Най-голямата фирма за тръговия с тютюн в страната и полетата, които притежаваше, заедно с пътя, който ги свързваше беше известна като Тютюневия път. Стотици хора бяха наети от компанията - възрастни, деца - имаше достатъчно работа за всеки.
Дейв събираше тютюн почти откакто можеше да се спомни. Семейството му беше едно от малкото, които бяха лоялни към фирмата и не я бяха напуснали дори в тежки времена. Момчето слушаше истории как неговия пра-дядо първи решил да работи с тогава малката фирма. Неговия син, дядото на Дейв, започнал да работи с него когато бил на 8 и това станало традиция.
Тайно, Дейв мразеше това място. Той мечтаеше за това, което бе отвъд стената, разделяща Пътя от света. Беше чул, подслушал за да сме точни, слухове, че било пълно с цветове - слънцето било жълто, небето било синьо, тревата била зелена. Дейв мразеше черно-белият свят, в който живееше. Той мечтаеше, че един ден ще се събуди преди зората, ще излезе навън, ще се облегне на стената и ще гледа слънцето да изгрява. Щеше да види всичките цветове и цялата красота, която зората притежаваше. Щеше да му се възхищава. Вместо това щеше да чуе рева на фабриката, известяващ новия ден.
Днес го повикаха във фабриката. Един от хората, отговорни за опаковането на цигарите се разболял и някой трябвало да заеме мястото му. Дейв с удоволствие се съгласи, само за да види какво е да работиш във фабрика.
Много малко хора можеха да влизат в нея, а още по-малко можеха да си позволят да си купят цигари. Понякога, ако си много добър в това, което правиш, получаваш цигара в почивката си. Но само понякога.
Дейв искаше да опита една, да вдиша чистата отрова, да я опита, да се закашля. Той тайно взе една цигара от кутията пред себе си и излезе навън за почивката си. Беше студен вън, предимно бяло днес, заради сланата, която падна сутринта. Той извади клечка и я драсна на стената, обграждаща Тютюневия Път. Облегна се на стената и погледна нагоре към сивкавото небе - без облаци днес, без слънце.
Той чуваше момчетата от другата страна на Пътя да пеят щастливи песни. Наричаше ги щастливите момчета. Те бяха родени в свят пълен с цветове, свят, който изглеждаше толкова далечен от този на Дейв. Той искаше да остави нещо след себе си, нещо, което щеше да се помни. Нещо, в което да вложи цялата си душа, но не знаеше какво. Много пъти си мислеше да издраска някакво съобщение в стената, но не знаеше какво да напише.
Дейв погледна към небето отново, пушейки. Затвори очи и се заслуша в песента на щастливите момчета. Отвори ги когато песента свърши и видя нещо червеникаво-зелено в небето. Възможно ли беше в този черно-бял свят да е дошла пеперуда?
Хвърчилото се рееше из небето, следвано от виковете на щастливите момчета.
Дейв се прибра у дома и попита баща си.
- Видях хвърчило днес. Беше цветно. Ще го хванеш ли за мен, татко?
Той не отговори. Дейв погледна в очите му.
- То е толкова далечно от нас, синко. Не можем да имаме цвят тук. И имаме само миризмата на тютюн. Знаеш ли какво казват отвъд стената? "Хората от Тютюневия Път могат да гледат, но не и да се забавляват." Никога няма да си от другата страна на стената, синко.
Този ден Дейв реши какво ще напише на стената, какво ще остави зад себе си.
Той се събуди на следващата сутрин, отиде във фабриката, взе друга цигара и излезе да я изпуши край стената. Извади ножа си и задраска по дървото.
* * *
Фабриката беше отдавна затворена. Някакъв човек от отвъд морето беше купил Тютюневия Път и затвори фабриката скоро след това, оставяйки толкова много хора без работа. Дейв гледаше от хълма наблизо как машините дойдоха и разрушиха фабриката. Миризмата на тютюн стана толкова силна. Той беше обграден от момчета, които му казваха да пусне хвърчилото насам, после натам.
Спомени нахлуха в съзнанието му. Спомни си детството, черно-бялото детство. Спомни си първия път, когато го повикаха във фабриката, първата цигара, щастливите момчета пееха от другата страна на стената и хвърчилото в небето. Той си спомни какво написа на стената на следващия ден и се усмихна.
* * *
Долу хората събаряха стената. Много от дъските бяха издраскани с безмислени или сбъркани думи, знаци или имена. Но имаше една дъска, която и маше само едно изречение на нея. Мъжът го прочете. Погледна нагоре към небето и видя хвърчило. Усмихна се.
"Дори и да ми отнеме завинаги, един ден ще имам това хвърчило."
16.10.2008
Replica
In English
Дейв събираше тютюн почти откакто можеше да се спомни. Семейството му беше едно от малкото, които бяха лоялни към фирмата и не я бяха напуснали дори в тежки времена. Момчето слушаше истории как неговия пра-дядо първи решил да работи с тогава малката фирма. Неговия син, дядото на Дейв, започнал да работи с него когато бил на 8 и това станало традиция.
Тайно, Дейв мразеше това място. Той мечтаеше за това, което бе отвъд стената, разделяща Пътя от света. Беше чул, подслушал за да сме точни, слухове, че било пълно с цветове - слънцето било жълто, небето било синьо, тревата била зелена. Дейв мразеше черно-белият свят, в който живееше. Той мечтаеше, че един ден ще се събуди преди зората, ще излезе навън, ще се облегне на стената и ще гледа слънцето да изгрява. Щеше да види всичките цветове и цялата красота, която зората притежаваше. Щеше да му се възхищава. Вместо това щеше да чуе рева на фабриката, известяващ новия ден.
Днес го повикаха във фабриката. Един от хората, отговорни за опаковането на цигарите се разболял и някой трябвало да заеме мястото му. Дейв с удоволствие се съгласи, само за да види какво е да работиш във фабрика.
Много малко хора можеха да влизат в нея, а още по-малко можеха да си позволят да си купят цигари. Понякога, ако си много добър в това, което правиш, получаваш цигара в почивката си. Но само понякога.
Дейв искаше да опита една, да вдиша чистата отрова, да я опита, да се закашля. Той тайно взе една цигара от кутията пред себе си и излезе навън за почивката си. Беше студен вън, предимно бяло днес, заради сланата, която падна сутринта. Той извади клечка и я драсна на стената, обграждаща Тютюневия Път. Облегна се на стената и погледна нагоре към сивкавото небе - без облаци днес, без слънце.
Той чуваше момчетата от другата страна на Пътя да пеят щастливи песни. Наричаше ги щастливите момчета. Те бяха родени в свят пълен с цветове, свят, който изглеждаше толкова далечен от този на Дейв. Той искаше да остави нещо след себе си, нещо, което щеше да се помни. Нещо, в което да вложи цялата си душа, но не знаеше какво. Много пъти си мислеше да издраска някакво съобщение в стената, но не знаеше какво да напише.
Дейв погледна към небето отново, пушейки. Затвори очи и се заслуша в песента на щастливите момчета. Отвори ги когато песента свърши и видя нещо червеникаво-зелено в небето. Възможно ли беше в този черно-бял свят да е дошла пеперуда?
Хвърчилото се рееше из небето, следвано от виковете на щастливите момчета.
Дейв се прибра у дома и попита баща си.
- Видях хвърчило днес. Беше цветно. Ще го хванеш ли за мен, татко?
Той не отговори. Дейв погледна в очите му.
- То е толкова далечно от нас, синко. Не можем да имаме цвят тук. И имаме само миризмата на тютюн. Знаеш ли какво казват отвъд стената? "Хората от Тютюневия Път могат да гледат, но не и да се забавляват." Никога няма да си от другата страна на стената, синко.
Този ден Дейв реши какво ще напише на стената, какво ще остави зад себе си.
Той се събуди на следващата сутрин, отиде във фабриката, взе друга цигара и излезе да я изпуши край стената. Извади ножа си и задраска по дървото.
* * *
Фабриката беше отдавна затворена. Някакъв човек от отвъд морето беше купил Тютюневия Път и затвори фабриката скоро след това, оставяйки толкова много хора без работа. Дейв гледаше от хълма наблизо как машините дойдоха и разрушиха фабриката. Миризмата на тютюн стана толкова силна. Той беше обграден от момчета, които му казваха да пусне хвърчилото насам, после натам.
Спомени нахлуха в съзнанието му. Спомни си детството, черно-бялото детство. Спомни си първия път, когато го повикаха във фабриката, първата цигара, щастливите момчета пееха от другата страна на стената и хвърчилото в небето. Той си спомни какво написа на стената на следващия ден и се усмихна.
* * *
Долу хората събаряха стената. Много от дъските бяха издраскани с безмислени или сбъркани думи, знаци или имена. Но имаше една дъска, която и маше само едно изречение на нея. Мъжът го прочете. Погледна нагоре към небето и видя хвърчило. Усмихна се.
"Дори и да ми отнеме завинаги, един ден ще имам това хвърчило."
16.10.2008
Replica
In English
Comments