Поредната скучна вечер... отново съм зациклила пред компютъра, поради липса на друго занимание. Пише ми се, но не знам какво... не знам за какво да пиша, не знам за кого – за себе си, за поредния мъж, който се намеси в живота ми, за другите двама, които откакто са влезнали в живота и сърцето ми не са излизали от там, за така наречените си приятели, за това колко ми е трудно или пък отново за Концертът... или може би за новото начало, което поставиха Уайтснейк... нямам представа за какво... затова просто седя и пиша. Губя си времето, всъщност.
След поредното гледане на For The Sake Of Revenge и поредната доза спомени от паметния 21-ви ноември 2007 осъзнах от колко отдавна не съм си пускала Sonata Arctica и то не просто за шумов фон (да, по принцип рядко слушам музика в истинския смисъл на думата, по-скоро ми трябва шумов фон, на който да работя/готвя/чистя/пера/всевъзможни други неща...), а за да слушам... да затворя очи и да се пренеса в личния ми свят, в който има място само за 6 човека и около 150 песни... и го направих. Sonata Arctica Personal Favorites, който включва около 99,9% от творчеството им върви as we speak, дето се казва... някои от песните, особено тези от Ecliptica ме връщат много, много години назад, когато за първи път чух групата... тоест преди... абе много е... не ми се смята всъщност... беше в 7-ми клас... Replica, Letter To Dana, Shy… трите песни, в които за мен се съдържа името Sonata Arctica. Нужно ли е да пояснявам, че всяка от тях си има собствена история, която е свързана с човек или период от живота ми и бла-бла-бла-блааа... глупости... просто се опитвам да запълня празния лист, нищо повече.
Иска ми се отново да ги видя на живо... да прекарам час и половина от живота си гледайки и слушайки най-великия поет... час и половина, който да мине като минутка... и после МНОГО болка и МНОГО спомени... но болката е породена от спомени... обикновенно... или пък болката поражда спомени, зависи. И двете са ми се случвали и по-приятно... ох, пак го избивам на философия...
В този дух на мисли, нека осведомя всички, които някога ще прочетат това, че човека, който го пише не е този, който познавате. Можете да изкажете личните си благодарности на Уайтснейк. Ако се запознаете с тях, моля, вземете и някакъв телефон, на който мога да се свържа с групата... фенка съм им.
А сега в друг дух на мисли... прочетох 6-та книга от “любимата” ми поредица Колелото на Времето. Има ли нужда да споменавам, че изобщо не съм впечатлена и че можеше и да е по-добре, можеше да не е крадено и да не е изградено на базата на религия, можеше да няма толкова политически игри и най-важното от всичко, което можеше да е, но не е, е факта, че книгата можеше да не е толкова реална... реална от гледна точка на това, което предстои след само, о, вече са 4 години. Успех на всички, с оцелелите от масовото преливане на омърсената част на Силата ще се срещнем... някога... останалите – беше ми приятно, че някога бяхте част от стария ми живот. До тук с Колелото преди някой да ме обвини във фенщина...
Да се върнем на четирите години... до тогава мисля, че в живота ми има място освен за онези 5 човека, споменати по-горе, и за още петима... всички останали – F-U-C-K O-F-F! Илииии просто не ме търсете повече... никога. За нищо. Това беше. Казах! ---- (For more information please reffer to Whitesnake...)
И така, след цял ден прекаран в мислене как точно да кажа на хората да не ме занимават САМО със своите проблеми, а да се опитат поне веднъж да СЛУШАТ когато им говоря, както аз слушам когато те ми говорят и да се опитат да бъдат поне малко... съпричастни към това, което къса(ше) душичката ми, всичко просто си дойде на мястото с това мислоизлияние.
Предполагам, че е редно да благодаря на няколко човека... първо на Ранд, заради многото разговори и многото неща, на които ме научи. След това на Божо, заради това, че ме накара да се чувствам обичана когато имах нужда. Иван, задето беше до мен когато ми беше трудно. Камен също заради подкрепата и съветите и заради това, че му стискаше да каже какво беше преди (две) години на рожденния му ден. Симо, заради Poets Of The Fall и разговорите... за подкрепата... за това, че си мойто дребно братче. И не на последно място на Ангел също заради разговорите и заради нещата, на които ме научи... заради това, че е с мен когато всички други ги няма, заради това, че си е мойто кокалесто зло.
Предполагам, че има хора, които ще прочетат това и ще се изненадат, че имената им ги няма там... има и още на кого да благодаря заради изхабените нерви, заради сълзите, заради развалените приятелства, заради скандалите, заради курвенското поведение, заради липсата на подкрепа, заради скатавките, заради номерата, заради наученото от тях... така като се замисля май трябва да благодаря на вас повече от колкото на онези, споменати по-горе. Както и да е, ако трябва да изброя всеки, на който искам да благодаря, че ме направи такава, каквато станах, може би нощта няма да ми стигне.
След поредното гледане на For The Sake Of Revenge и поредната доза спомени от паметния 21-ви ноември 2007 осъзнах от колко отдавна не съм си пускала Sonata Arctica и то не просто за шумов фон (да, по принцип рядко слушам музика в истинския смисъл на думата, по-скоро ми трябва шумов фон, на който да работя/готвя/чистя/пера/всевъзможни други неща...), а за да слушам... да затворя очи и да се пренеса в личния ми свят, в който има място само за 6 човека и около 150 песни... и го направих. Sonata Arctica Personal Favorites, който включва около 99,9% от творчеството им върви as we speak, дето се казва... някои от песните, особено тези от Ecliptica ме връщат много, много години назад, когато за първи път чух групата... тоест преди... абе много е... не ми се смята всъщност... беше в 7-ми клас... Replica, Letter To Dana, Shy… трите песни, в които за мен се съдържа името Sonata Arctica. Нужно ли е да пояснявам, че всяка от тях си има собствена история, която е свързана с човек или период от живота ми и бла-бла-бла-блааа... глупости... просто се опитвам да запълня празния лист, нищо повече.
Иска ми се отново да ги видя на живо... да прекарам час и половина от живота си гледайки и слушайки най-великия поет... час и половина, който да мине като минутка... и после МНОГО болка и МНОГО спомени... но болката е породена от спомени... обикновенно... или пък болката поражда спомени, зависи. И двете са ми се случвали и по-приятно... ох, пак го избивам на философия...
В този дух на мисли, нека осведомя всички, които някога ще прочетат това, че човека, който го пише не е този, който познавате. Можете да изкажете личните си благодарности на Уайтснейк. Ако се запознаете с тях, моля, вземете и някакъв телефон, на който мога да се свържа с групата... фенка съм им.
А сега в друг дух на мисли... прочетох 6-та книга от “любимата” ми поредица Колелото на Времето. Има ли нужда да споменавам, че изобщо не съм впечатлена и че можеше и да е по-добре, можеше да не е крадено и да не е изградено на базата на религия, можеше да няма толкова политически игри и най-важното от всичко, което можеше да е, но не е, е факта, че книгата можеше да не е толкова реална... реална от гледна точка на това, което предстои след само, о, вече са 4 години. Успех на всички, с оцелелите от масовото преливане на омърсената част на Силата ще се срещнем... някога... останалите – беше ми приятно, че някога бяхте част от стария ми живот. До тук с Колелото преди някой да ме обвини във фенщина...
Да се върнем на четирите години... до тогава мисля, че в живота ми има място освен за онези 5 човека, споменати по-горе, и за още петима... всички останали – F-U-C-K O-F-F! Илииии просто не ме търсете повече... никога. За нищо. Това беше. Казах! ---- (For more information please reffer to Whitesnake...)
Предполагам, че е редно да благодаря на няколко човека... първо на Ранд, заради многото разговори и многото неща, на които ме научи. След това на Божо, заради това, че ме накара да се чувствам обичана когато имах нужда. Иван, задето беше до мен когато ми беше трудно. Камен също заради подкрепата и съветите и заради това, че му стискаше да каже какво беше преди (две) години на рожденния му ден. Симо, заради Poets Of The Fall и разговорите... за подкрепата... за това, че си мойто дребно братче. И не на последно място на Ангел също заради разговорите и заради нещата, на които ме научи... заради това, че е с мен когато всички други ги няма, заради това, че си е мойто кокалесто зло.
I am what you made me with years of abuse so BURN!
21.02.2008
С голямо уважение и искрени чувства на любов,
ебете си майката.
На онези специални хора... обичам ви и не зная дали някога ще мога да ви благодаря за всичко, което сте направили за мен... за всичко, което правите.
Replica
Comments