Skip to main content

01/15/2007 A night to remember...

Ден 15 от месец Януари на година 2007.
Събуждам се. Осъзнавам, че днес е Денят... денят, в който ще чуя една от доста скъпите ми и любими групи на живо.
THE day!
Ставам. Усещам, че треперя. Вълнение. Правя си чай и се позиционирам отново пред монитора. Пускам си Скайп и полазвам будния Вълк.

[08:39:25] Replica says: Ох, ох! Още 9 часа и 5 мин до Евър..

Побърквам се от нерви. Искам вече да е 18 часа, а аз да съм пред залата, заредена за концерта на Evergrey. Струва ми се нереално, че този ден дойде.
Отварям сайта им. Знам сайта им почти наизуст, но все пак се затруднявам докато намеря къде са изнесени датите на участията им. Отварям. Чета.

2007-01-15 Plovdiv - Geo Milev Hall

Продължава да ми се струва нереално. Отварям сайта, посветен на участието на Evergrey. От монитора ме гледат именно те. Скролвам. Уверявам се, че днес, 15.01.2007, е Денят. Усмихвам се. Поглеждам билетите на шкафа до себе си. Всичко е окей, билетите са здрави и живи. Прибирам ги.

По-малко от 9 часа по-късно седя пред залата. Умирам от нерви. Пуши ми се. Издърпвам Ранд навън за по цигара. Изпушвам я, като междувременно се разбивам от лиготия. Връщаме се обратно. Чакаме да отворят вратите. През това време някакви хора от организаторите се обясняват по доста некадърен и тъп начин за USB-тата на компютрите и как да разбереш, че можеш да изключиш USB-то. Преживяваме го. Започват да пускат.
Влизаме. Сядаме си като пичове.
Започват The A.X.E. Project. Не ми харесват, но все пак ги изтърпявам. Довършват ме с некадърния си и адски слаб кавър на Nemo и си тръгват.
Stonegard превземат сцената по най-бруталния начин и по също толкова брутален начин надъхват публиката с музиката си. Свирят с кеф. Разбиват се, но и те си тръгват.

Двайсетина минути пауза... сбивам се с Ранд, изпадаме в лиготия.

Започва интро, публиката е на нокти, ние се кротваме. Пристигат! OMG, те пристигат!!! Evergrey! Подскачам екзалтирано на седалката. Останалата част от концерта до момента, в който чух първите акорди на I'm sorry ми е мъгла... от I'm sorry нататък спомените липсват съвсем.

Излизам от залата. Треперя. От кеф. И от студ. Но повече от кеф. Не си спомням почти нищо от концерта, но знам, че беше велико. Знам, че датата 15.01.2007 ще запомня завинаги.

С уважение и специални поздравления за 4LivePromotions, Stonegard и не на последно място Evergrey,
Replica
Stay metal!

Comments

Anonymous said…
Всичко е мноо добре само не мога да се съглася с тъпите изказвания за The A.X.E. Project. И понеже се пишеш за тотално яка фенка на Evergrey ще ти кажа какво сподели Рикард Зенден за тях(това е клавириста на Евъргрей ако нещо не си наясно кой е, който следва да е твой идол): Българската група ме изненада много приятно с музиката си, както и с невероятното чувство с което я свири.Лично ги поздравих след концерта за това и им пожелах успех, защото наистина са великолепни музиканти.
Така че скъпа, знам колко лесно е да оплюеш българската банда, но явно по този начин оплюваш и мнението на идолите си, които според мен са 10-пъти по наясно кой как свири отколкото ти. За в бъдеще бъди по-въздържана с оценките си, още повече когато хората , които боготвориш са на противоположното мнение... ставаш просто смешна. Това е.
Neeyla said…
В крайна сметка всеки има право на лично мнение, а аз изказвам своето. След като според теб мненията ми са тъпи, просто не чети. Очевидно не понасяш някой да критикува българската музикална сцена...
Никой не отрича, че свириха с чувство, също както и Stonegard, също както и Evergrey, но просто музиката им не ми допадна. Има да работят още доста неща докато стигнат "великолепни музиканти".
Никак не е лесно да плюеш която и да е банда, но аз и не ги плюя. Това, че мнението на пичовете от Evergrey и моето се разминават не значи, че ги плюя. Ако тръгна да слушам и да се поддавам на влиянието на мненията на всичките групи по които съм луда...
Така че, ако обичаш, не ми давай тон в живота и не ми говори, че ставам смешна, след като противореча на Evergrey.
Няма лошо да си фен, но да седиш и да гледаш вокала/клавириста/барабаниста и т.н. на някоя група и да чакаш да каже нещо, за да може ти да си на неговото мнение е овчо поведение. Аз не съм от тези овце, така че if you please...

Със здраве
Replica

Popular posts from this blog

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...

Some bands feel like family to me.

So, I had this sudden realization some days ago that there are some (very few, but existent) bands that feel like a part of my essence. OneRepublic have grown to be one of those bands and I'm eternally mad at myself from 6 years ago for not getting into them back then and eternally grateful to my 2012 self that decided to finally give them a proper listen and to my 2013 self for completely falling in love with the awesome people they all are and the amazing music they create.  Their beauty is in that they pour their completely human emotions into songs and manage to create lyrics that you can relate to, at least 90% of the time. Their beauty is in that they are extremely down to earth everyday people who just happen to create music you can relate to. Their beauty is in that through that music they teach so many lessons. And that is why I fell in love with them and why they will always hold a special place in my heart. So today morning, as I was watching something, I came across t...