Do you feel?
Do you care about me?
Мъжа вървеше с наведена глава по тротоара. Разминаваше се с хиляди хора само докато стигнеше до работа, а на нито едно лице не виждаше усмивка. Стана му толкова тъжно от това. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и усили музиката още повече. Темпото се забързваше.
Do you feel?
Do you care about me?
Did you wait and love me all this time?
Някой обичаше ли го някога? Дали имаше някой, който все още чакаше Уорън да види неотвореното писмо и да го прочете?... По дяволите, какви си ги мислеше?! Нямаше неотворено писмо! Всъщност въобще нямаше писма. Вече имаше и-мейли.. а Уорън не оставяше неотворени и-мейли. Започна следващата песен.
Look what have I done to my San Sebastian…
Негов... нещо беше ли някога негово?
It was good I got to know her, because she made me see, that the sun of San Sebastian is just too hot for me!
Беше ли познавал някого истински? Беше ли прониквал зад досадните маски, които хората слагаха само за да прикрият истинската си същност?
…I’m married to the Moon…
- Хах, поне си женен за нещо. Аз дори и това нямам.
Хората го погледнаха странно и се почудиха на кого говори. Той усети погледите им в/у себе си и пак сведе поглед надолу в обувките си. Вървя, броейки плочките по тротоара. Една, две, три...
I’m not that easy – blank file in their memory
...четири, пет, шест...
I was born and raised by the sea – shy, yet proud
...седем, осем, чифт крака, девет, десет, чифт крака, единадесет, дванадесет, тринадесет плочки и чифт крака стъпили точно на тринадесетата. Уорън вдигна глава, за да погледне кой стоеше пред него. Приятно изглеждащ мъж, с приятелска усмивка, загърнат в хубав кожен шлифер, с кожени панталони и внушително високи обувки на ток. Уорън му се усмихна вяло и направи крачка встрани, за да се размине с господина, но и той направи същото и отново препречи пътя му. Уорън го погледна и се ухили. Господина отвърна на усмивката му, но този път не беше така приятелска – нещо демонично се появи в очите му. После, сякаш от нищото, червена опашка с горящ край се размаха зад странника и се уви около краката на Уорън.
- Здравей Уорън – прошепна някакъв глас, който трябваше да е на странника, но той не мърдаше устните си. – Аз съм, не се притеснявай. Наричат го телепатия.
Хората минаваха покрай тях, а сякаш никой не виждаше изчадието и мъжа. Уорън не го беше страх, ни най-малко. Както никога досега, сякаш за няколко секунди, всичко, което беше мечтал беше негово – чувстваше, че е обичан, виждаше хората да му се усмихват. Топлина изпълни душата му.
После всичко изведнъж изчезна – странника се изпари, Уорън се чувстваше все така празен. Той примигна няколко пъти и продължи пътя си към работа. Две пресечки по-надолу сви вдясно, после вляво, после пак вдясно, пресече на кръстовището, взе си кафе от малкото квартално кафене и влезе в стара, но очевидно добре поддържана сграда. Поздрави портиера с усмивка, а единственото, което получи бе едно ледено кимване от негова страна. Уорън се сети, че не е изключил mp3 плейъра си и го направи преди да се качи по стълбите до третия етаж.
Стъпало, второ, трето, четвърто, пето...
- Уооорън... защо се тормозиш с тези жалки смъртни?
Уорън се спря. Огледа стълбището нагоре, като реши, че всичко е просто някоя от шегите на колегите му. О, Господи, какви шеги? Та те не можеха да се усмихнат, какво остава да замислят нещо весело. Той повдигна рамене и продължи нагоре. Шесто, седмо, осмо...
- Уооооръъън...
Мъжът се ухили някак демонично и продължи пътя си нагоре по стълбите. Той стигна офиса си. Влезе и трясна вратата след себе си, като каза, че не иска да бъде обезпокояван. Той отвори вратата на малкото гардеробче и се погледна в огледалото. От там му се усмихна странния непознат от сутринта.
- Защо сме тъжни, Уорън?... Да не би те да ни нараниха с всичките си лъжи и празни думи? Копнеем за раплата? – Уорън се ухили и истинктивно бръкна в джоба, където държеше цигарите и запалката си. – Какво искаш да направим с града? Какво ще кажеш... да го накараме да потанцува... с Животното? – Уорън стисна запалката и камъчето й се заби болезнено в ръката му. – Искаш ли? Искаш ли?! Кажи, какво искаш да направим...
- Изгорете го! ИЗГОРЕТЕ ГО!
Уорън изкрещя последните думи и в този момент в главата му зазвуча бърза мелодия. Последваха три точни и ясни думи: „Изгори, мили, изгори!”
Уорън грабна пакета с листовете за принтера и изхвърча от стаята. Взе стълбите до първия етаж почти на магия – прескачаше по две, по три. Гласа в главата му не спираше да повтаря „Изгори! Изгори!”. Уорън се запъти към огромната библиотека – точно в сърцето на града. После щеше да посети и малките библиотечки и щеше да хвърли целия град в безредие. Но той това искаше... и щеше да го прави с всеки следващ град... докато правилата не станеха равни за всички.
Уорън стоеше на върха на най-високата сграда в града и наблюдаваше горящия град. Той не се чувстваше виновен. Това беше неговия начин да отмъсти за всичко, което беше понесъл през двадесет и шестте години живот.
"Изгори, мили, изгори..."
Специален поздрав за семейството ми. ;)
Inspired by Sonata Arctica's lyrics and "Backdraft"; used lyrics from "UnOpened", "San Sebastian", "Blank File", "White Pearl, Black Oceans", "Wildfire"
In English
Do you care about me?
Мъжа вървеше с наведена глава по тротоара. Разминаваше се с хиляди хора само докато стигнеше до работа, а на нито едно лице не виждаше усмивка. Стана му толкова тъжно от това. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и усили музиката още повече. Темпото се забързваше.
Do you feel?
Do you care about me?
Did you wait and love me all this time?
Някой обичаше ли го някога? Дали имаше някой, който все още чакаше Уорън да види неотвореното писмо и да го прочете?... По дяволите, какви си ги мислеше?! Нямаше неотворено писмо! Всъщност въобще нямаше писма. Вече имаше и-мейли.. а Уорън не оставяше неотворени и-мейли. Започна следващата песен.
Look what have I done to my San Sebastian…
Негов... нещо беше ли някога негово?
It was good I got to know her, because she made me see, that the sun of San Sebastian is just too hot for me!
Беше ли познавал някого истински? Беше ли прониквал зад досадните маски, които хората слагаха само за да прикрият истинската си същност?
…I’m married to the Moon…
- Хах, поне си женен за нещо. Аз дори и това нямам.
Хората го погледнаха странно и се почудиха на кого говори. Той усети погледите им в/у себе си и пак сведе поглед надолу в обувките си. Вървя, броейки плочките по тротоара. Една, две, три...
I’m not that easy – blank file in their memory
...четири, пет, шест...
I was born and raised by the sea – shy, yet proud
...седем, осем, чифт крака, девет, десет, чифт крака, единадесет, дванадесет, тринадесет плочки и чифт крака стъпили точно на тринадесетата. Уорън вдигна глава, за да погледне кой стоеше пред него. Приятно изглеждащ мъж, с приятелска усмивка, загърнат в хубав кожен шлифер, с кожени панталони и внушително високи обувки на ток. Уорън му се усмихна вяло и направи крачка встрани, за да се размине с господина, но и той направи същото и отново препречи пътя му. Уорън го погледна и се ухили. Господина отвърна на усмивката му, но този път не беше така приятелска – нещо демонично се появи в очите му. После, сякаш от нищото, червена опашка с горящ край се размаха зад странника и се уви около краката на Уорън.
- Здравей Уорън – прошепна някакъв глас, който трябваше да е на странника, но той не мърдаше устните си. – Аз съм, не се притеснявай. Наричат го телепатия.
Хората минаваха покрай тях, а сякаш никой не виждаше изчадието и мъжа. Уорън не го беше страх, ни най-малко. Както никога досега, сякаш за няколко секунди, всичко, което беше мечтал беше негово – чувстваше, че е обичан, виждаше хората да му се усмихват. Топлина изпълни душата му.
После всичко изведнъж изчезна – странника се изпари, Уорън се чувстваше все така празен. Той примигна няколко пъти и продължи пътя си към работа. Две пресечки по-надолу сви вдясно, после вляво, после пак вдясно, пресече на кръстовището, взе си кафе от малкото квартално кафене и влезе в стара, но очевидно добре поддържана сграда. Поздрави портиера с усмивка, а единственото, което получи бе едно ледено кимване от негова страна. Уорън се сети, че не е изключил mp3 плейъра си и го направи преди да се качи по стълбите до третия етаж.
Стъпало, второ, трето, четвърто, пето...
- Уооорън... защо се тормозиш с тези жалки смъртни?
Уорън се спря. Огледа стълбището нагоре, като реши, че всичко е просто някоя от шегите на колегите му. О, Господи, какви шеги? Та те не можеха да се усмихнат, какво остава да замислят нещо весело. Той повдигна рамене и продължи нагоре. Шесто, седмо, осмо...
- Уооооръъън...
Мъжът се ухили някак демонично и продължи пътя си нагоре по стълбите. Той стигна офиса си. Влезе и трясна вратата след себе си, като каза, че не иска да бъде обезпокояван. Той отвори вратата на малкото гардеробче и се погледна в огледалото. От там му се усмихна странния непознат от сутринта.
- Защо сме тъжни, Уорън?... Да не би те да ни нараниха с всичките си лъжи и празни думи? Копнеем за раплата? – Уорън се ухили и истинктивно бръкна в джоба, където държеше цигарите и запалката си. – Какво искаш да направим с града? Какво ще кажеш... да го накараме да потанцува... с Животното? – Уорън стисна запалката и камъчето й се заби болезнено в ръката му. – Искаш ли? Искаш ли?! Кажи, какво искаш да направим...
- Изгорете го! ИЗГОРЕТЕ ГО!
Уорън изкрещя последните думи и в този момент в главата му зазвуча бърза мелодия. Последваха три точни и ясни думи: „Изгори, мили, изгори!”
Уорън грабна пакета с листовете за принтера и изхвърча от стаята. Взе стълбите до първия етаж почти на магия – прескачаше по две, по три. Гласа в главата му не спираше да повтаря „Изгори! Изгори!”. Уорън се запъти към огромната библиотека – точно в сърцето на града. После щеше да посети и малките библиотечки и щеше да хвърли целия град в безредие. Но той това искаше... и щеше да го прави с всеки следващ град... докато правилата не станеха равни за всички.
Уорън стоеше на върха на най-високата сграда в града и наблюдаваше горящия град. Той не се чувстваше виновен. Това беше неговия начин да отмъсти за всичко, което беше понесъл през двадесет и шестте години живот.
"Изгори, мили, изгори..."
Специален поздрав за семейството ми. ;)
Inspired by Sonata Arctica's lyrics and "Backdraft"; used lyrics from "UnOpened", "San Sebastian", "Blank File", "White Pearl, Black Oceans", "Wildfire"
In English
Comments