Skip to main content

The Wanderer

Вървяла съм по изгарящите пясъци на юга. Вървяла съм по ледовете на севера. Минала съм през хиляди гори, последвани от гола пустош, където само камъните са били компанията ми. Въздухът ме води, разказва истории за безкрайни пътешествия, за нещата, които искам да усещам и имам. Земята е моята вечна спътничка, моята пътека, моята постеля, моята майка и ще бъде моя гроб.
Наричат ме Скитницата. Името си съм забравила преди много време. Знам единствено, че търся истината. Чета между лъжите на хората и се опитвам да сглобя парченцата.
Наричат ме Скитницата. Името си съм забравила преди много време. Не знам дали някога ще успея да сглобя всичко. Не знам дали ще успея да завърша всичко сама или ще оставя това, което съм намерила на своите братя и сестри. Чудя се дали ние, Скитниците, не сме проклети да търсим, а никога да не открием.

Песните, които дърветата пеят ми дават сили да продължа, да прекося морето, за да достигна божествените хоризонти. Краката ми са изтръпнали, изгарящото слънце ме заслепява, но, чуй, няма да се предам сега. Няма да изоставя пътеката си. Все още мога да възстановя силата си и да отида на краищата на света.

Докосвам светкавицата на врата си. Поглеждам нагоре, към небето, към Уко.
“И нека когато пътеката пред мен е тясна, да намеря път през нея, сякаш поток търси своето корито. И нека когато пред мен стои стена, да пада веднага.”

Наричат ме Скитницата.

01.09.2008
Replica

In English

Comments

Post a Comment

Popular posts from this blog

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...
6 comments
Read more

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...
Post a Comment
Read more

Some bands feel like family to me.

So, I had this sudden realization some days ago that there are some (very few, but existent) bands that feel like a part of my essence. OneRepublic have grown to be one of those bands and I'm eternally mad at myself from 6 years ago for not getting into them back then and eternally grateful to my 2012 self that decided to finally give them a proper listen and to my 2013 self for completely falling in love with the awesome people they all are and the amazing music they create.  Their beauty is in that they pour their completely human emotions into songs and manage to create lyrics that you can relate to, at least 90% of the time. Their beauty is in that they are extremely down to earth everyday people who just happen to create music you can relate to. Their beauty is in that through that music they teach so many lessons. And that is why I fell in love with them and why they will always hold a special place in my heart. So today morning, as I was watching something, I came across t...
Post a Comment
Read more