Седя на ръба и си мисля. Мисля си дали ще ме бутнеш, или сама ще скоча. Непредвидим си в това отношение. Но пък затова ми харесваш.
Кой ръб ли?
Онзи, който е в съзнанието. Грозният, който кара повечето хора да изтръпнат само при мисълта, че го доближават. Кимаш ми с глава насреща, знаеш много добре за какво ти говоря. И с усмивка ме буташ още малко напред.
Това е онзи ръб, границата на зоната ти на комфорт, след която всичко от приятно става болезнено. Границата, която не си готов да прекрачиш и която почти винаги е наложена от някой друг, не от самия теб. Това е границата, която дефинира кой си ти и какво си готов да направиш. Границата, която никога не си оспорвал, дори в моментите, когато нещо ти се е струвало неправилно.
Седиш до мен на бара. Говориш ми на ухо, споделяш неща, които само аз и ти трябва да знаем.
Седя до теб на бара. Говоря ти на ухо, споделям неща, които само ти и аз трябва да знаем.
И някъде там, между всичките думи, сме си казали нещо, което ме кара да се приближа опасно близо до ръба и да се зачудя защо е точно тук.
И някъде там, между полъха твой парфюм и момента когато сядаш до мен, съм посмяла да оспоря границата. Остава ми само да я прекрача.
Мисля си дали ще ме бутнеш или сама ще скоча. Мисля си дали човек няма нужда да се запознае с някой, който те избутва до ръба, карайки те да се хвърлиш от него, мислейки си че няма нищо освен пропаст отдолу, а ти - вместо да се пребиеш, да тупнеш няколко метра по-надолу, където има нов ръб, който досега не си виждал.
Седя на ръба и си мисля. Мисля си дали ще ме бутнеш, или сама ще скоча. Непредвидим си в това отношение. Но пък затова ми харесваш.
20.11.2011
Replica
Кой ръб ли?
Онзи, който е в съзнанието. Грозният, който кара повечето хора да изтръпнат само при мисълта, че го доближават. Кимаш ми с глава насреща, знаеш много добре за какво ти говоря. И с усмивка ме буташ още малко напред.
Това е онзи ръб, границата на зоната ти на комфорт, след която всичко от приятно става болезнено. Границата, която не си готов да прекрачиш и която почти винаги е наложена от някой друг, не от самия теб. Това е границата, която дефинира кой си ти и какво си готов да направиш. Границата, която никога не си оспорвал, дори в моментите, когато нещо ти се е струвало неправилно.
Седиш до мен на бара. Говориш ми на ухо, споделяш неща, които само аз и ти трябва да знаем.
Седя до теб на бара. Говоря ти на ухо, споделям неща, които само ти и аз трябва да знаем.
И някъде там, между всичките думи, сме си казали нещо, което ме кара да се приближа опасно близо до ръба и да се зачудя защо е точно тук.
И някъде там, между полъха твой парфюм и момента когато сядаш до мен, съм посмяла да оспоря границата. Остава ми само да я прекрача.
Мисля си дали ще ме бутнеш или сама ще скоча. Мисля си дали човек няма нужда да се запознае с някой, който те избутва до ръба, карайки те да се хвърлиш от него, мислейки си че няма нищо освен пропаст отдолу, а ти - вместо да се пребиеш, да тупнеш няколко метра по-надолу, където има нов ръб, който досега не си виждал.
Седя на ръба и си мисля. Мисля си дали ще ме бутнеш, или сама ще скоча. Непредвидим си в това отношение. Но пък затова ми харесваш.
20.11.2011
Replica
Comments