What’s the chance to live your life and discover
What it is, whats the gravity of love"
Бурята наближаваше. Черни облаци бяха надвиснали над кристално синьото море. Корабът се полюшваше леко от вълните. Фарът зад тях бе останал прекалено далеч и сега изглеждаше като мъничка звезда посред ден. Следващият фар беше на хиляди мили от тук, в страна, която никой от екипажа не познаваше.
Тя се надвеси от перилата и погледна надолу към пенестите вълни. Нещо й подсказваше, че бурята ще е тежка и продължителна. Разбира се, това нямаше да е първата буря, която тя щеше да преживее, едва ли щеше и да е последната. Тя затвори очи и остави вятъра да вплете морското ухание в косите й.
Сърцето й подсказваше, че този път трябва да му се довери напълно, за да преживее бурята. Щеше да следва следата от предни бури, за да се измъкне от тази.
Всичко беше въпрос на споразумение между нея, корабът, вълните и облаците. Беше виждала как буря, подобна на тази унищожава корабите на други като нея. Знаеше, че опитът с оцеляването в такава буря е най-важното. Опитът и доверието в сърцето бяха ключът към силата на любовта, а тя пък щеше да помогне за преживяването на бурята.
Малко бяха хората, които се доверяваха на сърцето да ги води през бурята, но тя беше от тях. Знаеше, че винаги в окото на бурята има един самотен гълъб, който да те преведе.
Погледът й се насочи нагоре, към затъмнените небеса. Очите й зашариха по небето. Бяха близо до бурята, близо до окото й. И тогава го видя – бледо петънце на небето, белия гълъб летеше над кораба и сочеше пътя.
- Да вървим, тогава, към окото на бурята...
На белият гълъб в бурите ми.
18.07.2008
Replica
Comments