Skip to main content

Не съм избягала... а и да съм, какво?

Попаднах на група във facebook - "АЗ НЕ СЪМ ИЗБЯГАЛ!!!". Три удивителни накрая. Знак за абсолютна гордост от факта.
Стана ми любопитно какво е казал мъдрия български гражданин със снимки на профила с очила стил Топ Гън, ама още по-големи и тъпи пози в скъпо изглеждащите тоалетни на МОЛ-а, та се позачетох из стената. Хората бяха напускали линкове към патриотични песни, статии от света за развитието на България, компетентни и не до там компетентни мнения и реплики по адрес на хората, избягали в чужбина... и някъде там, с дата 22 Март 2010 година се мъдри линка на господин създателя на групата Игор Георгиев.
Гореспоменатият пуска линк към песента Не Съм Избягал на Камен Воденичаров със следният личен коментар към него: "ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ПОБЕГНАЛИ ИЗ РАЗНИ ЧУЖДИ СТРАНИ: ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ И СЕ ЗАМИСЛЕТЕ (ЗА ДА НЕ ВИ ГИ ОТВАРЯМ АЗ) Не можете да разберете, че като се опитвате да се реализирате в чужбина просто помагате на мишки като Доган, Станишев и Царя да ни продадат за скрап. МАЙКА МУ И МЕЧКА ПРОЧЕТЕТЕ КОНСТИТУЦИЯТА НИ! ОБРАЗОВАЙТЕ СЕ В ЧУЖБИНА И СЕ ВРЪЩАЙТЕ ДА ТВОРИТЕ!"
Девойче (което както после става ясно е по-малка от него) коментира на линка така: "mnogo sa si pravi horata da bqgat! kvo - da ostanat tuk da gi ma4kat selqni i prostaci?!?!?! TI si otvori o4ite - sistemata e takava i ne si e otivala ot 1944 i nqma da si otide dokato ne umre i posledniqt bylgarin;)". На това, господин Георгиев отговаря с: "момиченце, според мен не си много наясно. Ако искаш ще поспорим малко. Но преди това ще ти кажа да си изградиш собствено мнение е на на СДС/БСП родителите ти или баба и дядо. Аз съм стигнал до изводи изледвайки и четейки много за Тодор Живков и искам да ти кажа, че много малко хора могат да дадат ясна оценка на делата му. Не е безгрешен, но беше ст... See moreрахотен политик. Другото, което е, не мисля че се интересуваш достатъчно от политика, камо ли пък да си наясно с правителствата след 10-ти ноември (като даже ме съмнява, че знаеш какво е станало тогава). Едно основно нещо, ако искаш да мразиш нещо, трябва да си много наясно с него. Ако мразиш комунистите, трябва да стигнеш до ниво да мислиш като тях, за да ги мразиш. Става с четене и интересуване. А съм 100% сигурен (защото видях че си 91-ви набор), че само си слушала възрастните какво говорят и сега папагалстваш. В момента я си влязла да учиш висше, я не. Аз следвам в Англия, работил съм в Щатите и искам да се върна и да създавам в България. Това, че ти сега мразиш България и искаш да бягаш, е защото такъв е бил планът "Ран-Ът" предложен и изпълнен 90-та година и се прилага дори след правителството на Костов. Американски план за разоряването на България, деморализация, караща хората да бягат и да нямат вяра. Тия игрички са твърде на високо, аз трудно ги проумявам...", и малко по-късно добавя "Сега видях, че си била в Colorado, аз работих във Vail. Хубаво е, даже е прекрасно, ама защо трябва да се напъваме да ходим на такива места, като ние си имаме по-хубави. Все чакаме някой да ни оправи. Затова и царя дойде на власт с тия 800 дни, щото ние не можем да се стегнем да си го направим сами, все някой трябва да ни дойде и да ни каже, че ще ни оправи. Сега царчето къде е? В Мадрид си харчи откраднатото и горичките дето взе. Прост народ-слаба държава. Няма мотивация."

Цялото това нещо ме жегна и ми се прииска да попиша малко по темата, понеже всеки плюе хората, които са "избягали", но никой не иска да погледне нещата от тяхната страна.
Наистина е жалко, че родината ми се превръща бавно и сигурно в бунище. Жалко е, че интелигентните хора се броят на пръсти. Жалко е, че идеалите на децата са поп-фолк изпълнителки със силикони на всевъзможни неща, които не могат да изградят сложно изречение правилно. Жалко е.
Това, което ме докарва до лудост е наглостта, с която хората ме хокат заради избора ми. Вие, г-н Георгиев, живеете в чужбина. С какво право Вие ще ми отваряте на мен очите и защо изобщо мислите, че Вашите очи са най-отворени? И ти, който четеш това, преди да коментираш дочети какво имам и искам да напиша, пък после нека културно поспорим.

Наскоро мой познат, диригент, изключително интелигентен човек, напусна работата си тук, за да се върне в България. Понеже там в кърпа му беше вързана работа в Софийската Филхармония. Онзи ден се чухме и за първи път през живота си аз чух и видях мъж да плаче. Да, да, да плаче. Защото няма работа. Защото всеки затваря вратите и урежда свои хора и всичко е просто театър. Ето затова, г-н Георгиев, "избягах".
Аз, като писателка, също се сблъсках с абсурда в страната ни когато се опитах да се свържа с едно от най-големите издателски къщи в България с готова книга (да се чете превод, корица и пълно оформление), изискваща само една бърза корекция от издателската къща.
Да не говорим за пътите когато съм си търсела работа и подигравките, които са си правили с мен, нито пък за т. нар. "образователна система", нито пък за тоталния параграф 22, който вилнее из България... та, ето затова, г-н Георгиев, "избягах".

Защото там, където съм в момента работя един час в седмицата и получавам достатъчно, за да изкарам месеца. Защото там, където съм в момента ценят факта, че знам 4 (четири) езика, два от които на професионално ниво. Защото там, където съм в момента не ходя в университета, за да си покажа новия телефон, дрешка, кола или гривна, а за да науча това, което съм избрала. Защото преди 11 години моите родители мизерстваха, за да мога аз да науча език перфектно и да имам някакво предимство пред другите. Защото всичко, което съм постигнала и което притежавам е плод на моето собствено усилие. Да, боли ме, че приятелите ми са далеч, че родината ми е далеч, но в крайна сметка живея веднъж. И наистина искам да живея, а не да съществувам. Не избягах, избрах да живея.
Каквото можах, дадох на България. Тя не го поиска. Хората не го поискаха. Затова си го опаковах в куфара, заедно с прескъпите турски дрехи и заминах в чужбина. И най-вероятно няма да се върна. Защото всичко е от ден до пладне в България, защото всеки плюе и се присъединява към групи във фейсбук, а накрая какво?

Не избягах, избрах да живея.

05.05.2010
Replica

Comments

Anonymous said…
Силно. Често хората са крайни в мненията си. Човека е прав за много неща, обаче не му прави чест, че е нескромен и нарежда непознати.
Neeyla said…
Мхм, това ме издразни много. А и факта, че самия той е в чужбина, а плюе останалите, които сме "избягали" също...

Popular posts from this blog

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...

Some bands feel like family to me.

So, I had this sudden realization some days ago that there are some (very few, but existent) bands that feel like a part of my essence. OneRepublic have grown to be one of those bands and I'm eternally mad at myself from 6 years ago for not getting into them back then and eternally grateful to my 2012 self that decided to finally give them a proper listen and to my 2013 self for completely falling in love with the awesome people they all are and the amazing music they create.  Their beauty is in that they pour their completely human emotions into songs and manage to create lyrics that you can relate to, at least 90% of the time. Their beauty is in that they are extremely down to earth everyday people who just happen to create music you can relate to. Their beauty is in that through that music they teach so many lessons. And that is why I fell in love with them and why they will always hold a special place in my heart. So today morning, as I was watching something, I came across t...