Гледаш ме. Усмихваш се.
Загубвам се в очите ти. Усмихвам се.
Протягам ръка, за да те докосна – виждам, още мъничко. Усещам топлината на кожата ти и затварям очи. Ръката ми се докосва до нещо студено и гладко, това не е твоята кожа.
Стъклената стена.
Отдръпвам се със сълзи в очите. Отново е там, защо?
Виждам те, толкова близо до себе си, а не мога да те докосна.
Някога влезе в съзнанието ми. Някога аз влязох в твоето. Свалих всички маски пред теб и бях такава, каквато не съм била пред никой друг. Но ти не. Бавно градеше стъклената стена, градеше я около мен. Градеше я с усмивки и изписваше “Обичам те” по нея.
Понякога намирам сила да разбия стената, мисля си, че е просто стъкло, че ще се поддаде на удара ми и ще се разбие. Всеки път успявам само да я пропукам. И всеки път ти успяваш да подмениш стъклото с ново, по-дебело.
Един ден ще спра да искам да строша стъклото. Един ден ще престана да гледам назад, към стъклената стена, към теб. Един ден...
До тогава ще изписвам със сълзите си “Обичам те” и “Не си отивай” и ще падам на колене пред теб. Ще се показвам слаба, ще се унижавам. А ти ще продължаваш да ме гледаш от другата страна на стъклото и ще се смееш.
07.10.2008
Replica
In English
Загубвам се в очите ти. Усмихвам се.
Протягам ръка, за да те докосна – виждам, още мъничко. Усещам топлината на кожата ти и затварям очи. Ръката ми се докосва до нещо студено и гладко, това не е твоята кожа.
Стъклената стена.
Отдръпвам се със сълзи в очите. Отново е там, защо?
Виждам те, толкова близо до себе си, а не мога да те докосна.
Някога влезе в съзнанието ми. Някога аз влязох в твоето. Свалих всички маски пред теб и бях такава, каквато не съм била пред никой друг. Но ти не. Бавно градеше стъклената стена, градеше я около мен. Градеше я с усмивки и изписваше “Обичам те” по нея.
Понякога намирам сила да разбия стената, мисля си, че е просто стъкло, че ще се поддаде на удара ми и ще се разбие. Всеки път успявам само да я пропукам. И всеки път ти успяваш да подмениш стъклото с ново, по-дебело.
Един ден ще спра да искам да строша стъклото. Един ден ще престана да гледам назад, към стъклената стена, към теб. Един ден...
До тогава ще изписвам със сълзите си “Обичам те” и “Не си отивай” и ще падам на колене пред теб. Ще се показвам слаба, ще се унижавам. А ти ще продължаваш да ме гледаш от другата страна на стъклото и ще се смееш.
07.10.2008
Replica
In English
Comments