Вървяла съм по изгарящите пясъци на юга. Вървяла съм по ледовете на севера. Минала съм през хиляди гори, последвани от гола пустош, където само камъните са били компанията ми. Въздухът ме води, разказва истории за безкрайни пътешествия, за нещата, които искам да усещам и имам. Земята е моята вечна спътничка, моята пътека, моята постеля, моята майка и ще бъде моя гроб.
Наричат ме Скитницата. Името си съм забравила преди много време. Знам единствено, че търся истината. Чета между лъжите на хората и се опитвам да сглобя парченцата.
Наричат ме Скитницата. Името си съм забравила преди много време. Не знам дали някога ще успея да сглобя всичко. Не знам дали ще успея да завърша всичко сама или ще оставя това, което съм намерила на своите братя и сестри. Чудя се дали ние, Скитниците, не сме проклети да търсим, а никога да не открием.
Песните, които дърветата пеят ми дават сили да продължа, да прекося морето, за да достигна божествените хоризонти. Краката ми са изтръпнали, изгарящото слънце ме заслепява, но, чуй, няма да се предам сега. Няма да изоставя пътеката си. Все още мога да възстановя силата си и да отида на краищата на света.
Докосвам светкавицата на врата си. Поглеждам нагоре, към небето, към Уко.
“И нека когато пътеката пред мен е тясна, да намеря път през нея, сякаш поток търси своето корито. И нека когато пред мен стои стена, да пада веднага.”
Наричат ме Скитницата.
01.09.2008
Replica
In English
Наричат ме Скитницата. Името си съм забравила преди много време. Знам единствено, че търся истината. Чета между лъжите на хората и се опитвам да сглобя парченцата.
Наричат ме Скитницата. Името си съм забравила преди много време. Не знам дали някога ще успея да сглобя всичко. Не знам дали ще успея да завърша всичко сама или ще оставя това, което съм намерила на своите братя и сестри. Чудя се дали ние, Скитниците, не сме проклети да търсим, а никога да не открием.
Песните, които дърветата пеят ми дават сили да продължа, да прекося морето, за да достигна божествените хоризонти. Краката ми са изтръпнали, изгарящото слънце ме заслепява, но, чуй, няма да се предам сега. Няма да изоставя пътеката си. Все още мога да възстановя силата си и да отида на краищата на света.
Докосвам светкавицата на врата си. Поглеждам нагоре, към небето, към Уко.
“И нека когато пътеката пред мен е тясна, да намеря път през нея, сякаш поток търси своето корито. И нека когато пред мен стои стена, да пада веднага.”
Наричат ме Скитницата.
01.09.2008
Replica
In English
Comments