Skip to main content

Under your tree

Листата падаха самотни. Струваше й се, че покриват не земята, а спомените. Струваше й се, че очите му отново бяха в нея. Гласа му отекна в главата й. Тя затвори очи и се облегна на дървото.
Спомни си онези нощи... последните, прекарани с него. Онези нощи, когато той спеше кротко в прегръдките й, а тя охраняваше съня му. Страховете, някъде дълбоко в нея, се размърдаха. „Ако не го видиш никога повече? Ако не успееш да му го кажеш? Ако той ти се изсмее?”
Тя вдигна поглед към изгряващото слънце. За миг й се прииска той да беше тук, до нея. После желанието се изпари и на негово място се настаниха сълзите и отчаянието.
- Няма нищо добро в тази утрин. – тя извърна глава. – Защо трябваше да става така? Уморена съм, не мога повече... нямам сили...

Спомени нахлуха в съзнанието й. Сякаш се състезаваха кой ще я накара да страда повече. И всичките до един бяха с него. Изведнъж всичко замря... тънък глас дълбоко в нея зашепна: „Намери топло сърце. Сърце, което да те приеме. Довери се на желанията си. Остави го да намери подслон под твоето дърво. Остави го да остане тук. Винаги е харесвал това място. Остави се да му принадлежиш. Остави това място да му принадлежи.”
- Един ден... в момент, когато всичко се разпадаше като снежинка на дланта ми, ти ми подари сърцето си и открадна моето. Но дали сърцето ти е мое? Дали някога ще имам силата да ти кажа колко те обичам... дали ти ще имаш силата да ми отвърнеш?

26.05.2007
Replica

In English

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...
6 comments
Read more

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...
Post a Comment
Read more

Some bands feel like family to me.

So, I had this sudden realization some days ago that there are some (very few, but existent) bands that feel like a part of my essence. OneRepublic have grown to be one of those bands and I'm eternally mad at myself from 6 years ago for not getting into them back then and eternally grateful to my 2012 self that decided to finally give them a proper listen and to my 2013 self for completely falling in love with the awesome people they all are and the amazing music they create.  Their beauty is in that they pour their completely human emotions into songs and manage to create lyrics that you can relate to, at least 90% of the time. Their beauty is in that they are extremely down to earth everyday people who just happen to create music you can relate to. Their beauty is in that through that music they teach so many lessons. And that is why I fell in love with them and why they will always hold a special place in my heart. So today morning, as I was watching something, I came across t...
Post a Comment
Read more