 04. The Arcane Dominion feat. Oli S. Tyr (FAUN) on long-necked lute 05. Within The Grove feat. Fredy Schnyder (NUCLEUS TORN) on hammered dulcimer feat. Mina The Fiddler (ex-BRANA) on 5-stringed viola 06. The Cauldron Of Renascence 07. Nata feat. A.A. Nemt...

00:44 Last chords of a song, a cigarette in my hand, a lighter in my pocket. I head out to smoke it, to marvel at the city at midnight. I open the door and the cold air outside embraces me, like a mother embraces a child. The cigarette is between my lips, my hand reaches for the lighter. A click. Light. Fire. Beauty. I inhale the poison. Leaning on the parapet of the balcony, I stare in the artificially lit city. Silence… No music. Just my breath. And the quiet sound of fire devouring the dry tobacco. Silence… 00:45 The night is still young. I listen to the silence. I hear the gentle hum of the supposedly asleep city. Crushing me. Filling my ears. Making me want to scream. I hear the city inhale and exhale evenly, lazily, sleepily. The silence crushing me. A lone car passes on the street, no music from it, the driver yawning and eagerly stepping on the gas pedal to get home faster. A lone drunk man passes on the side walk beside the car, not talking to himself, not listening to music. ...

"Last night, a stolen, incomplete and early version of X-Men Origins: Wolverine was posted illegally on a website. It was without many effects, had missing and unedited scenes and temporary sound and music. We immediately contacted the appropriate legal authorities and had it removed. We forensically mark our content so we can identify sources that make it available or download it. The source of the initial leak and any subsequent postings will be prosecuted to the fullest extent of the law – the courts have handed down significant criminal sentences for such acts in the past. The FBI and the MPAA also are actively investigating this crime. We are encouraged by the support of fansites condemning this illegal posting and pointing out that such theft undermines the enormous efforts of the filmmakers and actors, and above all, hurts the fans of the film." Yes, it did leak. Yes, it is a "crappy" version of the movie. Yet fans like me, and I believe I'm not alone out...

Струва ми се, че цяла вечност мина откакто бях в блога си, за да пиша за себе си, а не да публикувам поредната (слаба) история или стихотворение. Напоследък ме е трЕснала Елвейти вълна, та от има-няма два месеца въпросните не са излизали от плейлиста ми. Проблемът се появи като резултат от въпросното зарибяване ме трЕсна и леееека мания да им разгадая текстовете, предвид на това, че не се доверявам на това, което намирам по нета като превод... а някак си не върви да увисна на врата на Кригел, да му примигам влюбено на парцали и да го помоля за превод. Та по този повод - келтски. И както всяка една моя качествена мания досега, всичко трябва да се проучи предварително. Съответно от три-четири дни буквално не съм излизала от сайтове с тонове информация за Хелветия, Хелветите, езика им, развитието, историята и т.н. Започвам да се чувствам като книжен плъх, но и донякъде вече не се депресирам от Кригел толкова... xD Успях да си изровя и някакъв бейсик курс по езика, та живот и здраве, до се...

I'm out of my mind for thinking of you Yet you never were out of my mind. I tried to keep you out of my mind, But all I did was to go out of my mind. What if you were out of my mind, Just for today? What if I was not out of my mind, Just for tomorrow? If I went out of my mind, Would you follow me blindly And go out of my mind? What if you were out of my mind, Just for tomorrow? What if I was not out of my mind, Just for today? If you went out of my mind, I would follow blindly And go out of my mind. 18.03.2009 Replica "Ne, a gnata, cante t’ usstami, ne uostami, ne te carami. Ne carami, nec carasumi."

*will be here, soon I hope*

"Carpe diem, seize the day boys, make your lives extraordinary." "Carpe diem. Even if it kills me."

- Какво е да ме обичаш? Той погледна надолу към локвата пред него. Дъждовните капки докосваха повърхността, за да се слеят с нея и да образуват вълни, които да стигнат до ръба на дупката в асфалта. Беше някак хипнотично. Образът му беше размазан, кален, мрачен. А нейния си оставаше все толкова кристално ясен, чист, искрящ. Той погледна в очите на отражението й и тя се усмихна. Усети как сърцето му запрепуска в бясен ритъм, като реакция на усмивката й. Усети и остра болка да го пронизва. Живееше и умираше когато е с нея. Усети устните й върху своите. Усети сладкото опиянение на целувката... и отровното й действие. Изпитваше най-върховното удоволствие и най-голямата болка когато е с нея. - Да те обичам е... като да викам дъжда. Тя плъзна ръката си в неговата. Колко пъти тя го беше докосвала нежно в нощта, колко пъти беше отнемала живота му малко по малко? Колко пъти го беше заблуждавала, че му вдъхва живот, когато му го отнемаше? Колко пъти той бе спирал да я обича и колко пъти се връщ...

Наскоро гледах Emergency Gate. Малко след концерта им (всъщност изобщо не беше техен, хедлайнери бяха Kreator, а останалите съпорт-банди Eluveitie и Caliban) в България прочетох доста изказвания по отношение на Матиас и визията му. След същия концерт в Чехия и отвратителното поведение на чешките "брутални" метъли, които за пореден път доказаха колко слепи са в музикално отношение, чух, а по-късно и прочетох още мнения по адрес на Матиас. Основната идея на всички тези мнения беше една: недопустимо е вокалът на траш (според мен изобщо не бяха траш, ама както много пъти съм казвала за стилове не споря, понеже не ги оправям така или иначе) група да изглежда както Матиас. Чудя се какви са тия матрични идеи, които всички метъл и рок фенове имат в главата си... ако си рус със сини очи, значи си тотален лигльо. Ако пееш алтърнатив рок и имаш нежни текстове, значи си лигльо. Ако се обличаш в бяло, а свириш траш значи си лигльо. Да си метъл означава да гледаш мрачно, да имаш черна коса...

Josh Groban - Let Me Fall Let me fall Let me climb There's a moment when fear And dreams must collide Someone I am Is waiting for courage The one I want The one I will become Will catch me So let me fall If I must fall I won't heed your warnings I won't hear them Let me fall If I fall Though the phoenix may Or may not rise I will dance so freely Holding on to no one You can hold me only If you too will fall Away from all these Useless fears and chains Someone I am Is waiting for my courage The one I want The one I will become Will catch me So let me fall If I must fall I won't heed your warnings I won't hear Let me fall If I fall There's no reason To miss this one chance This perfect moment Just let me fall

В последните месец-два се чувствах все едно войнът в мен се е покрил някъде. Нито Kiuas помагаха, нито пък която и да е от така наречените "надъхващи" песни. И сега, когато ми е все тая дали ще се върне или не - ПРАС! - циклейки на Kiuas за трети пореден ден просто усетих как се върна. Точно заради това си обичам толкова много гадните надути фински паганисти, винаги ми дават точното количество думи и музика, която да разбуди война, ако е позаспал. Сега, повече от всякога откакто прочетох това съм уверена, че ще си получа мейла и вратата към Финландия ще се отвори. Divine, unscarred and electrified... Such words of power echo through your mind Never stop and never break There's always time to rest in your grave No time to play around Move fast or the world will bring you down Throughout your trials you'll sweat and bleed But certainly that's how life's meant to be Conqueror - Your finest hour's still yet to come Your lucky star is still rising Seeker - Pat...

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...

Още стъпка. Няма я. Тръгна си. Дните ми са празни без нея. Обаждам се на приятели, за да запълня времето си с нещо, а те ми казват "Тя беше просто поредната, продължавай напред!" Всъщност тя не беше поредната. Беше жената. Моята любима. И сега я няма. Тръгна си. Седя тук и си спомням как тя обичаше да идва идва тук нощем когато не можеше да спи. Това кресло й беше любимо. Сядаше на него, взимаше книга от полицата и четеше докато не заспи, а после аз идвах и я занасях в леглото. Но сега я няма. Тръгна си. Телефонът ми звъни, приятел. "Да излезе тази вечер" предлага той. "Добре!" отговарям с удоволствие. Нещо, което да държи съзнанието ми далеч от нея. Взимам якето и излизам навън, на студения нощен въздух. Вървя към заведението, а студа се просмуква през дрехите ми, докосва кожата ми. О, как ми се иска тя да е тук и да ме стопли. Тя топли себе си, няма я. Тръгна си. Влизам в клуба. Приятелят ми е там, усмихвам му се. "Бира" казвам на бармана и тог...

21.11.2007 - Singing in Silence Днес е Денят - 21.11. Денят когато за първи път видях любимите ми Sonata Arctica. Мечта, която имах 7 години се сбъдна тогава в Planet Music във Виена. Все още си спомням как коремчето ми беше на топка когато се качих в автобуса сутринта, как се мотахме във Виена докато намерим къде е клуба, чакането, онзи литър вино, всичките разговори от типа "Ако се запозная с *името на някой от групата, най-често беше Тони*, ще..." и "Ако изсвирят *името на песен, най-често споменавани Replica и The Vice* ще умра на място...", 4 часовото чакане, пичовете, които вееха финското знаме, което в последствие хвърлиха на Тони, бутането за първи ред, нетърпеливото чакане на 3-те часа съпорт (Ride the Sky and Epica), крещенето, което не успях да сдържа когато се появи на сцената, всичките текстове, които изпях с Тони онази вечер, \m/-то от него и усмивките от Тони и Елиас (кой да предположи, че по-малко от шест месеца по-късно ще се снимам с тоз' пич ^...

The weight of days on me... I am done. The corn is burning under my feet, the words like circles and I'm waiting for someone to catch my fall in the deepest void of all. Haven't seen you in weeks, no clouds in the sky to rain me a drop loving touch I need and I am killing time by the lake, diving off the cliff, many times - scarring myself, colliding on the lake bed so dry... The world's without virginity and souls have no integrity... The Word of grave old danger - Love, it's all I'm after, oh I am done... The ground's not shaking under my feet, the World's not turning anymore! Wind is a thief, lonelier than me and it - does - not - want - me - in here... Plant a Flower of Love, care for it, water it, lounge in the shade of the stale champagne - a flower so fatal, yet beautiful. Showed the Bee where to fly and then let it die. The world's without virginity, the souls have no integrity... The Word of grave old danger - Love, it's all I'm after, o...

Flesh on flesh. Your breath on her skin… Slowly you slide your hands around her breasts, down her belly, down, down. Your animal instinct is guiding you. Her flesh on yours. Her nails digging into the skin on your back, you feel the skin peel off and you know blood will draw, but animal instinct pushes you. She fights back a bit, playing, like she always does. The human in you is gone. You’re an animal. Your hand goes quickly to her thighs, grabbing her strings, tearing them. A soft moan tears from her mouth. You kiss her. Passionately. Her nails dig in your back, as you pull up from her slightly, taking her hands and pinning them above her head Her back arched, her belly touching yours, her wetness brushing against your thigh. “Take me”, she whispers. So you do. You make love to her like you never did to any other woman. You feel her body beneath you, her sweet ecstasy as she arches her back and moans your name. Her whole body trembles under you in convulsions, her hair is tangled in ...

Тя стоеше на автогарата. Ревът на моторите изпълваше съзнанието й. Бензиновите изпарения пълнеха ноздрите й. Хората слизаха и се качваха на автобусите, целуваха се за сбогом или за добре дошли, прегръщаха се и тръгваха надолу по пътеката, между автобусите, покрай нея, към някое топло кафе. Спомни си как преди време с радост отиваше на автогарата, миризмата на бензин я изпълваше с щастие, а ревът на автобусния двигател й даваше надежда, че този път няма да е напразно. Спомни си как всеки път когато слизаше в друг град имаше кого да прегърне и как се връщаше със сълзи на очи, отново сама. Тя търсеше домът си от години – търсеше онова място, където можеше да се скрие от целия свят, да бъде самата себе си, без маски, да се смее, да обича. И всеки път беше едно и също. Човекът срещу нея й се усмихваше и й даваше надежди, че този път ще си струва, че това е домът й, че ще я скрие, и всеки път имаше онзи фатален “последен път” когато домът беше там, но беше студен и чужд към нея. И тя си тръг...

Once upon a time in the far far away kingdom of Finland, there was a beautiful princess. Everyone were amazed by her voice and she had eyes like the purest mountain stream. All the young men in the kingdom wanted her as a wife, but the princess had a secret only her father knew. She was a he. Time went by and the princess had to get married. His father knew that no man would agree to take his son, so he locked him up in the tallest tower. The king had read many stories of how brave knights saved the princesses from high towers, so he placed a dragon to guard the princess. Word soon spread out across the kingdom and the bravest of knights shined their armor and traded for the best steeds. There was one amongst them that was different. He was a she. She had no experience whatsoever in dealing with dragons, but decided to try her luck just to prove she can be as tough as the men. She rode day and night for 4 days until she reached the tallest tower with the dragon guarding it. She took he...

Нощта пропълзяваше бавно през прозореца. Розовината от залязващото слънце постепенно отстъпваше пред тъмно-синьото на нощта. Вечерницата беше изгряла, разпръсквайки светлината си и известявайки Луната. Тя стоеше сама в стаята, в ъгъла. Колене опряни в гърдите й, сълзи се стичаха по бузите й. Спринцовката стоеше до нея, пълна, готова за употреба. Дневният й грях. Единствения начин да избяга от самотата, от натиска, който всички около нея й оказваха. Единствения начин да пее в тишината. Беше любимката на всички, момичето на татко, винаги мила и усмихната, никога не се забъркваше в неприятности. Опитваше се да поддържа този фарс, да носи тази маска, но всичко беше повече отколкото тя можеше да понесе. Не можеше повече. Тогава се появи той – прояви разбиране към нея, прегръщаше я когато имаше нужда, изслушваше я, бършеше сълзите й. Тя никога не се замисли защо винаги носеше дълга пелерина и качулка. Никога не го виждаше да се приближава, но знаеше, че е винаги там. Миризма на сълзи и нещас...

Коленичили пред Дявола, те наведоха глави и изрекоха думите. Двете думи, които завинаги щяха да ги обвържат с него. Той отвори очите си за шарадата първи. Нейните все още бяха затворени, намиращи единствено грешните неща. Беше по-лесно за нея да намира всичко, което не се получаваше между тях отколкото нещата, които я караха да се усмихва. Беше по-лесно да изрича лъжи, да се крие зад тях и да вярва, че той е все още сляп и вярва на тях. "Мога да ти покажа, че мога да видя отвъд празните ти лъжи. Няма да остана още дълго в твоя свят ако продължиш." й беше казал той веднъж. Тогава тя не му повярва. Тя си спомни как той й подаде ръка и я покани на танц. Не бяха танцували откакто се запознаха преди толкова години. Той я прегърна и танцуваха. Дяволът се усмихваше до тях. Той се отдръпна от прегръдката й. Тя вдигна глава към лицето му. Той погледна настрани, към Дявола. Тя извъртя глава бавно натам. Очите й не видяха нищо, нито пък почувства присъствието му. Но Дяволът беше там, та...