Е, дойде му времето и на новият сезон на Хаус най-сетне. Двучасов епизод. Яко. Два часа ирония и сарказъм. Как да не го обичаш тоя човек и как да не искаш той да те лекува? (риторичен въпрос, ако някой ми отговори, ще го убия... агресивна съм...)
Та, гледам си аз новия епизод, радвам се на щуротиите, иронията и сарказма му и в един момент, незнайно откъде, ме осени, че всъщност Хаус е събирателен образ на човешката природа. (Да, да... пак са ме хванали настроения за размисли.)
Знам, че някои от вас ще отрекат да се сравняват с Хаус, защото той е цинично надрусано копеле, само дето (както казах в спор на тема Хаус преди няколко дни) той има повече връзка с реалността отколкото 90% от хората. Реплики от типа на на "Everybody lies" го доказват. Хаус вижда света и човешката природа съвсем ясно, знае, че всеки лъже за нещо, като от това everybody не изключва и себе си. И наистина, замислете се, всеки лъже - за пари, за любов, за да мине по-бързо в магазина, за да седне на по-хубаво място в ресторанта... за какво ли не. А колко си го признават?
Да си го призная, когато за първи път гледах Хаус и чух репликата, наум твърдо отрекох аз някога да съм лъгала. Пример как хората отричат какво са всъщност. (Обичам да прилагам психология върху себе си, кара ме да се чувствам като шизофреник.) Честно казано, трябва много да ти стиска, за да си признаеш, че лъжеш. Редовно. За различни неща. Премълчаваш. Преиначаваш. Все тая. Everybody lies.
Освен това, че осъзнава простата истина, че всеки лъже и не трябва да се доверяваме 100% на никого докато не се уверим в думите му, Хаус се е скрил удобно зад стени от сарказъм и ирония и се държи като задник, отблъсквайки всички. Създавайки впечатлението, че не се нуждае от никой. Истината е, че всъщност се нуждае от някого.
Истината е, че всички се нуждаем от някого. И на много от нас не им стиска да си го признаят. Повечето предпочитат да се скрият зад стени от сарказъм, неуважение, обиди... а жалкото е, че за разлика от Хаус, ние не го осъзнаваме. Отричаме. Обиждаме. Егоисти сме. Не мислим.
Може би викодина е начина на Хаус да избяга от себе си, въпреки че многократно е твърдял, че го пие защото го боли крака. Хаус е пристрастен, но от друга страна, "Всеки друса. Наркотици, алкохол, любов, самота, спомени, надежди, религия, Его, чувства, липсата на чувства, промяна, стабилност, работа, спорт, секс. Всеки друса. Няма значение какво. Щом ти трябва, щом имаш нужда от него. Значи друсаш. Щом си зависим. Значи друсаш. Не се обиждай. И ти го знаеш. Просто си го признай. Всеки друса."*
И какво се оказва накрая?
Повечето от познатите и приятелите ми седят и гледат Хаус в захлас, мислейки си какъв задник е, как друса викодин, как бяга от Къди, как унижава Тринайсет и Тауб, как отблъсква Уилсън... без да се замислят колко много те самите приличат на Хаус... колко много всички хора СА като Хаус...
*Снежанка и 7-те бонбона
24.09.2009
Replica, The Rocking Devil
П.П.: Ако някой има нещо да каже или иска да поспорим, моля оставете коментар.
In English
Та, гледам си аз новия епизод, радвам се на щуротиите, иронията и сарказма му и в един момент, незнайно откъде, ме осени, че всъщност Хаус е събирателен образ на човешката природа. (Да, да... пак са ме хванали настроения за размисли.)
Знам, че някои от вас ще отрекат да се сравняват с Хаус, защото той е цинично надрусано копеле, само дето (както казах в спор на тема Хаус преди няколко дни) той има повече връзка с реалността отколкото 90% от хората. Реплики от типа на на "Everybody lies" го доказват. Хаус вижда света и човешката природа съвсем ясно, знае, че всеки лъже за нещо, като от това everybody не изключва и себе си. И наистина, замислете се, всеки лъже - за пари, за любов, за да мине по-бързо в магазина, за да седне на по-хубаво място в ресторанта... за какво ли не. А колко си го признават?
Да си го призная, когато за първи път гледах Хаус и чух репликата, наум твърдо отрекох аз някога да съм лъгала. Пример как хората отричат какво са всъщност. (Обичам да прилагам психология върху себе си, кара ме да се чувствам като шизофреник.) Честно казано, трябва много да ти стиска, за да си признаеш, че лъжеш. Редовно. За различни неща. Премълчаваш. Преиначаваш. Все тая. Everybody lies.
Освен това, че осъзнава простата истина, че всеки лъже и не трябва да се доверяваме 100% на никого докато не се уверим в думите му, Хаус се е скрил удобно зад стени от сарказъм и ирония и се държи като задник, отблъсквайки всички. Създавайки впечатлението, че не се нуждае от никой. Истината е, че всъщност се нуждае от някого.
Истината е, че всички се нуждаем от някого. И на много от нас не им стиска да си го признаят. Повечето предпочитат да се скрият зад стени от сарказъм, неуважение, обиди... а жалкото е, че за разлика от Хаус, ние не го осъзнаваме. Отричаме. Обиждаме. Егоисти сме. Не мислим.
Може би викодина е начина на Хаус да избяга от себе си, въпреки че многократно е твърдял, че го пие защото го боли крака. Хаус е пристрастен, но от друга страна, "Всеки друса. Наркотици, алкохол, любов, самота, спомени, надежди, религия, Его, чувства, липсата на чувства, промяна, стабилност, работа, спорт, секс. Всеки друса. Няма значение какво. Щом ти трябва, щом имаш нужда от него. Значи друсаш. Щом си зависим. Значи друсаш. Не се обиждай. И ти го знаеш. Просто си го признай. Всеки друса."*
И какво се оказва накрая?
Повечето от познатите и приятелите ми седят и гледат Хаус в захлас, мислейки си какъв задник е, как друса викодин, как бяга от Къди, как унижава Тринайсет и Тауб, как отблъсква Уилсън... без да се замислят колко много те самите приличат на Хаус... колко много всички хора СА като Хаус...
*Снежанка и 7-те бонбона
24.09.2009
Replica, The Rocking Devil
П.П.: Ако някой има нещо да каже или иска да поспорим, моля оставете коментар.
In English
Comments