Skip to main content

How to be a Replica...

Как да бъдем Replica, или 10 прости начина да се превърнем в реплика на Replica...

1. Запознавате се с Replica, по възможност по IRC/ICQ/Skype или някоя друга досадна чат програма;

2. Завързвате "близко" приятелство с въпросната, като малко по малко започвате да пишете типично в неин стил и използвате нейни лафове;

3. Невинно отваряте тема за писане на разкази или каквото и да е друго, споделяте, че имате блог и молите Replica за линк към нейния блог;

4. Там намирате линк към профила на Replica в last.fm. От чисто любопитство или защото също имате профил там, отваряте линка и - о, чудо! - виждате една камара групи, част от които изобщо не сте чували през живота си;

5. Постепенно започвате да пробвате една по една групите, като всяка следваща ви харесва все повече от предходната. Започвате да обсъждате групите с Replica с оглед на факта, че тя ги слуша от повече време от вас и с течение на разговора разбирате кои са любимите й песни на съответната група;

6. Следваща и много ключова стъпка е да се запознаете с Replica на живо. Задължително трябва да видите начина, по който се облича, ходи, трябва да чуете и как говори и да видите как се отнася с другите около нея;

7. След запознанството си с Replica задължително зацикляте на някоя от нейните любими песни под предлог, че ви напомня за нея. Слагате си точно любимата й част от текста на подпис по всевъзможните форуми, изтипосвате я и на месидж в скайп, както, разбира се, и целия текст в инфото в last.fm;

8. Започвате да се обличате като Replica и незнайно как любимата ви група изведнъж става Sonata Arctica... започвате да търсите начини да си купите фланелка, арктаграм, гривни и не знам си още какви шитни с цел да покажете, че сте фен;

9. Също толкова незнайно и мистериозно започвате да се зарибявате по същите хора, по които и Replica, но това не е задължителна стъпка. Може просто да говорите на приятеля си по начина, по който Replica говори със своя;

10. Сега идете до огледалото. Погледнете се хубаво. Гледате ли се? Познавате ли се? Виждате Replica вместо вас, нали? Честито, вие успешно станахте реплика на Replica...

08.12.2007
The One And Only TRUE Replica

Comments

Anonymous said…
ААААхахахахаХАХАхахахаахах!!! :D
Anonymous said…
Олеле... Мегаломанията е нещо наистина много опасно. Истината, която се крие зад нея, е едно болезнено чувство за безполезност и непрестанно крещящ комплекс за малоценност. Потърси смисъла на живота си - това би трябвало да те излекува oт тези ти проблеми.

Поздрави от острите канини ;)
Neeyla said…
За щастие не страдам нито от мегаломания, нито от комплекс за малоценност. ;)
Смисъла на живота съм го намерила преди има-няма година, а този пост е... ироничен до болка. :D

Popular posts from this blog

Българи, къде сте?

Питала съм се този въпрос много през последната година и малко. Все си мислех, че в България има останали българи, които да уважават историята, миналото и изобщо всичко, което България претендира да е. Оказва се, обаче, че повечето от тези хора много отдавна не населяват територията на страната. Самата аз никога не съм била "националистка" до кой знае каква степен, но някак си, мисля, че е абсолютно нормално да обичаш страната, която ти е била/е дом. Нещо като генетично програмираното ти чувство на обич и уважение към родителите. Имам доста близък приятел, който, обратно на мен, е "националист" и донякъде споделям гледните му точки в много отношения. Вярно, той е доста по-краен в действията си - бие се, ходи на активни протести и всички останали неща, на които ние, простите хорица, гледаме с лошо око. Започвам да се питам дали това наистина не е единствения начин да спасим България. Негласно, българите сме роби отново. Роби на простотията, на комплексарщината, на по...

Писмо до любимия мъж

Ти не се страхуваше да плуваш в дълбокото. И полудях по теб. Обърнах живота си на сто и осемдесет градуса и скочих. В дълбокото. Не умеех кой знае колко да плувам, но вярвах, че двамата ще се държим, когато някой се умори. Но теб те нямаше там.  Цапах с ръце и крака, държах главата си над бездната и се опитвах да не мисля за нея. За миг се вцепенявах, когато ме прерязваше мисълта колко незначителна съм за живота и колко несъществена за света. Тогава усещах как краката ми натежават като грях, а ръцете ми са пречупени пориви. И студените пластове ме засмукват надолу. Към мрака.   Много пъти се разделях мислено и много пъти търсех думите на прошката, която никога не изрекох. И после някаква животинска сила ме изтласкваше отново за поредната глътка въздух. И следващото загребване напред.   Понякога си мислех, че виждам острова, където ти вече си пристигнал и ме чакаш... И това винаги се оказваше гърба на нечия чужда мечта.   Понякога виждах и перките на ак...

Some bands feel like family to me.

So, I had this sudden realization some days ago that there are some (very few, but existent) bands that feel like a part of my essence. OneRepublic have grown to be one of those bands and I'm eternally mad at myself from 6 years ago for not getting into them back then and eternally grateful to my 2012 self that decided to finally give them a proper listen and to my 2013 self for completely falling in love with the awesome people they all are and the amazing music they create.  Their beauty is in that they pour their completely human emotions into songs and manage to create lyrics that you can relate to, at least 90% of the time. Their beauty is in that they are extremely down to earth everyday people who just happen to create music you can relate to. Their beauty is in that through that music they teach so many lessons. And that is why I fell in love with them and why they will always hold a special place in my heart. So today morning, as I was watching something, I came across t...