“Mashiara. Beloved of the heart and soul, it meant, but a love lost, too. Lost beyond regaining.”
Robert Jordan
The Great Hunt
Book Two Of The Wheel Of Time
Машиара... моята машиара. Отказвам да приема, че съм те загубила. Знам, че не съм. Поне не отвъд това, което е невъзвращаемо. Знам, че ти ме обичаш, дори и да го криеш. Знам, че дълбоко в теб нещо гори и аз съм единствения човек, който може да успокои този пожар. Знаеш, че е така. Колкото и да отричаш, колкото и да се криеш, не можеш да го правиш вечно. Можеш да ме отбягваш, да не искаш да оставаш с мен насаме, за да избегнеш онзи момент, когато едно хлапе ще ти каже „Обичам те.”...можеш единствено да се криеш. Но... рано или късно, любовта ще те намери, както се казваше в една песен, която ми даде. „Ами сега? Ами днес? Ами ако ме правиш всичко това, което трябва да съм? Ами ако любовта ни е загубена зад думи, които никога не открием?” Какво тогава? Машиара... не бягай от неизбежното. Знаеш, че щом реша нещо, го постигам... знаеш, че съм упорита. Няма смисъл да играем на гоненица... посрещни това, което ти е подготвил живота с достойнство, като мъж. Като мъжа, който си.
Обичам те.
Replica
Comments