A Diary of Dreams...

Изплагиатствано от блог, който излезе при търсене в чичко Гугъл. Там пишеше, че е изплагиатствано от форума на Сивостен, така че плагиатството е пълно. ;) Идеята е да си представите, че се прави филм по вашия живот и да изберете музиката към него, като към тези може да добавяте и още... каквито се сетите и колкото се сетите. Ето и моите: 1. Текат встъпителните надписи към филма за вашия живот. Музиката към тях е? Sonata Arctica - Replica 2. Бързо прескачащи кадри от вашето детство, а за фон? Eagles - Hotel California 3. Изведнъж всичко замира и действието се фокусира на тук и сега, седнали сте пред компа, а от пращящите тонколони се чува? Sentenced - Killing me, killing you Charon - Little Angel 4. На следващият ден. Всъщност той е толкова следващ, колкото и предишния… все същото. Утре ще правите нещо различно, но тийм сонга към еднообразието в живота ви е? Stratovarius - 4000 rainy nights 5. Нов ден. Този е нов. Срещате я/го. Едни очи, в който намирате всички отговори… а и останалото ...

1980. Шести юни. 20:58 часа. Магдален лежеше в болничното легло. Всеки момент второто й дете щеше да се роди. Джеймс седеше до леглото на жена си, сложил ръка на рамото на Дру – първото им дете. - Татко, мама ще се оправи ли? Джеймс не отговори. Магдален бе идвала в съзнание само веднъж за последните няколко дни и лекарите бяха силно обезпокоени както за нейното здраве, така и за това на плода. “Заклевам те, теб и целия ти род! Дано никога не намерите покой както на Земята, така и на Небето! Заклевам те, теб и целия ти род, да губите всичко, що ви е най-скъпо!” Момичето беше прегърнало малката златна статуетка и гледаше уплашено възрастната жена пред себе си. Жената каза няколко думи на език, който детето не разпозна, после изчезна в облаче от сивкав дим. Детето се стъписа, после побягна. Дру седеше на неудобните столове в чакалнята и клатеше крачката си. До него, Джеймс седеше и гледаше в една точка. Стояха така вече почти два часа, а все още никой не им бе казал нищо. Г...

- Някога обичал ли си? - Много пъти. Дори в момента обичам. - Любовта боли. - Права си, боли. Боли, защото я оставяме да боли. Той си дръпна от цигарата и издиша дима. Тя си играеше с пръстените си. Погледа й бягаше по масата и все по-често се спираше на кутията цигари. - Може ли една? – тя погледна кутията, после него в очите. - Да, разбира се. – той й подаде кутията отворена. Тя издърпа една цигара и я запали. Не беше пушила от доста години. Двамата мълчаха, загледани някъде из заведението, пушейки. Изгасиха цигарите си почти едновременно и си размениха усмивки. - Разходи се с мен. – той я хвана за ръката. Тя го погледна недоверчиво, но все пак взе палтото си и тръгна с него. Нощта беше студена и дъждовна. - Мразя го това време, баси! - Какво му е? Невероятно е! – тя разпери ръце и се завъртя. - Мразя да вали. - Аз пък обожавам. - Зная. Тя го погледна, усмихна му се и го хвана за ръката. Тръгнаха надолу по улицата без посока. Просто вървяха. Един до друг, ръка за ръка...

Ден 15 от месец Януари на година 2007. Събуждам се. Осъзнавам, че днес е Денят... денят, в който ще чуя една от доста скъпите ми и любими групи на живо. THE day ! Ставам. Усещам, че треперя. Вълнение. Правя си чай и се позиционирам отново пред монитора. Пускам си Скайп и полазвам будния Вълк. [08:39:25] Replica says: Ох, ох! Още 9 часа и 5 мин до Евър.. Побърквам се от нерви. Искам вече да е 18 часа, а аз да съм пред залата, заредена за концерта на Evergrey. Струва ми се нереално, че този ден дойде. Отварям сайта им. Знам сайта им почти наизуст, но все пак се затруднявам докато намеря къде са изнесени датите на участията им. Отварям. Чета. 2007-01-15 Plovdiv - Geo Milev Hall Продължава да ми се струва нереално. Отварям сайта, посветен на участието на Evergrey. От монитора ме гледат именно те. Скролвам. Уверявам се, че днес, 15.01.2007, е Денят. Усмихвам се. Поглеждам билетите на шкафа до себе си. Всичко е окей, билетите са здрави и живи. Прибирам ги. По-малко от 9 часа по-...

Толкова тъга... вечер по земята... тайнствени мъгли пълзят над блатата... Отварям очи към прохладния вятър, гората мълчи, пристига луната - кръгла, бяла, златна, узряла.. бягам натам, вия сам! Широката луна пак ме влудява! Широката луна пак ме влудява! Всички хора спят... вечер по земята... аз се взирам дълго в моята любима и добра позната... Препускам към нея... по бял лунен път... тревожен и сам - едва-едва усмихнат вълк... Луната танцува, властва, лудува! Луната беснее и буйства! Лее се лунна река... на всички страни! Бягам натам, вия сам! Широката луна пак ме влудява! Широката луна пак ме влудява! Широката луна пак ме изгаря! Широката луна пак ме влудява! Широката луна пак ме изгаря! Стефан Вълдобрев - Вълк

„Не съм аз виновна, той е виновен. Не съм аз виновна, той е виновен. Не съм аз виновна, той е виновен.” Магдален гледаше отражението в огледалото. Очите й се пълнеха със сълзи, тя ги преглъщаше с мъка и си повтаряше, че не е виновна, че вината не бе в нея. Гримът й се беше разтекъл по бузите и в момента приличаше по-скоро на някакво жалко копие на Гарванът, от колкото на красивото момиче, което беше. - Не съм аз виновна, той е виновен. Не съм аз виновна, той е вино... мамка му, кой заблуждавам? Тя зарови лице в ръцете си. Пусна водата да тече, за да сподави стоновете й и се свлече по стената. Сви се почти на топче и си позволи да плаче... позволи на сълзите да отмият болката в сърцето й. Позволи им да отмият лицето му, позволи им да отмият милувките му. Магдален си припомни онази вечер – целувките му, думите му. *** Нямаше представа колко време бе прекарала плачейки. Стана, избърса остатъците от сълзи по бузите си, погледна се в огледалото и се усмихна. - Никога повече! И...

Нийла стоеше на терасата на катедралата. Вятърът развяваше червената й коса и галеше лицето й. Тя гледаше града под нея и се опитваше да проумее как нещо толкова красиво можеше да я наранява толкова. - Пссст... Нийла се обърна и огледа тясното коридорче, което водеше до другата тераса. Отново отправи погледа си към града. - Пссст! Нийла... защо сме тъжни?... Да не би те да ни нараниха с всичките си лъжи и празни думи? Копнеем за разплата? Какво искаш да направим с града? Какво ще кажеш... да го накараме да потанцува... с Животното? - Кой е там? – тя погледна нагоре към върха на кулата. Оттам й се усмихваше Странника – Кой си ти? Той скочи отгоре, мина през решетката все едно тя не съществуваше и застана пред Нийла. Отново беше облечен с шлифера си. Нийла го погледна и се усмихна. - Ти всъщност не съществуваш. Плод си на ума ми, нали? - Хахахаха, не, съкровище. Реален съм – от плът и кръв. Тя протегна ръка и го докосна. В момента, в който пръстите й докоснаха ...

"Passion... it lies in all of us... sleeping... waiting... and tough unwanted, unbidden... it will stir... open its jaws and howl... It speaks to us... guides us... passion rules us all... and we obey. What other choice do we have?... Passion is the source of our finest moments... the joy of love... the clarity of hatred... and the ecstasy of grief. It hurts sometimes more than we can bear... if we could live without passion maybe we'd know some peace... but we will be hollow... empty rooms, shuttered and dank... without passion we would be truly dead..." Angelus Buffy - the vampire slayer Season 2, ep. 17 Passion

Her sharpened nails in my flesh... make me crave for more. Her chilling cold caress... makes me feel so warm. She's my addiction - the one... the one I love , my whore... She's my redemption - the one... the one I hate and adore... And with her I die... and for her I die... She's my mistress of pain! I burn in flames of lust... I covet, I crave, I desire... In her I lay all my trust... as the flames grow higher. She's my addiction - the one...the one I love , my whore... She's my redemption - the one... the one I hate and adore... And with her I die... and for her I die... and therefore I sigh - she's my mistress of pain! Poisonblack - With her I die Заострените й нокти в плътта ми... ме карат да се моля за още. Ледено-студената й прегръдка... ме стопля толкова много. Тя е моята страст - единствената... единствената, която обичам, моята курва... Тя е моето спасение - единствената... единствената, която мразя и обожавам... И с нея умирам... и за нея умирам... Тя...

Самотна по улица вървя и няма светлина в нощта. Тъжни спомени напират в мен, подлудяват ме и всичко бие на зле. Болка раздира моето сърце, защо не може всичко да бъде по-добре?!? Искам да избягам, да не мисля за нищо дори. Просто да си тръгна, да изчезна, за да спре да ме боли. Искам да потъна, да няма и спомен за мен. Всичко ми омръзна, дано да свърши някой ден. Просто искам да избягам от съдбата на този скапан свят, във който всичко се разпада и върви назад. От съдбата да загубя, всичко ценно на света. Дори не ми остана любовта.

Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия. Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш. Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си. Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо. Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто което ти можеш да направиш. Научих, че не е важно какво се случва с хората, важното е какво правят те по въпроса. Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот. Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни. Научих, че отнема много време, да станеш човека който искаш да бъдеш. Научих, че е много по-лесно да реагираш, вместо да помислиш. Научих, че трябва винаги ...

Yeah, I've been to Jupiter Да, била съм къде ли не... и там също. And I've fallen through the air Падала съм много пъти... и почти никога не е имало кой да ме вдигне. I used to live out on the moon But now I'm back here down on earth На луната всичко е някак по-леко... но ми писна да живея в илюзии. Време е да си стъпя на краката и да осъзная кое е реалност и кое илюзия... да осъзная, че е време да спра да се занимавам с посредствени личности, които смеят да се нарекат мои приятели... лицемери... Why are you here? Защо всъщност си тук и четеш това? Защо аз съм тук и се занимавам с теб? Are you listening? Слушаш ли като говоря? Слушаш ли когато имам нужда да бъда чута? Can you hear what I am saying? Слушаш? А чуваш ли наистина какво говоря, или просто кимаш с глава, забил празния си поглед в очите ми и си мислиш кога ли ще спра? I am not here, I'm not listening I'm in my head and I'm spinning Не мога вечно да съм тук... не мога вечно да слушам. Имам свой свят, св...

Този пост няма да има особено голям смисъл за повечето от вас, които го четат. Този пост ще има смисъл за тази част от вас, която си мисли, че ме познава. Този пост ще има смисъл за тази част от вас, които си мислят, че са нясно с мен, с желанията и вижданията ми. Този пост ще има смисъл и за тази част от вас, които успяха по един или друг начин, за година или за няколко месеца, да ме опознаят и да успяват да разбират как се чувствам само от един поглед. На тези, първите, имам да кажа точно едно изречение от шест прости думички и формулирано от Тони: FUCK OFF AND GET A LIFE!!! На другата силно казано група от хора, мога да кажа само едно огромно, ама наистина огромно благодаря, че винаги са до мен когато имам нужда. Искам да им благодаря за това, че само с няколко думи винаги успяват да ме успокоят. Няма достатъчно силни думи, или поне аз не откривам такива, които да могат да изкажат колко много им дължа. Обичам ви и тримата! :) П.П.: Нека всеки, който чете това, приема думите по-го...

Най-сетне се докопах до кууултовото EP на Kiuas - The Discipline of Steel. Съдържа четири велики песни, коя от коя по-хубави. Сингъла започва с невероятната Until we reach the Shore, следвана от Behind the Glass. Следва кратичката The Wisdon of Steel и кулминацията на всичко е по-епичната дори и от The Power of One на Sonata Arctica, The Discipline of Steel. Последната е с продължителност 11:51 минути и умело съчетава келтската митология с финската Калевала, вплитайки и малко от историята на Конан. Песента е изключително разнообразна откъм темпо и мелодии и всеки би могъл да намери по нещо за себе си в нея. Илия отново е показал завидните си гласови умения, пък и колегите му са се постарали с аранжимента. :) Пожелавам на групата да продължава все в същия дух и стискам палци на себе си и останалите й български фенове скоро да ги видят на живо. ;) The Discipline of Steel In the ancient times The power was handed to the chosen one To manifest itself in a dark form Summon fire, conj...

Ииии ето я новата мания - Vanishing Point... поредната група, по която се зарибих покрай Sonata Arctica. Трябва да си призная, че чух групата преди почти година... а разбрах за тях преди почти три. ;) Най-накрая успях да се докопам до техен албум и в момента приритвам. След ровене в официалния им сайт (някой изненадан, че съм била там? :Р) намерих и 5 песни, които се водят unplugged, та свалих и тях... и се започна великия цикъл. :) Vanishing Point са австралийска група, 6 момчета (ох, добре де, мъже, не момчета...). Вокалиста ми е съименник - Силвио, което беше още една от причините да приритам за техен албум. *гледа невинно* Свирят някакъв си метъл... казвам някакъв, защото някъде ги определеят като прогресив, другаде като пауър, на трето място - мелодик. Не разбирам от стилове, та не споря... може пък някой ден да имам възможност да ги питам те към кой стил се определят. *въздъхва, отнесена в мечти* Както и да е, пиша цялото това нещо, за да пусна текста на Dancing with the Devil о...

TOMB RAIDER written by Brent V. Friedman First Draft 7/17/98 - - - STRANGELY ENOUGH, PAGE 1 MISSING FROM HARD COPY INT. BOARDING SCHOOL - LIBRARY - DAY LARA CROFT (16), a headstrong, long-haired beauty, is surrounded at a study table by her UNIFORMED CLASSMATES, one of which, DELIA, is the group skeptic. Chyron : London, 1986 LARA First of all Delia, my father is much younger than he looks. And second of all, you're completely missing the point. A LIBRARIAN across the way shushes the girls, forcing Lara to lower her voice to a dramatic whisper: LARA (CONT'D) Once my father got inside Ghengis Khan's tomb, he thought he was home free. BACK TO: INT. GHENGIS KHAN'S TOMB - DAY Revealed in Lord Croft's FLASHLIGHT is Khan's decrepit MUMMY. Clutching a crudely-fashioned CEREMONIAL DRUM. LARA (V.O.) But as soon as he took the sacred drum from Khan's bony clutches... Lord Croft admires his prize stolen from the mummy. LARA (V.O.) (CONT'D) ...