Skip to main content

The December Family

To Bekki and Alev. ;)

Everything starts a couple of months ago when I first had the chance to listen to some of the magical music of Poets of the Fall. I felt again that warm feeling I had years ago when I was just looking around in Sonata Arctica's world. For a few days the Poets became from "just a band" to "the second best band I have ever heard". The standart procedure was started: looking for info on this and that person from the band until I found out that mr. Marko Saaresto is born on the 5th of December (different year than me, but this is not significant for the case... :P ), then I did a research over his old projects until I found Playground. With a lot of effort and googling and downloading torrents I finally got my hands on the album. At that time I got a couple of pms from Alev and we began talking about Marko. A bit later Bekki came and soon the Trinity was formed. Yesterday, while waisting time at facebook I looked over my birthday calendar and noticed Bekki is born on the 3rd of December. Alev too is a December child, 15th. And so I shared with the latter that we're all born in December and she just said "We are the December People..". Don't ask why, I thought of the December Family and after a few minutes of looking for pictures and a bit of work in ACD Photocanvas the first family portrait came to be.

I suppose some of you would wanna join the happiest family on earth, but I'll have to disappoint you... no vacancies. There is, however the possibility we take someone in, but under the conditions that it will suffice for him to have the opportunity to speak with Marko (The Wizard :P ) himself and use the family name freely... also clean, cook, wash the clothes etc. while we are busy...

06.06.2008
Replica

Comments

Anonymous said…
Aww! =) So nice of you to put our family up at your blog. :D But why do I feel like laughing every time I read your post?

"while we are busy..."

xD xD xD xD
June 07, 2008 2:42 AM
Post a Comment

Popular posts from this blog

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...
6 comments
Read more

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...
Post a Comment
Read more

Some bands feel like family to me.

So, I had this sudden realization some days ago that there are some (very few, but existent) bands that feel like a part of my essence. OneRepublic have grown to be one of those bands and I'm eternally mad at myself from 6 years ago for not getting into them back then and eternally grateful to my 2012 self that decided to finally give them a proper listen and to my 2013 self for completely falling in love with the awesome people they all are and the amazing music they create.  Their beauty is in that they pour their completely human emotions into songs and manage to create lyrics that you can relate to, at least 90% of the time. Their beauty is in that they are extremely down to earth everyday people who just happen to create music you can relate to. Their beauty is in that through that music they teach so many lessons. And that is why I fell in love with them and why they will always hold a special place in my heart. So today morning, as I was watching something, I came across t...
Post a Comment
Read more