...или как мечтите стават реалност за втори път.
Денят започна рано и болезнено. Очакваше ме неприятна изненада и студена баня... а предната вечер беше съвсем малко тежичка...
Изпълзявам от банята около 10 и започвам да съхна. Камен, Мила и Симо отиват да разузнаят положението и трийсетина минутки по-късно се връщат, а сънените им лица са заменение от радостни усмивки. "Има дирижабълче на Соната!" изписква почти истерично Мила. А мен ме присвива коремче само при мисълта, че след по-малко от 12 часа ще гледам любимата си група отново...
Пакетирам си мешката и в пълно бойно облекло, сиреч hand-made потника ми на Соната, се запътваме дружно към градския площад, където вече има нещо. Бързо успяваме да си намерим място на оградите и започваме да се тюхкаме защо са толкова далеч и мислим начин да ги избутаме по-напред, по-близо до Тони, Елиас, Марко, Хенрик и Томи. В крайна сметка охраната свърши това вместо нас. ;)
14 часа... слънцето напича облечената ми в черно особа... остават 6 часа. Постепенно площада пред сцената започва да почернява от метални братя и сестри, а фланелките на Соната стават все по-често срещани. Всеки познава някого, той пък познава друг и в крайна сметка се озоваваш с някой напълно непознат да чакаш за оградите и да кроите планове за предстоящото събитие.
Техниците на Соната също се поразбудиха по това време и полазиха сцената, инсталирайки барабаните, осветлението, микрофоните и стойката на йоничката на Хенрик. Оградите вече са преместени на не повече от метър от сцената, а гадните потни бясни пропаднали метъли вече си пазят местата, налягали пред тях.
17 часа... слънцето се поскри и сега заплашва с лек дъждец... но безсмъртието ми вече е факт... остават 3 часа. Томи се промъква почти незабелязан на сцената и заема мястото си зад барабаните. Минути по-късно останалата част от бандата пробягва зад сцената и след още няколко минути и те се озовават на сцената, за да се уверят, че всичко е наред. Издебвам ги невинно с идеята да ги помоля за снимка, но първия път бях игнорната брутално... добре, че Елиас е пич. 8) Доволна и трепереща се връщам на мястото си и в следващия час въздишам и все още не мога да асимилирам какво се е случило.
18 часа... коремчето ми е на топка, въпреки, че знам какво да очаквам от концерта... Тони минава зад сцената и предизвиква въздишки от женската част на заобиколилите ме метъли... остават 2 часа. Мисля си какъв ли ще е сетлиста, защото до последно не беше ясно дали ще е това, което вече съм слушала, или пък този път щастието ще ми се усмихне напълно и освен, че ще чуя любимата си група на родна почва с приятели, ще чуя и любимата си песен...
19 часа... всички са вече на крак, заели бойна позиция и готови да аплодират the best band ever... остава 1 час. Тук-там пробягват разни трута с фланелки на Мановар, но да оставим тях на страна... авантата си е аванта, както казва един познат. Още час ме дели от още едно неповторимо сбъдване на мечта, която имах почти 7 години. Не мога да сваля усмивката от лицето си...
20 часа... Б.Т.Р. излизат, за да подгреят, въпреки че на повечето от нас не ни беше нужна подгрявка от никакъв вид, за да дадем всичко от себе си и да покажем, че този концерт не трябва да остава единствен в България...
21 часа... осветлението изгасва, напрежението е нарастнало безкрайно много, дори и за мен. Започваме да скандираме "Соната! Соната! Соната!" с надеждата, че ще се появят миг по-скоро... зазвучава нежното интро и в този момент сякаш нещо ме изхвърли някъде в облаците, където има място само за мен, Соната и музиката им... после се появиха те - Томи, Хенрик, Марко, Тони и Елиас и подхванаха In Black And White. Може би до средата на песента Тони се увери, че тази вечер няма да му се налага да пее много по простата причина, че публиката го замества.
Следва Paid In Full, доза пеене, с което започвам да чувствам болка в гърлото и дробовете, но безсмъртието ми в този момент не ми позволи да направя нищо друго освен да продължа да скачам, пея и аплодирам.
Kingdom For A Heart е песен, която исках да чуя лайв преди много време, но дори и сега, след толкова години, пях с Тони всяка една думичка. Но след нея ме очакваше най-голямата и приятна изненада за вечерта, ако не и за целия ми живот.
Чувам началните акорди на Replica и сцената пред мен се разми с едно огромно цветно петно. Усещам ръцете на хората, които бяха около мен и знаеха, че това е Песента, чувам гласовете им някак далечни... I'm home again, I won the war and now I am behind your door... разтапям се по оградата, в буквалния смисъл на думата. Не знам дали някой от бандата има идея колко много ме зарадва с тази песен, но мога да кажа само едно огромно благодаря за нея.
Последва още една песен от Ecliptica, озаглавена 8th Commandment, която по случайност, или не, чувам за втори път лайв.
Време е да поохладим страстите с красивата и неповторима Shamandalie. Иска ми се да се обадя на Ранд, който остана някъде там отзад и да го поздравя с нея...
До тук всичко добре, но къде остана новия албум? Без Тони дори да подскаже поне малко коя ще е песента, зазвучава интрото на Caleb, с което аз съм тотално смазана от кеф.
Отново време за нещо нежно и трогателно, а именно Tallulah.
Продължението беше също от Silence, но е една от най-бързите им песни - Wolf and Raven, която, тематично беше последвана от FullMoon и It Won't Fade, с което изчерпахме голяма част от "вълчия" репертоар. ;)
Последвалата игра на барабани беше еднакво забавна както за нас, така и за Тони, който не спря да се смее заедно с нас.
Следваща в списъка беше мой личен фаворит от преди 2-3 години - Black Sheep. Разбира се текста в началото беше точно този, който очаквах да е: We're not Iron Maiden and we're not from England, we are Sonata and we come from Finland! :D Шамар в лицето на всички Мейдън фенове!
Последва Gravenimage и изненадващо за мен, този път Тони не успя да си смотае лириките до степен да не знам какво пее. :Р Предпоследна за вечерта беше Don't Say A Word, но това не ни спря да подивеем напълно и тотално на нея. ;)
Традиционно концерта завърши с The Cage, много подскачане и привкус на водка.
След като публиката се укроти малко след Клетката и Тони за пореден път каза, че трябва да дойдат отново, на сцената притича един от техниците им и бутна в ръцете на Тони бутилка водка Финландия... и така се стигна до Vodka Song, и последната за вечерта доза подскачане и пеене.
После Томи разхвърли палките си, Елиас - перцата си и дойде време да си кажем довиждане с тях. Поклон, последно благодаря, "Kauniita Unia!" от Тони и прожекторите изгаснаха...
Коленичих на оградата и очите ми се напълниха със сълзи. Камен ме прегърна, после Симо, после Мила... не можеше да е реалност. Умората я нямаше, нищо не ме болеше, бях дала писмото на бандата, бях ги слушала за втори път на живо, бях си спечелила още погледи и усмивки от Тони, бях чула Replica и още куп неща, които дори и сега, два дни след концерта, не мога да асимилирам...
Озвучението беше идеално, организацията също. Благодаря на кметъла на Каварна Цонко Цонев, че направи мечтата ми реалност. Благодаря на Соната, че приеха да му съдействат. Благодаря на всеки един от вас, който пееше и аплодираше неуморимо бандата. Благодаря и на всеки, който на Replica ми каза "Честито!" или "Поздрав!" или просто извика "Сил!"... благодаря, че направихте този концерт незабравим.
08.05.2008
Replica
Денят започна рано и болезнено. Очакваше ме неприятна изненада и студена баня... а предната вечер беше съвсем малко тежичка...
Изпълзявам от банята около 10 и започвам да съхна. Камен, Мила и Симо отиват да разузнаят положението и трийсетина минутки по-късно се връщат, а сънените им лица са заменение от радостни усмивки. "Има дирижабълче на Соната!" изписква почти истерично Мила. А мен ме присвива коремче само при мисълта, че след по-малко от 12 часа ще гледам любимата си група отново...
Пакетирам си мешката и в пълно бойно облекло, сиреч hand-made потника ми на Соната, се запътваме дружно към градския площад, където вече има нещо. Бързо успяваме да си намерим място на оградите и започваме да се тюхкаме защо са толкова далеч и мислим начин да ги избутаме по-напред, по-близо до Тони, Елиас, Марко, Хенрик и Томи. В крайна сметка охраната свърши това вместо нас. ;)
14 часа... слънцето напича облечената ми в черно особа... остават 6 часа. Постепенно площада пред сцената започва да почернява от метални братя и сестри, а фланелките на Соната стават все по-често срещани. Всеки познава някого, той пък познава друг и в крайна сметка се озоваваш с някой напълно непознат да чакаш за оградите и да кроите планове за предстоящото събитие.
Техниците на Соната също се поразбудиха по това време и полазиха сцената, инсталирайки барабаните, осветлението, микрофоните и стойката на йоничката на Хенрик. Оградите вече са преместени на не повече от метър от сцената, а гадните потни бясни пропаднали метъли вече си пазят местата, налягали пред тях.
17 часа... слънцето се поскри и сега заплашва с лек дъждец... но безсмъртието ми вече е факт... остават 3 часа. Томи се промъква почти незабелязан на сцената и заема мястото си зад барабаните. Минути по-късно останалата част от бандата пробягва зад сцената и след още няколко минути и те се озовават на сцената, за да се уверят, че всичко е наред. Издебвам ги невинно с идеята да ги помоля за снимка, но първия път бях игнорната брутално... добре, че Елиас е пич. 8) Доволна и трепереща се връщам на мястото си и в следващия час въздишам и все още не мога да асимилирам какво се е случило.
18 часа... коремчето ми е на топка, въпреки, че знам какво да очаквам от концерта... Тони минава зад сцената и предизвиква въздишки от женската част на заобиколилите ме метъли... остават 2 часа. Мисля си какъв ли ще е сетлиста, защото до последно не беше ясно дали ще е това, което вече съм слушала, или пък този път щастието ще ми се усмихне напълно и освен, че ще чуя любимата си група на родна почва с приятели, ще чуя и любимата си песен...
19 часа... всички са вече на крак, заели бойна позиция и готови да аплодират the best band ever... остава 1 час. Тук-там пробягват разни трута с фланелки на Мановар, но да оставим тях на страна... авантата си е аванта, както казва един познат. Още час ме дели от още едно неповторимо сбъдване на мечта, която имах почти 7 години. Не мога да сваля усмивката от лицето си...
20 часа... Б.Т.Р. излизат, за да подгреят, въпреки че на повечето от нас не ни беше нужна подгрявка от никакъв вид, за да дадем всичко от себе си и да покажем, че този концерт не трябва да остава единствен в България...
21 часа... осветлението изгасва, напрежението е нарастнало безкрайно много, дори и за мен. Започваме да скандираме "Соната! Соната! Соната!" с надеждата, че ще се появят миг по-скоро... зазвучава нежното интро и в този момент сякаш нещо ме изхвърли някъде в облаците, където има място само за мен, Соната и музиката им... после се появиха те - Томи, Хенрик, Марко, Тони и Елиас и подхванаха In Black And White. Може би до средата на песента Тони се увери, че тази вечер няма да му се налага да пее много по простата причина, че публиката го замества.
Следва Paid In Full, доза пеене, с което започвам да чувствам болка в гърлото и дробовете, но безсмъртието ми в този момент не ми позволи да направя нищо друго освен да продължа да скачам, пея и аплодирам.
Kingdom For A Heart е песен, която исках да чуя лайв преди много време, но дори и сега, след толкова години, пях с Тони всяка една думичка. Но след нея ме очакваше най-голямата и приятна изненада за вечерта, ако не и за целия ми живот.
Чувам началните акорди на Replica и сцената пред мен се разми с едно огромно цветно петно. Усещам ръцете на хората, които бяха около мен и знаеха, че това е Песента, чувам гласовете им някак далечни... I'm home again, I won the war and now I am behind your door... разтапям се по оградата, в буквалния смисъл на думата. Не знам дали някой от бандата има идея колко много ме зарадва с тази песен, но мога да кажа само едно огромно благодаря за нея.
Последва още една песен от Ecliptica, озаглавена 8th Commandment, която по случайност, или не, чувам за втори път лайв.
Време е да поохладим страстите с красивата и неповторима Shamandalie. Иска ми се да се обадя на Ранд, който остана някъде там отзад и да го поздравя с нея...
До тук всичко добре, но къде остана новия албум? Без Тони дори да подскаже поне малко коя ще е песента, зазвучава интрото на Caleb, с което аз съм тотално смазана от кеф.
Отново време за нещо нежно и трогателно, а именно Tallulah.
Продължението беше също от Silence, но е една от най-бързите им песни - Wolf and Raven, която, тематично беше последвана от FullMoon и It Won't Fade, с което изчерпахме голяма част от "вълчия" репертоар. ;)
Последвалата игра на барабани беше еднакво забавна както за нас, така и за Тони, който не спря да се смее заедно с нас.
Следваща в списъка беше мой личен фаворит от преди 2-3 години - Black Sheep. Разбира се текста в началото беше точно този, който очаквах да е: We're not Iron Maiden and we're not from England, we are Sonata and we come from Finland! :D Шамар в лицето на всички Мейдън фенове!
Последва Gravenimage и изненадващо за мен, този път Тони не успя да си смотае лириките до степен да не знам какво пее. :Р Предпоследна за вечерта беше Don't Say A Word, но това не ни спря да подивеем напълно и тотално на нея. ;)
Традиционно концерта завърши с The Cage, много подскачане и привкус на водка.
След като публиката се укроти малко след Клетката и Тони за пореден път каза, че трябва да дойдат отново, на сцената притича един от техниците им и бутна в ръцете на Тони бутилка водка Финландия... и така се стигна до Vodka Song, и последната за вечерта доза подскачане и пеене.
После Томи разхвърли палките си, Елиас - перцата си и дойде време да си кажем довиждане с тях. Поклон, последно благодаря, "Kauniita Unia!" от Тони и прожекторите изгаснаха...
Коленичих на оградата и очите ми се напълниха със сълзи. Камен ме прегърна, после Симо, после Мила... не можеше да е реалност. Умората я нямаше, нищо не ме болеше, бях дала писмото на бандата, бях ги слушала за втори път на живо, бях си спечелила още погледи и усмивки от Тони, бях чула Replica и още куп неща, които дори и сега, два дни след концерта, не мога да асимилирам...
Озвучението беше идеално, организацията също. Благодаря на кметъла на Каварна Цонко Цонев, че направи мечтата ми реалност. Благодаря на Соната, че приеха да му съдействат. Благодаря на всеки един от вас, който пееше и аплодираше неуморимо бандата. Благодаря и на всеки, който на Replica ми каза "Честито!" или "Поздрав!" или просто извика "Сил!"... благодаря, че направихте този концерт незабравим.
08.05.2008
Replica
Comments