A Diary of Dreams...

Вечерния вятър развя косите на Уорън. Странникът отпреди няколко дни се приближи зад мъжа и го хвана за раменете. - Браво Уорън. Върнахме си го. На всички. За всичко. Огънят поглъща всичко. Уорън се усмихна вяло и погледна малката яркожълта точица в далечината – последният град, който Уорън беше опожарил. Последния град, който посмя да се противопостави на Уайлдфайър, както наричаше себе си Уорън. Само един поглед, само един жест, само една неволно обидна шега можеха да накарат очите на Уорън да придобият свиреп вид и в тях да затанцуват пламъчета. После в главата му идваше тихия и нежно шепнещ глас на Странникът – „ Изгори го...” Следващите няколко часа бяха обвити в мъгла за Уорън. Уайлдфайър се пробуждаше за своето огнено пиршество. Огънят вилнееше из града, поглъщаше книгите от градските библиотеки, пиеше от петрола по бензиностанциите и сееше смърт, хаос и разрушение навсякъде. Мъжът си играеше небрежно със запалката, докато Странника избираше следващата дестинация. Беше отворил к...

Kiuas - Black Winged Goddess From far beyond the mountains of Crom Where forces of winter spare only the strong Strides forth a son of the north Destined to conquer and die by the sword And like the sun, he rises with a golden light Reaching with his rays into the world But like the sun, each time he's destined to set And is forced to hide in the dark... Where his wounds bleed in silence Blazing eyes now reduced to dying embers "Oh Black Winged Goddess You've struck me again with lust Please stop the bleeding You've taken enough!" Across the earth he strides And when he strikes he always triumphs Still he never forgets the shadow of the goddess Haunting his steps And like the moon, his restless eyes shine in the night Joining the orgy of the stars But like the moon, his full heart is destined to wane And is forced to hide in the dark... Специални благодарности на Dethroned! :) Special thanks to Dethroned! :)

Вечерния вятър развя косите на Уорън. Странникът отпреди няколко дни се приближи зад мъжа и го хвана за раменете. - Браво Уорън. Върнахме си го. На всички. За всичко. Огънят поглъща всичко. Уорън се усмихна вяло и погледна малката яркожълта точица в далечината – последният град, който Уорън беше опожарил. Последния град, който посмя да се противопостави на Уайлдфайър, както наричаше себе си Уорън. Само един поглед, само един жест, само една неволно обидна шега можеха да накарат очите на Уорън да придобият свиреп вид и в тях да затанцуват пламъчета. После в главата му идваше тихия и нежно шепнещ глас на Странникът – „ Изгори го...” Следващите няколко часа бяха обвити в мъгла за Уорън. Уайлдфайър се пробуждаше за своето огнено пиршество. Огънят вилнееше из града, поглъщаше книгите от градските библиотеки, пиеше от петрола по бензиностанциите и сееше смърт, хаос и разрушение навсякъде. Мъжът си играеше небрежно със запалката, докато Странника избираше следващата дестинация. Беше отворил к...

"Няма дума, нито идея за това, а само две неподвижни очи като листата на орхидея, няма душа... Чувствам те, музиката се движи приветствам я, избухва в мен. Чувствам те, трепет по гърба. Един удар точно в целта! Обичаш ли ме или не... Обичаш ли ме или не... Обичаш ли ме? Почивам до теб с моята поезия, докато сянката на любовта бавно изчезва, няма душа. Чувствам те, красива статуя, потънала, изпъната, съблазнителна, възпрепятствана! Чувствам те, ти изолираш загубата, за да обичам единствено теб, сляпо... Обичаш ли ме или не... Обичаш ли ме или не... Обичаш ли ме? Чувствам те, пуста, далечна, мираж в пясъка, който иска да ме ослепи. Чувствам те, във въздуха дива любов искам да се запознаем... Обичаш ли ме или не... Обичаш ли ме или не... Обичаш ли ме? Чувствам те, искам да се запознаем..." Labyrinth - Love Благодарности на Алекс за превода и на Ицо, задето ми каза групата.

Малко момче попитало майка си „Защо плачеш?" „ Защото съм жена.", отговорила му тя. „Не разбирам" казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш." По-късно малкото момче попитало баща си „ Защо мама сякаш плаче без причина?" „Всички жени плачат без причина" само това могъл да каже баща му. Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?" Господ отговорил: „ Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да о...

Той стоеше на терасата на фара. Чуваше бученето на вълните, които с ярост се разбиваха в старата и позеленяла стена на стария крайградски фар. Студения нощен вятър развяваше косите му. Погледът му беше забит надолу, в тъмните рифове, които криеха вълните. - Роден и отгледан от морето... Мъжа повдигна глава към кървавочервената луна. - Защо ти не освети пътя им? Горещи сълзи напираха в очите му. Той падна на колене и захлупи лицето си в длани. Светлинката на фара осветяваше свития и нещастен образ. Със сетни сили, мъжа се добра до твърдото легло в малката студена и влажна стаичка, която бе предвидена като кухня, спалня и трапезария. Отпусна се и скоро заспа. Всичко започна преди една вечер. „Бялата Перла” пристигаше в града – най-големия и красив търговски кораб, който някога бе построяван. Беше вечерта на Нова Година, когато всеки искаше да е с някого до себе си. Същото искаше и младия мъж. Той остави фара, като подклади огъня и излезе до града. Облече най-красивите си дрехи, среса кос...

Take it back, take it all back now… Телефонът на Тио звънеше. All the things left undiscovered… Отне й малко време да си измие ръцете и да го изрови от чантата си, като междувременно си припяваше мелодията – Ашли Симпсън – Undiscovered. Погледна дисплея, който примигваше. Непознат номер. Тя въздъхна. - Сигурно онази шматка пак е останала без пари и ми звъни от телефона на приятеля си. Тя вдигна и с весел тон поздрави. - Ало? Здрасти! - Е, как сме? Тио блокира. Гласа не беше на приятелката й. Беше мъжки глас, доста познат при това. - Кой е? - Кой мислиш че е? - Престанете! Кой е? - Много добре знаеш кой съм. Почти успя да ми се измъкнеш, нали? Тио позна гласа. - Господи! Не може! Не може да си ти! Човекът отсреща се изсмя злорадо. - Да, да, любов моя. C'est moi! Тио се паникьоса. Последва мълчание, нарушавано само от тежкото й дишане. Мъжът го наруши първи. - Погледни през прозореца, скъпа. Без да се замисля какво прави, момичето тръгна към прозореца на кухнята. Застана на него и се...

Do you feel? Do you care about me? Мъжа вървеше с наведена глава по тротоара. Разминаваше се с хиляди хора само докато стигнеше до работа, а на нито едно лице не виждаше усмивка. Стана му толкова тъжно от това. Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и усили музиката още повече. Темпото се забързваше. Do you feel? Do you care about me? Did you wait and love me all this time? Някой обичаше ли го някога? Дали имаше някой, който все още чакаше Уорън да види неотвореното писмо и да го прочете?... По дяволите, какви си ги мислеше?! Нямаше неотворено писмо! Всъщност въобще нямаше писма. Вече имаше и-мейли.. а Уорън не оставяше неотворени и-мейли. Започна следващата песен. Look what have I done to my San Sebastian… Негов... нещо беше ли някога негово? It was good I got to know her, because she made me see, that the sun of San Sebastian is just too hot for me! Беше ли познавал някого истински? Беше ли прониквал зад досадните маски, които хората слагаха само за да прикрият истинската си същн...

And another day went by.. and she decided to post again.. Съжалявам за доста дългото ми отсъствие, но бях сериозно въпрепядствана от едно явление, познато на човека под името мързел.. :roll: Напоследък съм и много заета да кисна пред комютъра (по цял ден) и да редактирам едни лирики, които скоро ще се появят тук. Не давам срок, тъй като на човека, който ги превежда казах една седмица, а ги бавя вече повече от месец. Та, когато стане - тогава.

*протяг* Бива ли времето да е толкова топло и приятно, а аз да трябва да уча.. ужас.. нечовешко е.. Тъй, тъй.. мина ми изпита, безценни.. не че беше реалния, де :roll: Ама пък беше притеснително. Иначеее.. сега трябва да ходя да уча, бе да му се не види.. нищо, че е 20:16 и ми се спи нечовешки много.. просто.. *прозяв* Значи то това ми е първия пост тука, та който го чете да не се шашне каква съм шматка.. то сега тепърва ще си ривийлна The шматка side of me.. for I am also known as The Queen of the Шматки! Мухаха! Да, стига с лиготиите. Значи идеята на тоя блог още не съм решила каква е.. а принципно в този пост можех и да се представя, но само принципно.. :Р Хмм.. сега като се позамисля може би си направих блога за да си водя нещо като дневник. Но само може би.. Сега би било логично да попитате защо съм го направила публичен, нали? И точно сега е момента да се представя що за животинче съм.. :) Казвам се Силвия, накратко Сил, родена на 04.12. лето 1988, върло метълче (или може би не ч...