Нощта пропълзяваше бавно през прозореца. Розовината от залязващото слънце постепенно отстъпваше пред тъмно-синьото на нощта. Вечерницата беше изгряла, разпръсквайки светлината си и известявайки Луната.
Тя стоеше сама в стаята, в ъгъла. Колене опряни в гърдите й, сълзи се стичаха по бузите й. Спринцовката стоеше до нея, пълна, готова за употреба. Дневният й грях. Единствения начин да избяга от самотата, от натиска, който всички около нея й оказваха. Единствения начин да пее в тишината.
Беше любимката на всички, момичето на татко, винаги мила и усмихната, никога не се забъркваше в неприятности. Опитваше се да поддържа този фарс, да носи тази маска, но всичко беше повече отколкото тя можеше да понесе. Не можеше повече.
Тогава се появи той – прояви разбиране към нея, прегръщаше я когато имаше нужда, изслушваше я, бършеше сълзите й. Тя никога не се замисли защо винаги носеше дълга пелерина и качулка. Никога не го виждаше да се приближава, но знаеше, че е винаги там. Миризма на сълзи и нещастие се носеше от него и изпълваше ноздрите й винаги котано той беше наоколо. Той пръв й предложи спринцовката, пръв й показа как да го направи.
След време тя осъзна, че това не беше начина да избяга от всичко, но вече беше прекалено късно. Беше му се доверила повече отколкото искаше, беше се иставила да стане негова играчка.
Сладката миризма на сълзи я обгради. Тя вдигна глава и го видя да стои пред нея. Той коленичи и взе спринцовката.
- Сълзи отново. Хайде, позволи ми да ги спра. – той посегна към ръката й.
- А ако това не е начина?
- Тогава какъв е?
- Ще ме обичаш ли?
- Винаги.
Тя се усмихна. Поредната горчива усмивка.
- Ще ме целунеш ли?
- Първо ми позволи да спра сълзите ти.
Тя протегна ръка към него. Той заби спринцовката във вените на лакътя и й се наведе към нея.
- Кажи сбогом на света. Смъртта е тук и иска да те целуне.
- И аз искам да го целуна.
Усмивка. Почувства студените му устни върху своите, а после усети сладка вълна на спокойствие и топлина да я обгръща. Отпусна се в прегръдката му. Той отметна кичур коса от лицето й.
- Моята наследница на вечерните Песни в Тишината.
Тя затвори очи. Почувства се чуплива като роза на снега.
22.10.2008
Replica
In English
Тя стоеше сама в стаята, в ъгъла. Колене опряни в гърдите й, сълзи се стичаха по бузите й. Спринцовката стоеше до нея, пълна, готова за употреба. Дневният й грях. Единствения начин да избяга от самотата, от натиска, който всички около нея й оказваха. Единствения начин да пее в тишината.
Беше любимката на всички, момичето на татко, винаги мила и усмихната, никога не се забъркваше в неприятности. Опитваше се да поддържа този фарс, да носи тази маска, но всичко беше повече отколкото тя можеше да понесе. Не можеше повече.
Тогава се появи той – прояви разбиране към нея, прегръщаше я когато имаше нужда, изслушваше я, бършеше сълзите й. Тя никога не се замисли защо винаги носеше дълга пелерина и качулка. Никога не го виждаше да се приближава, но знаеше, че е винаги там. Миризма на сълзи и нещастие се носеше от него и изпълваше ноздрите й винаги котано той беше наоколо. Той пръв й предложи спринцовката, пръв й показа как да го направи.
След време тя осъзна, че това не беше начина да избяга от всичко, но вече беше прекалено късно. Беше му се доверила повече отколкото искаше, беше се иставила да стане негова играчка.
Сладката миризма на сълзи я обгради. Тя вдигна глава и го видя да стои пред нея. Той коленичи и взе спринцовката.
- Сълзи отново. Хайде, позволи ми да ги спра. – той посегна към ръката й.
- А ако това не е начина?
- Тогава какъв е?
- Ще ме обичаш ли?
- Винаги.
Тя се усмихна. Поредната горчива усмивка.
- Ще ме целунеш ли?
- Първо ми позволи да спра сълзите ти.
Тя протегна ръка към него. Той заби спринцовката във вените на лакътя и й се наведе към нея.
- Кажи сбогом на света. Смъртта е тук и иска да те целуне.
- И аз искам да го целуна.
Усмивка. Почувства студените му устни върху своите, а после усети сладка вълна на спокойствие и топлина да я обгръща. Отпусна се в прегръдката му. Той отметна кичур коса от лицето й.
- Моята наследница на вечерните Песни в Тишината.
Тя затвори очи. Почувства се чуплива като роза на снега.
22.10.2008
Replica
In English
Comments