a man I used to care for,
a man I used to know.
For every tear that falls,
a wound grows bigger
into my already bleeding soul…”
“See me running, see me running”
Улица. Високи стени ме ограждат. Стени без прозорци. Виждам и други да бягат до мен. Дробовете ми горят, краката едва се движат, прекалено трудно ми е да се движа, но бягам. Страхът ме води. Страхът от болката... болката от любовта. И бягам...
Обръщам се назад със сетни сили, за да погледна лицето на любимия и сякаш чувствам нов прилив на енергия...
“Today, it's in the air again today, another incident that just went off…”
Не мога да бягам повече. Спрях се, за да си поема въздух и той ме настигна... усетих устните му върху кожата си, ароматът на парфюма му. Почувствах сладостта от любовната прегръдка и спрях своя бяг.
Той ми даде всичко, от което имах нужда. Накара ме да се чувствам обичана и... не знаех какво да правя...
“Did I act like a fool cos I didn't know what to do,
when you gave me just a little bit more than I bargained for,
a little too much in my hands when my hands are tied
It's the ultimate fling to go frolicking,
licking the muck from the soles of the boots of your pride,
everytime you lied”
“If I deny you what you're searching, do I do it out of fear?
Am I ruling out my reason, killing that which I hold dear?”
Ако крия това, което търсиш и отричам, че те обичам... дали го правя от страх? Игнорирам ли съзнанието си като убивам това, което обичам най-много?
“When you're sleeping right next to me, I know you're the one
So when I hear you calling my name, why do I turn away to run”
Когато спиш тихо до мен осъзнавам, че ти си човекът. Когато лежа в прегръдките ти осъзнавам, че сърцето ти бие за мен... тогава защо бягам когато те чуя да викаш името ми... защо все още ме е страх...
“Out of my way I'm coming, another excuse before I'll stay”
Махни се от пътя ми! Не се опитвай да ме спреш! Няма да остана тук, мога да си намеря извинение да си тръгна... мога да намеря извинение да изляза на онази сива улица, да бъда обградена с високите тухлени стени и да бягам докато дробовете ми горят. Трябва да изляза там!
Трябва да заема мястото си, където мога спокойно да се чувствам сама. Изолирана от болката, от теб, от очите ти, от усмивката ти, от прегръдката ти...
”So to save face
I'll hold my place
So I may safely feel alone...”
Знам, че пак ще се уморя и ще спра да бягам. Ще се обърна пак назад и ще видя отново усмивката ти. И отново ще забравя за улицата, за своя бяг. Ще бъда твоя отново докато отново не почувствам болката и не избягам.
“Have a little more of not enough
More of what is less but isn't love
Little of the same you're dreaming of
That's enough, that's enough.”
И въпреки, че се страхувам от болката и разочарованието, аз протягам ръце към теб. Протягам ги за прегръдка. Протягам ги, за да ги оковеш...
“And though I fear these shackles, like my darkness closing in
I will hold out my hands, I will hold out my hands...”
19.06.2008
Replica
Comments